Умберто Еко
Махалото на Фуко (5)

5

Двадесет и двете основни букви Той ги изписа, извая, съчета, претегли, размести и с тях създаде света и всичко, което трябваше да се създаде в бъдното.

(„Сефер Йецира“, 2, 2; Abulafia, Hayyk ha-Nefes, Munchen 408)

Името на Бог… Ами да, разбира се. Спомних си първия разговор между Белбо и Диоталеви в деня, когато инсталираха Абулафия в редакцията.

Диоталеви беше застанал на вратата на своята стая и демонстрираше снизходителност. Снизходителността на Диоталеви винаги беше обидна, но Белбо сякаш я приемаше именно със снизходителност.

— Няма да ти служи. Да не би да искаш да пишеш на компютър ръкописите, които не четеш?

— Ще служи за класифициране, за подреждане на списъци, за опресняване на библиографии, бих могъл да пиша свои, а не чужди текстове.

— Нали се закле, че няма да пишеш нищо?

— Заклех се, че няма да наказвам света с друг ръкопис. Казах, че тъй като съм разбрал, че не мога да бъда герой…

— … ще бъдеш само интелигентен зрител. Е, какво?

— Такова, че и интелигентният зрител, когато се връща от концерт, си тананика втората част. Значи ли това, че има претенции да дирижира в Карнеги Хол…

— Следователно ще правиш експерименти с тананикано писмо, за да откриеш, че не трябва да пишеш.

— Напълно почтен избор.

— Сиреч?

И Диоталеви, и Белбо бяха по произход пиемонтци и често подчертаваха онази способност, която е присъща на изтъкнатите пиемонтци, да изслушват учтиво събеседника си, да го гледат в очите и да казват „сиреч?“ с тон, който изразява уж любезен интерес, но всъщност те кара да се чувствуваш обект на дълбоко пренебрежение. Аз според тях съм бил варварин и тези тънкости винаги ми били убягвали.

— Варварин ли? — протестирах. — Роден съм в Милано, но семейството ми е от Вал д’Аоста^[53]…

— Глупости, отвръщаха те. — Пиемонтецът си личи веднага по скептицизма.

— Аз съм скептик.

— Не. Ти си само недоверчив, това е друго.

Знаех защо Диоталеви се съмняваше в Абулафия. Беше чувал, че с него може да се сменя редът на буквите, така че един текст да се преобрази в собствената си противоположност и да се получат заплашителни предсказания. Белбо се опитваше да ги обясни.

— Това са игри на комбинации — казваше. — Темурата какво е? Нали така действува и набожният равин, за да стигне до Сияйните двери?

— Приятелю мой — отвръщаше Диоталеви, — ти никога нищо не разбираш. Истина е, че Тората, и то видимата, е само една от възможните пермутации на буквите от Вечната Тора, която Бог е създал и поверил на Адам. И ако в продължение на векове се правят комбинации с буквите на Книгата, може да се стигне до откритието на първоначалната Тора. Но не е важен резултатът. Важен е процесът, усърдието, с което ще въртиш до безкрай молитвената мелничка^[54] и на писмото, постепенно откривайки истината. Ако тази машина ти каже веднага истината, ти не можеш да я познаеш, защото сърцето ти няма да е било пречистено от безбройните въпроси. При това в една канцелария! Тази Книга трябва да бъде нашепвана в тясна колибка в гетото, където ден след ден човек се научава да се привежда и да движи ръцете си само покрай тялото, където между ръката, която държи Книгата, и ръката, която я разлиства, почти няма празно пространство, където, за да си наплюнчиш пръста, трябва да го вдигнеш вертикално нагоре, както когато дъвчеш късче мац^[55] и внимаваш да не падне нито трохичка. Словото се поглъща бавно, можеш да го разтопиш и да го съединиш само ако го омекотиш с езика си, и трябва да внимаваш да не си олигавиш кафтана, защото, ако една буквичка се изпари, се скъсва нишката, която ще те свърже с горните сефири. На това именно посвети живота си Авраам Абулафия^[56], докато вашият свети Тома Аквински се е напъвал да намери Бог със своите пет пътеки. Неговият „Хохма а-Церуф“^[57] е бил едновременно наука за комбинациите на буквите и наука за пречистването на сърцата. Мистичната логика, светът на буквите и на тяхното вихрово движение в безкрайни пермутации е свят на блаженството, науката за комбинациите е музиката на мисълта, но внимавай, трябва да се движиш бавно и предпазливо, защото твоята машина може да те накара да изпаднеш в болезнено бълнуване, а не в екстаз. Много от учениците на Абулафия не са успели да се задържат на този крехък праг, който разделя съзерцанието на имената на Бог от магическата практика, целяща превръщането им в талисман, в оръжие за господство над природата. А не са знаели, както ти и твоята машина не знаете, че всяка буква е свързана с една от частите на тялото и че ако промениш мястото на една съгласна, без да познаваш нейната сила, някой от твоите органи може да се измести, преобрази и ти ще се видиш зверски осакатен, външно доживот, а вътрешно — навеки.

