Умберто Еко
Махалото на Фуко (76)

76

И ако е необходимо да се определи с прости думи същността на френското масонство от XVIII век, една-единствена би била подходяща: дилетантство.

(Рьоне Льо Форестие, „Тамплиерското и Окултно Франк-Масонство“, „Обие“ / Rene Le Forestier, La Franc-Maconnerie Tampliere et Occultiste Paris, Aubler, 1970, p. 2)

На следващата вечер поканихме Алие да дойде с нас в „Пилад“. Тъй като новите постоянни посетители на бара се бяха върнали към сакото и връзката, присъствието на нашия гостенин с неговия тъмносин раиран костюм, снежнобяла риза и златна игла на връзката направиха впечатление. За щастие, в шест часа вечерта „Пилад“ беше доста празен.

Алие смути Пилад, като си поръча коняк от прочута марка. Имаше, разбира се, но украсяваше рафтовете над тезгяха, неначенат може би от години.

Алие говореше, наблюдавайки течността срещу светлината, а след това затопляйки я с длани, при което изваждаше на показ златни копчета за ръкавели в египетски стил.

Показахме му списъка, като му обяснихме, че сме взели данните от ръкописите на диаболистите.

— Няма съмнение, че Тамплиерите са свързани с древните ложи на майсторите зидари, формирани по време на строежа на Соломоновия храм. Както няма съмнение, че оттогава тези общества величаят подвига на архитекта на Храма, Хирам, станал жертва на загадъчно убийство, и призовават той да бъде отмъстен. След като започва преследването, мнозина рицари от Храма вероятно наистина са се влели в тези братства на занаятчии, сливайки мита за отмъщението на Хирам с мита за отмъщението на Жак дьо Моле. През осемнадесети век в Лондон още действуват ложи на истински зидари, така наречените „оперативни ложи“, но постепенно някои скучаещи аристократи, при това многоуважавани, привлечени от техните традиционни ритуали, масово пожелават да се включат в тях. По този начин действуващото зидарство, история на истински зидари, се превръща в спекулативно зидарство, история на символични зидари. В тази атмосфера някой си Дезагюлие, защитник на Нютон, подтиква един протестантски пастор, Ендерсън, да основе ложа на Братята Зидари с деистична насоченост и се заговаря за масонските организации като за масонски общества, за корпорации, които датират от четири хиляди години, от времето на основателите на Соломоновия храм. Ето ви и причината за маскарада на масоните — престилката, мистрията и чука. Но може би тъкмо затова масонството се превръща в мода, привлича аристократите — заради родословните дървета, за които намеква, но допада още повече на буржоата, които не само могат да се събират с аристократите като равни с равни, но дори добиват правото да носят сабя. Цялото унижение на съвременния свят, който се ражда, е тук — благородниците имат нужда от среда, където да влизат в контакт с новите производители на капитали, а производителите на капитали пък вероятно търсят своето узаконяване.

— Струва ми се, че Тамплиерите се появяват по-късно.

— Първи установява пряка връзка с Тамплиерите Рамзей, за когото обаче предпочитам да не говоря. Подозирам, че зад гърба му са стояли йезуитите. От неговото пророкуване се ражда шотландското крило на масонството.

— Шотландско в какъв смисъл?

— Шотландският ритуал е френско-германско изобретение. Лондонското масонство е установило три степени — чирак, другар и майстор. Шотландското масонство умножава степените, защото умножаването на степените означава повече равнища на посвещаване и по-голяма тайна… Французите, които са повърхностни по природа, полудяват от яд…

— Но каква е тайната?

— Никаква, то е ясно. Ако имаше тайна, или по-точно ако са знаели тайната, нейната сложност би оправдала сложността на степените на посвещаване. Рамзей обаче увеличава степените, за да създаде впечатлението, че е притежател на тайната. Можете да си представите трепета на горките търговци, които най-сетне могат да станат Принцове на отмъщението…

 

 

Алие ни разказа цял куп масонски клюки. И докато говореше, както обикновено постепенно премина в първо лице.

