Умберто Еко
Махалото на Фуко (85)

85

Филеас Фог. Име, което е образ: „-еас“ на гръцки има значение на всеобхватност (и следователно е еквивалент на „пан-“ и на „поли-“), а Филеас е синоним на Полифил. Що се отнася до Фог, то означава на английски „мъгла“… Без съмнение Верн принадлежи към общество „Льо Бруйяр“^[349]. Дори е бил така любезен да уточни взаимоотношенията на това общество и „Роза+Кръст“, защото в крайна сметка този аристократ пътешественик, наречен Филеас Фог, е всъщност Розенкройцер… И освен това не е ли член на „Реформ Клъб“, чиито инициали Р.К. означават именно Розенкройцери реформатори? А този „Реформ Клъб“ възниква в Пал Мал^[350], напомняйки за пореден път Съня на Полифил^[351].

(Мишел Лами, „Жул Верн, посветен и посветител“, Париж, „Пайо“ / Michel Lamy, Jules Verne, initiee initiateur, Paris, Payot, 1984, pp. 237–238)

Възстановяването ни взе много дни, прекъсвахме работата си, за да си споделим поредната новооткрита връзка, четяхме по диагонал всичко, което ни попадаше под ръка, енциклопедии, вестници, комикси, издателски каталози, търсейки възможни къси съединения, ровехме се по книжарските сергии, душехме по вестникарските будки, крадяхме каквото ни падне от ръкописите на нашите диаболисти, втурвахме се тържествуващи в редакцията и хвърляхме върху масата последното си откритие. Когато си спомням тези седмици, цялата история ми се струва светкавична, трескава като във филм на Лари Сиймън, на тласъци и подскоци, с бясно отварящи се и затварящи се врати, летящи торти, гонитби по стълбища нагоре и надолу, блъскащи се стари автомобили, рухващи рафтове в супермаркети сред дъжд от кутии, бутилки, пити сирене, струи газирана вода, облаци от спукани брашнени чували. И обратно, мислейки за интервалите, за мъртвите периоди — другия живот, който течеше около нас, мога да прочета всичко като разказ в забавен каданс, с Плана, който се оформяше с плавното темпо на художествената гимнастика, на бавното завъртане на дискохвъргача, предпазливите олюлявания на тласкача на гюлле, дългите дъги при голфа, безсмислените очаквания на бейзбола. Така или иначе, какъвто и да биваше ритъмът, съдбата ни възнаграждаваше, защото, когато човек иска да намери аналогии, такива се намират винаги. Навсякъде и между всички неща. Светът избухва в някаква мрежа, някакъв водовъртеж от родства и всяко нещо те отпраща към всички други, всичко обяснява всичко. Не го казвах на Лия, за да не я дразня, но дори пренебрегвах Джулио. Събуждах се посред нощ, досетил се, че Рьоне Декарт се е наричал Картезий и значи е бил Р.К. и прекалено енергично е търсил Розенкройцерите, а после е отричал, че ги е намерил. И защо тази фикс идея за метода? Методът е служел да се открие тайната, която е омайвала всички посветени в Европа… А кой беше онзи съвременник на Бейкън, автор на „Steps to the Temple“^[352]? Ричард Крашоу^[353]. Ами Раниери деи Калцабиджи^[354] и Рик де Казабланка^[355]? Ръдиард Киплинг и Рудолф Карнап^[356] също, макар че идват много по-късно…