Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Il pendolo di Foucault, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод отиталиански
- Бояна Петрова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Интелектуален (експериментален) роман
- Конспиративен трилър
- Криминална литература
- Постмодерен роман
- Съвременен роман (XX век)
- Трилър
- Характеристика
-
- XX век
- Линеен сюжет с отклонения
- Студената война
- Тайни и загадки
- Теория на игрите
- Теория на конспирацията
- Оценка
- 5,3 (× 55гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- waterjess(2015 г.)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2015 г.)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe(2015 г.)
- Източник
- sfbg.us
Издание:
Умберто Еко. Махалото на Фуко
Френска. Първо издание
Народна култура, София, 1992
Редактор: Силвия Вагенщайн
Художник: Николай Пекарев
Технически редактор: Ставри Захариев
Коректор: Людмила Стефанова
ISBN: 954-04-0027-9
Umberto Eco
Il pendolo di Foucault
© Gruppo Editoriale Fabbri, Bompiani, Sonzogno 1988
Встъпителна студия © Ивайло Знеполски
Превод © Бояна Петрова
Ч 830–3
Литературна група — ХЛ
Излязла от печат: юни 1992 г.
Формат 60×90/16
Печатни коли 34. Издателски коли 34
Набор ДФ „Народна култура“
Печат ДФ „София-принт“ — София
История
- —Корекция
- —Сканиране на още картинки от NomaD
- —Добавяне
- —Корекция
Статия
По-долу е показана статията за Махалото на Фуко от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Тази статия е за романа. За експеримента вижте Махало на Фуко.
| Махалото на Фуко | |
| Il pendolo di Foucault | |
| Автор | Умберто Еко |
|---|---|
| Създаване | 1988 г. Италия |
| Първо издание | 1988 г. Италия |
| Издателство | Бомпиани |
| Оригинален език | италиански |
| Жанр | роман |
| Вид | Спекулативна фантастика |
Махалото на Фуко (на италиански: Il pendolo di Foucault) е роман от италианския писател и философ Умберто Еко, публикуван през 1988 г. Романът е сатира на обществените нрави в наши дни, осмиваща увлеченията по езотерични феномени като Кабала, алхимия и теории на конспирацията. Името на книгата произлиза от махалото, измислено от френския физик Леон Фуко, да демонстрира въртенето на Земята.
Външни препратки
- „Махалото на Фуко“ на сайта
„Моята библиотека“ - List of Eco's fiction with short introductions на сайта The Modern Word
- Foucaultspendulum.org: Цифрови илюстрации, базирани на книгата
|
69
Тези жени се превърнаха в самия Дявол: оглупели, подплашени, смели само в изключителни мигове, непрекъснато кървящи и сълзящи, любвеобилни, с ръце, които не зачитат законите… Пфу! Пфу! Те не струват нищо, направени са от една изкривена кост, от едно ребро, от една неясна вътрешност… Те целуват змията…[1]
Наистина беше забравил, сега го зная. И без съмнение от това време е този файл, кратък и смайващ.
име на файла: Еноя
Дойде вкъщи най-неочаквано. Носеше тази трева. Не я исках, защото съм против това каквото и да било растително вещество да се намесва във функционирането на моя мозък (но лъжа, защото пуша тютюн и пия зърнени дистилати). И все пак малкото пъти, когато в началото на шестдесетте някой ме принуждаваше да участвувам в пушенето на марихуана с този отвратителен картон, напоен със слюнка, и последното дръпване на цигарата, пробита с карфица, просто ми идеше да се спукам от смях.
Но вчера ти ми я предложи и си помислих, че ми се предлагаш по свой начин, и пуших, като се уповавах на теб. Танцувахме притиснати, както вече отдавна не се танцува, и то — какъв срам! — докато свиреше Четвъртата на Малер. Усещах се така, сякаш притискам към себе си древно същество с нежно и сбръчкано лице на стара коза, змия, която се извиваше, излизайки от вътрешностите ми, и те обожавах като древна и всеобща прародителка. Навярно съм продължавал да танцувам, притиснат към тялото ти, но усещах също, че ти се възземаш, превръщайки се в злато, че отваряш заключени врати, че преместваш предмети отдалеч. Прониквах в твоето тъмно лоно, Megale Apophasis. Затворничка на ангелите.
Може би съм търсил теб? Може би съм тук, за да те чакам винаги? Дали всеки път, когато съм те губел, не е било, защото не съм те разпознавал? Или всеки път съм те губел, защото съм те разпознавал, но не съм се осмелявал? А може би всеки път съм те губел, защото, разпознавайки те, съм знаел, че трябва да те загубя? Но къде, по дяволите, отиде снощи? Тази сутрин се събудих със страшно главоболие.