— По това време във Франция се пишеха couplets за новата мода на frimacons, ложите се множаха и в тях се подвизаваха графове, свещеници, маркизи и търговци, членовете на кралския двор ставаха Велики Майстори. В Строгата Охрана на Храма на онзи мошеник Фон Хунд постъпиха Гьоте, Лесинг, Моцарт, Волтер, създаваха се ложи и сред военните, във войската се заговорничеше за отмъщаването на Хирам и се обсъждаше неизбежната революция. А за други масонството беше „societe de plaisir^[331]“, клуб, символ на определено обществено положение. Включваха се хора от всякакъв род: Калиостро, Месмер, Казанова, барон Холбах, Д’Аламбер… Енциклопедисти и алхимици, либертини и херметици. И то се видя при избухването на революцията — не можете да си представите как членовете на една и съща ложа се оказаха разделени и човек имаше чувството, че Великото Братство е навлязло завинаги в криза…

— Нямаше ли противопоставяне между Великия Изток и Шотландската Ложа?

— Само на думи. Ето ви един пример: в ложата на Деветте Сестри беше влязъл Франклин, който, естествено, се стремеше да я подчини на светските схващания (интересуваше го само поддръжката за неговата американска революция)… Но в същото време един от Великите Майстори беше граф Дьо Мили, който търсеше еликсира за дълголетие. Понеже беше глупак, както правел експериментите си, се отровил и умря. Вземете Калиостро: от една страна, изобретяваше египетски ритуали, а от друга, беше замесен в аферата с колието на кралицата, скандал, подбуден от новите властници, за дискредитиране на Ancien Regime. Между тях беше и Калиостро, разбирате ли? Опитайте се да си представите с какъв тип хора човек трябваше да съжителствува…

— Сигурно е било мъчително — съгласи се Белбо.

— Но кои са тези барон Фон Хундовци, които търсели Непознатите Управници? — запитах.

— Наред с фарса, разиграван от буржоазията, се появяват други групи с твърде различни стремления, които, за да привлекат привърженици, се отъждествяват с масонските ложи, но преследват по-далечни цели. Точно тук се включва темата за Непознатите Управници. Но все пак Фон Хунд не е сериозен човек. В началото убеждава привържениците, че Великите Управници са Стюартите. После постановява, че целта на Ордена е да възвърне първоначалните богатства на Тамплиерите, и започва да събира средства откъдето може. Но тъй като не му достигат, попада в лапите на някой си Старк, който твърди, че е научил тайната за получаването на злато от истинските Непознати Управници, чието седалище се намирало в Петербург. Тогава около Фон Хунд и Старк започват да се навъртат куп дребни теософчета и алхимичета, новоизлюпени розенкройцери и всички заедно избират за Велик магистър един честен аристократ, херцог Фон Брауншвиг. На него веднага му става ясно, че се е озовал в не твърде приятна компания.

Един от членовете на Охраната, ландграфът на Хесе, извиква при себе си граф Сен-Жермен, смятайки, че този благородник ще може да му произведе злато, а както знаете, по това време всеки каприз на господарите трябваше да бъде задоволяван. Но на всичко отгоре всички вярваха в свети Петър. Уверявам ви, веднъж Лаватер^[332], който беше гост на ландграфа, се принуди да вдигне скандал на херцогиня Девъншир, която си бе въобразила, че е Мария Магдалина.

— А разните Вилермоз и Мартинес де Паскуали, които основават секта подир секта?…

— Паскуали беше авантюрист. Извършваше теургични операции в една тайна стая, ангелските духове му се явявали под формата на светлинни надписи и йероглифи. Вилермоз пък го вземаше насериозно, защото беше много запален, почтен, но наивен. Беше побъркан по алхимията и мечтаеше за Великото Дело, към което избраниците трябвало да се стремят, за да открият точката на сливане между шестте благородни метала, като изучават съотношенията помежду им, скрити в шестте букви на първото име на Бог, в което Соломон бил посветил своите ученици.

— И какво?

