Умберто Еко
Махалото на Фуко (65)

65

Беше постройка с ширина шест метра, издигната в средата на залата: повърхността й се състоеше от множество дървени кубчета, големи колкото зарове, някои по-едри, други по-дребни, свързани помежду си с тънка тел. На всяка страна на кубчетата бяха залепени хартиени квадратчета, а върху тях бяха написани всички думи от техния език, всички спрежения и наклонения, но без какъвто и да било ред… При неговата команда всеки от учениците хвана по един от четиридесетте железни лоста, които бяха монтирани около рамката, и рязко го завъртя, променяйки разположението на думите. След това учителят нареди на тридесет и шестима ученика шепнешком да прочетат различните редове така, както се бяха появили на рамката, и навсякъде, където откриеха три-четири съседни думи, представляващи част от изречение, да ги продиктуват на четирима други ученици…

(Джонатан Суифт, „Приключенията на Гъливер“ / J. Swift. Gulliver’s Travels, III, 5)

Убеден съм, че докато е разсъждавал върху съня си, Белбо още веднъж се е върнал към мисълта за пропуснатия случай и за тържествения си отказ, смятайки, че не е успял да улови, ако въобще такъв случай му се е представил — Момента. Планът влезе в сила тъкмо защото той се бе примирил с това да си създава сам лъжливи моменти.

Бях му поискал вече не си спомням какъв текст и той започна да рови по масата си между купчините ръкописи, заплашително натрупани един върху друг без всякакъв ред, без оглед дори на обеми и формати. Откри текста, който търсехме, и се опита да го измъкне изотдолу, но всичко се стовари на пода. Папките се разтвориха и листовете се разхвърчаха.

— Можехте да преместите горната половина — казах. Напразно, той винаги правеше така. И неизменно отговаряше:

— Довечера Гудрун ще ги събере. И тя трябва да има цел в живота, иначе ще загуби самоличността си.

Но този път аз бях заинтересован от съхранението на ръкописите: нали вече работех за издателството.

— Гудрун не е способна да ги подреди, ще сложи листовете в погрешни папки.

— Ако ви чуе Диоталеви, ще изцвили от радост. По този начин ще се получат произволни книги, размесени, случайни. Това е точно логиката на диаболистите.

— Но ще се озовем в ситуацията на кабалисти. Ще минат хилядолетия, преди да се открие правилната комбинация. Вие просто замествате с Гудрун маймуната, която вечно трака на пишещата машина. Разликата е само в продължителността. В еволюционно отношение няма да спечелим нищо. Няма ли програма, с която Абулафия да извърши тази работа?

Междувременно беше влязъл Диоталеви.

— Разбира се, че има — отвърна Белбо. — И теоретически могат да се вкарат две хиляди данни. Само да искаш да ги напишеш. Да предположим, че са редове от възможни стихотворения. Програмата те пита от колко стиха трябва да се състои стихотворението, ти решаваш от десет, двадесет, сто. После програмата изважда от вътрешния часовник на компютъра броя на секундите и го разпределя по принципа на произволното, от прости думи съставя формула на непрекъснато подновяваща се комбинация. С десет стиха можеш да получиш десетки хиляди случайни стихотворения. Вчера вкарах стихове от рода на „свежо липите шумят“, „давам ти своя живот“, „тежки са моите клепки“, „броя часовете“ и така нататък. Ето ви един от вариантите:

Броя часовете

Цимбалът звънти

Смърт побеждаваш

Ако цинобърът иска

 

Бездомна отиде си ти

Далечината е близка

Ако цинобърът иска

Смърт побеждаваш

 

Свежо липите шумят

Броя часовете

Давам ти своя живот

Тежки са моите клепки

— Има повторения. Нямаше как да ги избягна, изглежда, че много усложняват програмата. А ако вкарам цялата Тора и дам команда на компютъра да направи произволно подреждане на думите, той ще осъществи всъщност Темурата и ще достигне до истинните стихове на Книгата, нали?

— Разбира се, това е въпрос на време. Ще се справиш само за няколко века.

