Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Il pendolo di Foucault, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод отиталиански
- Бояна Петрова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Интелектуален (експериментален) роман
- Конспиративен трилър
- Криминална литература
- Постмодерен роман
- Съвременен роман (XX век)
- Трилър
- Характеристика
-
- XX век
- Линеен сюжет с отклонения
- Студената война
- Тайни и загадки
- Теория на игрите
- Теория на конспирацията
- Оценка
- 5,3 (× 55гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- waterjess(2015 г.)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2015 г.)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe(2015 г.)
- Източник
- sfbg.us
Издание:
Умберто Еко. Махалото на Фуко
Френска. Първо издание
Народна култура, София, 1992
Редактор: Силвия Вагенщайн
Художник: Николай Пекарев
Технически редактор: Ставри Захариев
Коректор: Людмила Стефанова
ISBN: 954-04-0027-9
Umberto Eco
Il pendolo di Foucault
© Gruppo Editoriale Fabbri, Bompiani, Sonzogno 1988
Встъпителна студия © Ивайло Знеполски
Превод © Бояна Петрова
Ч 830–3
Литературна група — ХЛ
Излязла от печат: юни 1992 г.
Формат 60×90/16
Печатни коли 34. Издателски коли 34
Набор ДФ „Народна култура“
Печат ДФ „София-принт“ — София
История
- —Корекция
- —Сканиране на още картинки от NomaD
- —Добавяне
- —Корекция
Статия
По-долу е показана статията за Махалото на Фуко от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Тази статия е за романа. За експеримента вижте Махало на Фуко.
Махалото на Фуко | |
Il pendolo di Foucault | |
Автор | Умберто Еко |
---|---|
Създаване | 1988 г. Италия |
Първо издание | 1988 г. Италия |
Издателство | Бомпиани |
Оригинален език | италиански |
Жанр | роман |
Вид | Спекулативна фантастика |
Махалото на Фуко (на италиански: Il pendolo di Foucault) е роман от италианския писател и философ Умберто Еко, публикуван през 1988 г. Романът е сатира на обществените нрави в наши дни, осмиваща увлеченията по езотерични феномени като Кабала, алхимия и теории на конспирацията. Името на книгата произлиза от махалото, измислено от френския физик Леон Фуко, да демонстрира въртенето на Земята.
Външни препратки
- „Махалото на Фуко“ на сайта „Моята библиотека“
- List of Eco's fiction with short introductions на сайта The Modern Word
- Foucaultspendulum.org: Цифрови илюстрации, базирани на книгата
|
84
Главната задача на тази Асамблея, която би била и най-полезната, трябва да е по мое мнение работата върху естествената история според проектите на Веруламеца.
Перипетиите на шестте групи не се ограничавали само с търсенето на картата. В първите две части на посланието, тези, които се намирали в ръцете на португалците и на англичаните, Тамплиерите вероятно са намеквали за едно Махало, но схващането за махалото по онова време е било още твърде неясно. Едно е да увесиш къс олово на връв, друго — да изобретиш толкова прецизен механизъм, че да се осветява от слънцето точно във втория сектор. Затова Тамплиерите предвидили шест века. Бейкъновото крило се заема с тази работа и се опитва да привлече на своя страна всички посветени, с които отчаяно търси контакт.
Не е случайно обстоятелството, че именно човекът на Розенкройцерите Соломон дьо Ко пише за Ришельо трактат върху слънчевите часовници. След това, от Галилей нататък, се наблюдава трескаво изследване на механизма на Махалото. Привидно целта е то да се използува при определянето на географската ширина, но когато през 1681 година Хюйгенс открива, че едно махало, което функционира точно в Париж, а в Кайен описва дъгата си със закъснение, веднага разбира, че всичко зависи от промяната в центробежните сили, дължаща се на земното въртене. И когато публикува своя „Horologium“[347], в който разсъждава върху теориите на Галилей за махалото, кой го извиква в Париж? Колбер, същият, който извиква в Париж и Соломон дьо Ко, за да изследва подземията!
Когато през 1661 година Accademia del Cimento[348] изпреварва заключенията на Фуко, само в разстояние на пет години Леополд Тоскански[349] успява да я разпусне и веднага след това получава от Рим като висша награда кардиналския жезъл.
Но това не е всичко. Дори през следващите векове преследването на махалото продължава. През 1742-ра (година преди първата документирана поява на граф Сен-Жермен!) някой си Дьо Меран представя в Кралската Академия на Науките своя труд върху функцията на махалото; през 1756-а (когато в Германия се ражда Строгото Съблюдение на Храма!) друг един на име Бугер пише „за посоките, по които се движат всички свободно висящи оловни късове“. Откривах фантастични заглавия, като например това на Жан Батист Био от 1821 година: „Recueil d’observations geodesiques, astronomiques et physiques, executees par ordre du Bureau des Longitudes de France, en Espagne, en France, en Angleterre et en Ecosse, pour determiner la variation de la pesanteur et des degres terrestres sur ie prolongement du meridien de Paris“[350].
В Испания, Франция, Англия и Шотландия! И то във връзка с меридиана на „Сен Мартен“! А сър Едуард Сейбин, който през 1823 година публикува своето „An Account of Experiments to Determine the Figure of the Earth by Means of the Pendulum Vibrating Seconds in Different Latitudes“[351]? А онзи тайнствен граф Фьодор Петрович Литке, който през 1836-а публикува резултатите от своите изследвания върху поведението на махалото по време на околосветско пътешествие по море? Което при това е финансирано от Имперската Академия на Науките в Петербург. Защо сега пък и руснаците?
А не е ли възможно друга група, естествено, последователи на Бейкън, да е решила да разкрие тайната на токовете без карта и без махало, разпитвайки отново, от самото начало, свистящия дъх на Змията? Ето че предположенията на Салон можеха да се окажат верни: горе-долу по времето на Фуко индустриалният свят, рожба на бейкъновото крило, започва прокопаването на тунели за метро в сърцето на много европейски метрополии.
— Така е — потвърди Белбо, — деветнадесетият век е обладан от мисълта за подземията, Жан Валжан, Фантомас и Жавер, Рокамбол, голямо шетане по тунели и канали. О, Боже, сега като си помисля, цялото творчество на Жул Верн може да е посвещаване в тайнствата на подземния свят! Пътешествие до центъра на земята, двадесет хиляди левги под водата, пещерите на Тайнствения остров, огромното подземно царство на Тъмната Индия! Дали не може да се начертае план на неговите фантастични пътешествия? Сигурно ще се окаже рисунка на извивките на Змията или пък карта на древните пътища в Англия, възстановена за всеки континент. Жул Верн е изучавал отгоре и отдолу мрежата на телуричните токове.
Включих се и аз:
— Как се казваше главният герой на романа за Тъмната Индия? Джон Гарал, нали? Анаграма на Граал!
— Ние не сме фантазьори, ние гледаме реалистично на нещата. Жул Верн е изпращал много по-недвусмислени сигнали. Robur-le Conquerant[352], Р. К., Роза и Кръст. А Робур, прочетен наопаки, е Рубор, червеният цвят на розата…