— Вилермоз основава множество организации и влиза в най-различни ложи едновременно, както беше нормално по онова време, именно за да постигне онова окончателно Откритие, страхувайки се, че то се спотайва винаги другаде, което действително ставаше, и това е може би единствената истина… Затова се присъедини към Избраниците Коен на Паскуали. Но през седемдесет и втора Паскуали изчезва, заминава за Сан Доминго и изоставя всичко на произвола на съдбата. Защо забягва? Подозирам, че се е добрал до някаква тайна и не е искал да я споделя. Във всеки случай мир на душата му, той изчезна някъде в този мрачен континент както заслужаваше…

— А Вилермоз?

— В тези години всички бяха разтърсени от смъртта на Сведенборг^[333], човек, който можеше да научи на много неща нашия болен Запад, ако Западът бе пожелал да се вслуша в думите му, но векът вече се бе спуснал към революционната лудост, за да следва амбициите на Третото съсловие… Тъкмо в тези години Вилермоз чува да се говори за Строгото Съблюдение на Храма, създадена от Фон Хунд, и веднага се запалва. Казали са му, че един Тамплиер, който се обявява за такъв, тоест основава открито тамплиерска организация, не е Тамплиер, но осемнадесети век беше време на голяма доверчивост. Вилермоз се опитва заедно с Фон Хунд да създаде различните секти, споменати във вашия списък, до момента, в който Фон Хунд не е разобличен, искам да кажа, докато не се разбира, че е от хората, които бягат, открадвайки касата, и херцог Фон Брауншвиг го прогонва от организацията.

Хвърли още един поглед на списъка.

— Е, да, Вайсхаупт, щях да го забравя. Озарените от Бавария с това свое име в началото привличат много щедри умове. Но този Вайсхаупт беше анархист, днес бихме казали комунист, и какво ли не се е мътело при него — държавни преврати, детронации на крале, кървави бани… Забележете, че се възхищавах от Вайсхаупт, но не заради идеите му, а заради неговото изключително проникновено схващане за организацията на едно тайно общество. Но човек може да има прекрасни разбирания за организацията и твърде смътни цели. Казано накратко, херцог Фон Брауншвиг е принуден да ръководи хаоса, оставен му от Фон Хунд, и разбира, че вече в германския масонски свят се сблъскват най-малко три течения: научната и окултната линия, включително някои Розенкройцери, рационалистичната линия и анархистичната революционна линия на Озарените от Бавария. И тогава предлага на различни ордени и ритуали да свикат във Вилхелмсбад един „конвент“, както го наричаха тогава, на, така да се каже, генералните щабове. Трябваше да се отговори на следните въпроси: Орденът наистина ли произхожда от древно общество и от кое? Съществуват ли наистина Непознатите Управници, пазители на древната традиция, и кои са те? Кои са действителните цели на Ордена? Целта не е ли възстановяването на Ордена на Тамплиерите? И така нататък, включително проблемът дали Орденът трябва да се занимава с окултни науки. Вилермоз е ентусиазиран, най-сетне ще намери отговора на въпросите, които сам си е поставял почтено през целия живот… И така се ражда случаят Местр.

— Кой Местр? Жозеф или Ксавие?^[334]

— Жозеф.

— Реакционерът?

— Ако е бил реакционер, то не е било в достатъчна степен. Беше любознателен човек. Забележете, че този поддръжник на католическата църква, точно когато първите папи започват да издават вули срещу масонството, става член на една ложа под името Жозефус и Флорибус. Нещо повече, приобщава се към масонството, когато през 1773 година една заповед на папата осъжда йезуитите. Естествено, Местр е привърженик на ложите от шотландски тип, това е очевидно, той не е буржоа-просветител, той е озарен, но трябва да се внимава с тези отлики, защото италианците например наричат просветители якобинците, докато в други страни със същото име се наричат последователите на Традицията — странно объркване…

 

 

Отпиваше от коняка си, изваждаше от време на време от джоба си табакера от почти бял метал и палеше необичайни на вид cigarillos^[335] („Прави ми ги моят снабдител от Лондон, обясняваше, както и пурите, които опитахте у дома, заповядайте, много са добри.“), говореше с поглед, зареян в спомените.