Обадих се:

— Ами ако вземем десетина изречения от книгите на диаболистите, например, че Тамплиерите са избягали в Шотландия или че Корпусът на Херметиците е пристигнал във Флоренция през 1460 година, плюс няколко израза за връзка като „очевидно е, че“, „това доказва, че“, бихме могли да получим истински откровения. После запълваме празнотите, а повторенията приемаме като заклинания, внушения или пророчества. В най-лошия случай ще сме измислили една непозната глава от историята на магията.

— Гениално — запали се Белбо. — Започваме още сега.

— Не, вече е седем. Утре.

— Аз ще го направя довечера. Само малко ми помогнете, съберете от пода двадесетина страници, както ви падне, прочетете първите изречения, на които се е спрял погледът ви, и ги вкарваме в компютъра.

Клекнах и прочетох:

— „Йосиф Ариматейски отнася свещения Граал във Франция.“

— Екстра. Записано е.

— „Според тамплиерската традиция Годфроа дьо Буйон основава в Йерусалим Великото Братство на Цион.“ „Дебюси бил Розенкройцер.“

— Прощавайте — намеси се Диоталеви, — но ще трябва да включите и някои неутрални данни, например, че коалата живее в Австралия или че Папен е изобретил тенджерата под налягане.

— Мини е годеницата на Мики Маус — подсказах.

— Не бива да прекаляваме.

— Напротив, трябва да прекаляваме. Ако си позволим да допуснем, че във вселената има макар и само едно понятие, което не разкрива и нещо друго, вече излизаме от херметическото мислене.

— Така е. Добре, приемам Мики Маус. И с ваше разрешение добавям и нещо, което ми се струва основно: „Тамплиерите са намесени във всичко.“

— То се разбира от само себе си — съгласи се Диоталеви.

 

 

Още десетина минути продължихме в същия дух. После наистина стана късно. Но Белбо ни увери, че не трябва да се безпокоим. Щял да продължи сам. Гудрун се появи и ни съобщи, че вече ще заключва, Белбо й каза, че ще остане да поработи още, и я помоли да събере листовете от пода. Гудрун издаде няколко звука, наподобяващи смесица между латински без флексия^[262] и черемиски^[263], които изразяваха и на двата езика неодобрение и несъгласие — знак за всеобщото родство между всички езици, потомци на стария адамов корен. Но се подчини, извършвайки произволния подбор по-добре и от компютъра.

На другата сутрин Белбо сияеше.

— Става, съобщи ни той. Става идеално и дава невероятни резултати.

Показа ни листа от принтера.

Тамплиерите са намесени във всичко

Това, което следва не е вярно

Иисус е бил разпнат по времето на Пилат Понтийски

Мъдрият Осмуз основа ордена на Розенкройцерите

В Провенс има кабалисти

Кой се е женил на празника на Кана Галилейска

Мини е годеницата на Мики Маус

От това следва, че

Ако

Друидите са почитали черните деви

Тогава Симон Магът открива София в една продажна жена от Тир

Кой се е женил в Кана Галилейска

Меровингите твърдят, че са крале по божия воля

Тамплиерите са замесени във всичко

— Струва ми се малко объркано — каза Диоталеви.

— Не умееш да откриваш връзките. И не придаваш нужното значение на въпроса, който се появява на два пъти: кой се е женил в Кана Галилейска. Повторенията са магически ключове. Естествено, аз го отбелязах, а магическия ключ има право да притежава само посветеният. Ето сега моето тълкувание: Иисус не е бил разпнат и затова Тамплиерите отричали разпятието. Легендата за Йосиф Ариматейски прикрива една по-дълбока истина: Иисус, а не свещеният Граал, отива във Франция при кабалистите от Провенс. Иисус е метафора на Царя на Света, истинския основател на Розенкройцерите. И с кого пристига Иисус? Със съпругата си. Защо в Евангелията никъде не се споменава за това кой се е женил в Кана Галилейска? Ами защото това е била венчавката на Иисус, венчавка, за която не е трябвало да се говори, защото младоженката била грешница, Мария Магдалина. Ето защо всички големи учени, от Симон Мага^[264] до Гийом Постел, са търсили принципа на вечната женска същност в публичния дом. Следователно Иисус е родоначалникът на фамилията френски крале.