Умберто Еко
Махалото на Фуко (82)

82

Земята е магнитно тяло: и наистина, както някои учени са открили, тя е единственият голям магнит и Парацелз го е твърдял още преди около триста години.

(Е. П. Блаватска, „Разбулената Изида“, Ню Йорк, „Баутън“ / H. P. Blavatsky, Isis Unveiled, 1877, I, p. XXIII)

Опитахме и успяхме. Земята е гигантски магнит, а големината и посоката на силите му се определят и от влиянието на небесните тела, от различните сезони, от изместването на равноденствието, от космическите цикли. Затова и системата на силите е променлива. Но може би се движат като човешката коса, която, макар че расте по цялата повърхност на черепа, всъщност се разгъва спираловидно в една точка на тила, където най-трудно се поддава на сресване. Ако се определи тази точка и на това място се изгради най-мощната станция, ще могат да се овладеят, управляват и командуват всички телурични приливи и отливи на планетата. Тамплиерите са разбрали, че тайната се състои не само в притежанието на глобалната карта на силите, а и в познанието на критичната точка, Омфалос^[344], Пъпа на Земята, Центъра на Света, Главното Командно Управление.

Цялата алхимична литература, подземните набези на черната магия, електрическото разтоварване на бялата магия бяха само символи, прозрачни за посветените, на това хилядолетно прислушване, чийто окончателен резултат трябваше да бъде червената магия, пълното познание, ослепителната власт над планетарната система на токовете и силите. Тайната, истинската алхимична и тамплиерска тайна се състоеше в определянето на Източника на този вътрешен ритъм, нежен и в същото време страховит и отмерен като трептенето на змията Кундалини, в много отношения още неопознат, но явно точен като часовник, ритъма на единствения истински Камък, който някога е паднал от небето, Великата Майка Земя.

Същата тайна е искал да научи и Филип Хубави. Оттук и лукавата настойчивост на инквизиторите по повод на тайнствената целувка in posteriori parte spine dorsi. Мъчели се да открият тайната на Кундалини. Ни помен от содомия.

 

 

— Всичко върви много добре — каза Диоталеви. — Но като успеят да овладеят телуричните токове, какво ще направят? В морето дупка.

— Е, как — отвърнах, — не схващате ли смисъла на откритието? Поставете на Телуричния Пъп най-мощния колектор. Това, че притежавате такава станция, ще ви позволи да управлявате дъжда и сушата, да отприщвате урагани, земетресения и морски бури, да разцепвате континенти, да потапяте острови (сто на сто Атлантида е потънала при някой неуспешен експеримент), да издигате гори и планини… Давате ли си сметка? Атомната бомба ряпа да яде, на всичко отгоре тя поразява и тези, които я изстрелват. А ти от своята командна кула се обаждаш по телефона, да речем, на президента на Съединените щати и му заявяваш: до утре искам един фантастилион долари или пък независимостта на Латинска Америка, или на Хаваите, а може и унищожението на всички атомни запаси, иначе пукнатината на Калифорния ще зине окончателно и Лас Вегас става плаващо казино…

— Но Лас Вегас е в Невада.

— Няма значение. Ако управляваш телуричните токове, можеш да откъснеш и Невада, и Колорадо. А после се обаждаш в Кремъл и им казваш: мили приятели, до понеделник искам целия хайвер от Волга, а Сибир ми го давате за хладилен склад, иначе ви всмуквам целия Урал, разливам Каспийското, помитам Литва и Естония и ви ги натиквам вдън Филипинската падина.

— Вярно — каза Диоталеви. — Огромна власт. Да можеш да преобразиш Земята, както се пренаписва Тората. Да преместиш Япония в Панамския залив.

— Паника на Уол Стрийт.

— Кой ще ми говори за космически щит, за превръщане на метали в злато… Определяш необходимия заряд, разбълникваш вътрешностите на земята, караш я да направи за десет секунди това, което е направила за милиарди години, и целият Рур се превръща в находище на диаманти. Елифас Леви пише, че тайната на човешкото всемогъщество е в познаването на флуидните приливи и отливи и на вселенската енергия.

— Няма начин, така е било — потвърди Белбо, — все едно да превърнеш цялата земя в оргонен акумулатор. Ясно, Райх^[345] е бил Тамплиер.

— Всички са били освен нас. Добре, че го открихме навреме, и сега ще ги изпреварим.

 

 

Наистина, какво ли е спряло Тамплиерите, след като са разкрили тайната? Могли са да я използуват. Но между знание и умение има голяма разлика. А дотогава, ръководени от сатанинския свети Бернар, Тамплиерите са заместили менхирите, нищожни келтски стърчишки, с внушителните готически катедрали, много по-чувствителни и мощни със своите подземни крипти, населени от черни деви, контактуващи пряко с радиоактивните слоеве, и са покрили цяла Европа с мрежа от ретранслатори, които улавяли и определяли мощността и посоката на флуидите, вида и напрежението на токовете.

— Предполагам, че са открили сребърните мини в Новия свят, предизвикали са изригвания и после, като са насочили токовете от залива, са преместили рудата към португалския бряг. Томар е бил разпределителният център, а Източната гора — главният хамбар. Ето ви произхода на техните богатства. Но е било дребна работа. Разбрали са, че за да използуват пълноценно своята тайна, е трябвало да изчакат технологичното развитие, което е изисквало най-малко шестстотин години.

