Умберто Еко
Махалото на Фуко (79)

79

Отвори сандъчето си. В неописуем безпорядък отвътре изскочиха яки, ластици, домакински съдове, значки на различни технически училища, дори монограм на императрица Александра Фьодоровна и кръст на Почетния легион. Трескавото му въображение виждаше във всичко това печата на Антихриста под формата на триъгълник или два сплетени триъгълника.

(Александър Шайла, „Сергей А. Нилус и Протоколите“, „Ла Трибюн Жюив“ / Alexandre Chayla, Serge A. Nilus et les Protocoles La Tribune Juive, 14 mai 1921, ,. 3)

— Разбирате ли, аз съм роден в Москва. Точно в Русия, когато бях малък, се появиха тайни еврейски документи, в които се говореше напълно открито за това, че ако някой иска да подчини едно правителство, трябва да действува подривно. Слушайте. — Взе малка тетрадка, където на ръка беше преписал различни цитати — „По това време в много градове ще има метрополитени и подземни ходове. Оттам ще вдигнем във въздуха всички градове на света.“ Това са протоколите на Древните Мъдреци на Цион, документ номер девет!

През ума ми мина, че колекцията от гръбначни стълбове, кутията с очите, кожите, които опъваше по телената арматура всъщност, може би произлизаха от някой концентрационен лагер. Но не, пред себе си имах един носталгичен старец, който влачеше със себе си древните спомени за руския антисемитизъм.

— Ако правилно ви разбирам, някаква организация на евреи, естествено, не всички, тайно подготвя нещо. Но защо да е в подземията?

— Убеден съм, че това е така! Този, който подготвя, ако подготвя, го прави подмолно, а не открито. Всички знаят това още от време оно. Властта над света означава власт над това, което е отдолу. Над подмолните течения.

Спомних си за една реплика на Алие в неговия кабинет и за друидките в Пиемонт, които призоваваха телуричните сили.

— Защо келтите са изкопавали своите светилища в сърцето на земята, с тунели, които се събирали в един свещен кладенец? — продължаваше Салон.

— Кладенците се спускали към радиоактивни пластове, това е всеизвестно. Как е построен Гластънбъри^[338]? И не става ли всъщност дума за остров Авалон, откъдето произлиза митът за свещения Граал? И не е ли евреин този, който е измислил свещения Граал?

Боже мой, отново този свещен Граал! Но кой Граал, Граал е само един и той е моето малко „нещо“, контактуващо с радиоактивните пластове на Лииния корем, и може би сега плува бавно към гърлото на кладенеца, може би е нетърпеливо да изплува, а аз стоя тук сред тези препарирани бухали, сред стотиците мъртви и този, който се преструва на жив.

— Всички катедрали са построени на места, където са били менхирите на келтите. Защо са побивали камъни в земята, когато това е коствало толкова усилия?

— А защо египтяните са си давали толкова зор да строят пирамиди?

— Именно. Антени, термометри, сонди, игли като тези на китайските лечители, които се забиват там, където тялото реагира, в чувствителните точки. В центъра на земята съществува едно разтопено ядро, нещо подобно на слънцето, дори истинско слънце, около което нещо обикаля по различни траектории. Орбити на телуричните токове. Келтите са знаели къде се намират те, а също и как да ги обуздават. А Данте, а Данте? Какво е искал да ни каже със своето спускане в дълбините? Разбирате ме, нали, скъпи приятелю?

Не ми допадаше да бъда негов скъп приятел, но продължавах да го слушам. Джулио/Джулия, моят Ребис, загнезден като Луцифер в центъра на Лииния корем, но то, „нещото“, щеше да се преобърне, по някакъв начин щеше да се издигне нагоре и щеше да излезе. „Нещото“ е направено така, че да се измъкне от вътрешността, да се разкрие в недвусмислената си тайна, и то не за да потъне отново в нея и с наведена глава да търси кой знае каква лепкава мистерия.

Салон продължаваше да говори, но вече се оплиташе в един монолог, който сякаш изричаше по памет:

— А какво са английските leys^[339], знаете ли? Прелетете със самолет над Англия и ще видите, че всички свещени места са свързани с прави линии, една мрежа от прави линии, които се пресичат по цялата територия, и още си личат, защото са били използувани като трасета на по-късните пътища…

— Ако е имало свещени места, то те са били свързани с пътища, а всички се стремят да строят възможно най-прави пътища…

— Така ли мислите? А защо точно по тези пътища мигрират птиците? Защо съвпадат с траекториите на летящите чинии? Това е тайна, която е била погребана след римското нашествие, но има хора, които още я съхраняват…

— Евреите, подсказах.

— И те я знаят. Първият алхимичен принцип е VITRIOL: Visita Interiora Terrae, Rectificando Invenies Occultum Lapidem^[340].

Lapis exillis. Моят Камък, който бавно излиза от изгнанието, от сладката хипнотична безпаметност на плодоносния Лиин съсъд, без да търси други дълбини, моят Камък, бял и красив, който жажда повърхността… Искаше ми се да се затичам към къщи, при Лия, да чакам с нея появата на „нещото“, час след час, тържеството на преоткритата повърхност. В бърлогата на Салон властвуваше плесента на подземните обитатели, а подземните обитатели са произходът, който трябва да изоставим, а не целта, която да преследваме. Въпреки това аз слушах Салон и в главата ми се раждаха нови хитроумни идеи за Плана. Докато очаквах единствената Истина на този свят да се появи, аз се оплитах в кроене на нови лъжи. Сляп като животно, което живее под земята.

Сепнах се. Трябваше да изляза от тунела.

— Време е да тръгвам — казах. — Може би ще ме посъветвате да прочета някои книги на тази тема?

— О, всичко, което е написано по тези въпроси, е измамно, измамно като душата на Юда. Това, което аз зная, го зная от баща си…

— Геолог ли е бил?

— О, не — засмя се Салон, — Боже упази. Баща ми, няма защо да се срамувам, работеше в Охранката. На пряко подчинение на Шефа, легендарния Рачковски.

Охранката, Охранката, нещо като КГБ, не беше ли царската жандармерия? А кой беше Рачковски? Кой имаше подобно име?… Да, разбира се, тайнственият посетител на полковника, граф Ракоски… Стига глупости, отново ме обзема мисълта за изненадващите съвпадения. Аз не препарирам мъртви животни, аз създавам живи.