— Дьо Местр… Човек с невероятен размах, да го слушаш беше истинско духовно удоволствие. И имаше голям авторитет сред кръговете на посветените. Въпреки това във Вилхелмсбад опровергава очакванията на всички. Изпраща писмо на херцога, в което решително отрича тамплиерската мрежа, Непознатите Управници и ползата от езотеричните науки. Отхвърля всичко поради вярност към католическата църква, но го прави с доводите на буржоа енциклопедист. Когато херцогът прочита писмото пред тесен кръг привърженици, никой не вярва на ушите си. Дьо Местр вече твърди, че целта на Ордена е единствено възстановяването на духовните връзки и че ритуалите и церемониите, свързани с Традицията, служат само да поддържат възбуден мистичния дух. Възхвалява всички нови масонски символи, но заявява, че образът, който изразява повече неща, вече не изразява нищо. Което, ще ме извините, противоречи на цялата херметическа традиция, защото символът е толкова по-пълен, красноречив и могъщ, колкото е по-неясен, по-неподатлив на тълкувания, иначе къде отива духът на Хермес, бога с хилядите лица? А по повод на Тамплиерите Дьо Местр твърди, че Орденът на Храма бил създаден от скъперничество и скъперничеството го е унищожило, такава била истината. Този мъж от Савоя не е могъл да забрави, че Орденът е унищожен със съгласието на папата. Никога не бива да се доверяваме на католическите защитници, колкото и пламенно да изглежда херметическото им вдъхновение. Дори отговорът му на въпроса за Непознатите Управници е смехотворен: не съществуват, и доказателството за това е, че не ги познаваме. Възразяват му, че без съмнение не ги познаваме, иначе не биха били непознати, смятал ли той, че това е най-подходящият начин да се разсъждава? Странно е вярващ от такава класа да е дотолкова непроницаем за мистичното чувство. След което Дьо Местр отправя последния апел — да се върнем към Евангелието, да изоставим тези мемфиски лудости. Всъщност предлага връщане към хилядолетната линия на църквата. Разбирате в какви времена става съборът във Вилхелмсбад. При отказа на такъв авторитет като Дьо Местр, Вилермоз е поставен в малцинство и в най-добрия случай може да стигне до компромис. Тамплиерският ритуал остава, отхвърлят се всякакви заключения по въпроса за произхода, с други думи — провал. Точно тогава шотландската линия губи златния си шанс: ако нещата се бяха развили по друг начин, цялата история на следващия век може би щеше да бъде различна.

— А после? — запитах. — Не са ли успели да закърпят нещо?

— Какво да закърпват, за да използувам вашия термин? Три години по-късно един евангелистки пророк, който се присъединил към Озарените от Бавария, някой си Ланце, умира поразен от мълния в гората. У него се намират инструкции на Ордена, намесва се баварското правителство, става ясно, че Вайсхаупт замисля заговор срещу правителството, и на следващата година Орденът е разтурен. Не само това, но се публикуват писания на Вайсхаупт с предполагаемите намерения на Озарените, които писания дискредитират за цял век цялото германско и френско неотамплиерство… Забележете, че вероятно Озарените на Вайсхаупт са били на страната на якобинското масонство и са проникнали в неотамплиерската линия, за да я разрушат отвътре. Няма да е чудно, ако тази именно злонамереност е привлякла към тях Мирабо, трибуна на революцията. Искате ли да ви призная нещо?

— Казвайте.

— Хора като мен, които имат интерес да се продължи прекъснатата нишка на една изгубена Традиция, остават смаяни пред събитие като това във Вилхелмсбад. Някой е отгатнал, но е замълчал. Друг е знаел и е излъгал. А след това е било много късно, първо революционният вихър, после хайката спрямо окултизма на деветнадесети век… Погледнете техния списък, една смесица от недоверие и доверчивост, размяна на ритници, взаимни клевети, тайни, които вървят от уста на уста. Театърът на окултизма.

— На окултистите не може много да се вярва, вие как мислите? — запита Белбо.