Следователно Тамплиерите са организирали Плана така, че само техните наследници в момента, когато бъдат в състояние да използуват добре това, което знаят, да могат да открият къде се намира Пъпът на Земята. Но как са разпределили частите на откритието между тридесет и шестте, пръснати по целия свят? И дали тези части са части от едно и също послание? Нужно ли е такова сложно послание, за да се каже, че Пъпът на Земята се намира например в Баден-Баден или в Сан Ремо, или в Чатануга?

Да не е било географска карта? Но на картата щеше да има само един знак там, където е Пъпът. И който притежава този къс, знае предостатъчно и няма нужда от другите части. Не, сигурно е по-сложно. А този, който притежава къса със знака, знае предостатъчно и няма нужда от другите части. Не, сигурно е по-сложно. Блъскахме си главите няколко дни и най-сетне Белбо реши да се обърне към Абулафия. Получихме следния отговор:

Гийом Постел умира през 1581-ва.

Бейкън е виконт Сейнт-Олбанс.

В Музея се намира Махалото на Фуко.

Явно беше настъпил моментът да се установи каква е функцията на Махалото.

 

 

Успях след няколко дни да предложа доста изискано решение. Един диаболист ни беше оставил своя текст за херметичната тайна на катедралите. Според нашия автор строителите на Шартр един ден пуснали оловен отвес от ключовия камък на един от сводовете и лесно установили въртенето на Земята.

— Ето го повода за процеса срещу Галилей — отбеляза Диоталеви. — Църквата е подушила в негово лице Тамплиера.

— Не — възрази Белбо, — по-скоро кардиналите, осъдили Галилей, са били агенти на Тамплиерите, внедрени в Рим, и са бързали да запушат устата на проклетия тосканец, Тамплиер предател, който от чиста фукня раздрънкал всичко четиристотин години преди срока на Плана.

Във всеки случай с това откритие се обясняваше защо под Махалото тези изкусни зидари бяха очертали един лабиринт, стилизирано изображение на системата на подземните токове. Започнахме да търсим какво може да изразява лабиринтът в Шартр: слънчев часовник, Роза на ветровете, схема на кръвообращението, слузестата криволичеща следа на Змията? Не, Глобална карта на токовете.

— Добре, да предположим, че Тамплиерите са използували Махалото, за да посочат Пъпа. Вместо лабиринта, който е все пак само абстрактна схема, на пода поставяме картата на света и решаваме примерно, че точката, белязана от шипа на Махалото в определен час, е тази, в която се намира Пъпът. Но къде?

— За мястото няма съмнение: то е „Сен Мартен-де-Шан“, Убежището.

— Да, но — заяде се Белбо, — да предположим, че в полунощ Махалото се люлее по оста, да речем, Копенхаген-Кейптаун. Къде ще бъде Пъпът, в Дания или в Южна Африка?

— Забележката е правилна — казах. — Но нашият диаболист твърди освен това, че на един витраж в Шартр съществува процеп, през който в определен час на деня един слънчев лъч прониква и осветява винаги едно и също място, винаги определена плоча на пода. Не си спомням точно какъв беше изводът му, но във всеки случай ставало дума за голяма тайна. Ето го механизма. В хора на „Сен Мартен“ също има прозорец с процеп в точката, където две цветни или матови стъкла са споени с металната рамка. Било е изчислено до милиметър и вероятно от шестстотин години винаги има някой, който си прави труда да следи дали всичко е в ред. При изгрев-слънце в определен ден на годината…

— … който може да бъде само сутринта на 24 юни, деня на Свети Йоан, празник на най-дългия летен ден…

— … точно така, и в този ден и този час първият слънчев лъч, който прониква през прозореца, осветява Махалото и мястото, където Махалото се намира в момента, именно в тази точно определена точка на картата е Пъпът!

— Идеално — каза Белбо. — Но ако е облачно?

— Изчаква се следващата година.

— Извинявайте — каза Белбо. — Нали последната среща е в Йерусалим? Не трябва ли Махалото да е окачено на купола на Омаровата джамия?

— Не — убедено отвърнах аз. — В някои точки на земното кълбо Махалото извършва своя цикъл за 36 часа, на Северния полюс ще му трябват 24 часа, на екватора плоскостта на люлеенето му никога няма да се промени. Следователно мястото е от голямо значение. Ако Тамплиерите са направили своето откритие в „Сен Мартен“, техните изчисления са валидни само за Париж, защото в Палестина Махалото ще описва съвсем друга дъга.

— А какво доказва, че са направили откритието си в „Сен Мартен“?

— Обстоятелството, че са избрали „Сен Мартен“ за свое Убежище, че от абат Сейнт-Олбанс до Постел и до Конвента са го контролирали непрекъснато, че след първите експерименти на Фуко са поставили Махалото там. Основания — колкото искате.

— Но последната среща е в Йерусалим.

— Какво от това? В Йерусалим се сглобяват частите на посланието, а това не е работа за пет минути. После подготовката продължава една година и на следващия 23 юни шестте групи се срещат в Париж, научават най-сетне къде се намира Пъпът и запретват ръкави, за да завладеят света.

— Но има и друго — настояваше Белбо. — Нещо ми куца. Всеки от тридесет и шестимата е знаел, че крайното разкритие се отнася до Пъпа. Махалото вече е било използувано в катедралите и не е представлявало тайна. Колко му е било на Бейкън, на Постел или на самия Фуко, защото без съмнение, щом е разклатил Махалото, значи и той е участвувал в кликата, та казвам, колко му е било, по дяволите, да сложи една карта на света на пода, като спазва посоките? Не сме на прав път.

— На прав път сме — отвърнах. — Никъде в посланието не се казва главното, което никой не може да знае: каква карта да се използува!