— Трябва да умеем да различаваме окултизъм от езотеризъм. Езотеризмът е търсене на знанието, което се предава само чрез символи, запечатани за непосветените. Докато окултизмът, който се разпространява през деветнадесети век, е върхът на айсберга, онази малка част от езотеричната тайна, до която обикновеният човек може да се докосне. Тамплиерите са били посветени и доказателството за това е, че подложени на мъчения, загиват, за да запазят своята тайна. Силата, с която са я съхранили, ни кара да сме сигурни в това, че са били посветени, и да съжаляваме, че не знаем това, което са знаели. Окултистът е човек показен. Както казваше Пеладан, няма никаква полза от една разкрита мистична тайна. За нещастие Пеладан беше не езотерик, а само окултист. Деветнадесетият век беше век на издайничеството. Всички се надпреварваха да публикуват тайните на магията, на теургията, на Кабалата, на тарото. И отгоре на всичко вярват в тях.

Алие продължи да преглежда нашия списък със съчувствена усмивчица.

— Елена Петровна. Всъщност смела жена, но не е казала нито една дума, която да не е била вече написана по всички стени… Де Гуайта, побъркан библиоман. Папюс, този беше умен. Спря изведнъж.

— Трес… Откъде го взехте това? От кой ръкопис?

Бива го, помислих си, веднага разбра измамата. Ние не уточнихме:

— Знаете ли, направихме списъка, докато преглеждахме различни текстове, а повечето вече сме ги върнали, нищо не струваха. Вие спомняте ли си откъде изскочи този Трес, Белбо?

— Не мога да си спомня. Диоталеви?

— Беше преди няколко дни… Защо, важно ли е?

— Не, не — увери ни Алие. — Просто аз никога не съм го чувал. Наистина ли не можете да кажете кой го споменава?

За голямо съжаление не помнехме.

Алие извади джобния си часовник.

— Боже мой, имах още една среща. Ще ме извините.

Тръгна си, а ние останахме да коментираме.

— Вече всичко е ясно. Англичаните се отказват от масонския вариант, за да обединят всички посветени в Европа около проекта на Бейкън.

— Но проектът успява само наполовина: идеята, която защитават последователите на Бейкън, е толкова привлекателна, че донася резултати, обратни на очакваните. Така наречената шотландска линия възприема новата организация като начин за възстановяване на връзката и влиза в контакт с германските Тамплиери.

— Алие смята, че историята е неразбираема. Няма съмнение. Само ние сега можем да кажем какво се е случило, какво искаме да се е случило. Оттук нататък различните национални ядра започват да се боричкат едни срещу други и не бих изключил вероятността онзи Мартинес де Паскуали да е бил агент на групата от Томар, англичаните изобличават шотландците, които всъщност са французи, французите, естествено, са разделени на две групи, проанглийска и прогерманска. Масонството е само външно прикритие, претекстът, благодарение на който всички тези агенти на различните групи, един бог знае къде се вписват павликяните и йерусалимците, се срещат и сблъскват, като се мъчат взаимно да си изтръгнат някое късче от тайната.

— Масонството като „Рикс Бар“ в Казабланка — каза Белбо. — И това преобръща общественото мнение. Масонството не е тайно общество.

— Разбира се, то си е като международно пристанище, Макао. Само една маска. Тайната е другаде.

— Нещастните масони.

— Прогресът иска своите жертви. Ще признаете обаче, че тук опираме до дълбоката вътрешна рационалност на историята.

— Рационалността на историята е резултат от правилното тълкуване на Тората — каза Диоталеви. — И ние правим точно това, да бъде благословено името Му.

— Добре — каза Белбо. — Последователите на Бейкън се сдобиват със „Сен Мартен-де-Шан“, френско-германското крило на неотамплиерите се разпада на хиляди малки секти… Но още не сме решили за каква тайна става дума.

— Да ви видя сега — каза Диоталеви.

— Защо „ви“? Всички сме вътре, ако не се справим както трябва, ще се изложим.

— Пред кого?

— Пред историята, пред съда на Истината.

— Quid est veritas? — запита Белбо.

— Ние сме истината — отвърнах.