— Прощавай — му бе отвърнал Белбо — точно този ден, но ти не ме разубеждаваш, а само ме окуражаваш. Значи всъщност държа в ръцете си и мога да командувам своя персонален Абулафия, както твоите приятели са имали Голем. Така и ще го нарека, Абулафия. За най-близките — Абу. И моят Абулафия ще бъде по-кротък и по-учтив от твоя. По-скромен. Нали въпросът е да се намерят всички комбинации на божието име? Добре, погледни в този наръчник, имам една програмка на „Бейсик“ за комбиниране на всички секвенции от четири букви. Сякаш нарочно е направена за IHVH. Ето я, искаш ли да ти я пусна? — И му бе показал програмата, която за Диоталеви изглеждаше така, както за друг, Кабалата.

10 REM anagrams

20 INPUT L$(l),L$(2),L$(3),L$(4)

30 PRINT

40 FOR I1=1 T0 4

50 FOR I2=1 TO 4

60 IF I2=I1 THEN 130

70 FOR I3=1 TO 4

80 IF I3=I1 THEN 120

90 IF I3=I2 THEN 120

100 LET I4= 10-(I1+I2+I3)

110 LPRINT L$(I1);L$(I2);L$(I3);L$(I4)

120 NEXT I3

130 NEXT I2

140 NEXT I1

150 END

— Опитай, напиши I, H, V, H, когато иска Input, и пусни програмата. Може би няма да си доволен: възможните комбинации са само двадесет и четири.

— Боже мой! И какво ще правиш с двадесет и четири имена на Всевишния? Мислиш ли, че нашите мъдреци не са направили вече сметката? Моля ти се, прочети „Сефер Йецира“, шестнадесети параграф от четвърта глава. И не са имали калкулатори. — Два Камъка изграждат два Дома. Три Камъка изграждат шест Дома. Четири Камъка изграждат двадесет и четири Дома. Пет Камъка изграждат сто и двадесет Дома. Шест Камъка изграждат седемстотин и двадесет Дома. Седем Камъка изграждат пет хиляди и четиридесет Дома. И върви нататък и мисли за онова, което устата не може да изрече и ухото не може да чуе. Знаеш ли как се нарича днес това? Факториално изчисление. А знаеш ли защо Традицията те предупреждава, че е по-добре да спреш? Защото, ако буквите в името на Бог бяха осем, комбинациите щяха да бъдат четиридесет хиляди, а ако бяха десет, щяха да бъдат десет милиона и шестстотин хиляди. Комбинациите на твоето нещастно име са близо четиридесет милиона и се благодари, че нямаш много имена като американците, иначе щеше да стигнеш повече от четиристотин милиона. Ако буквите в имената на Бог бяха двадесет и седем, защото еврейската азбука няма гласни, а само двадесет и две съгласни плюс пет варианта, възможните му имена щяха да представляват двадесет и деветцифрено число. Но би трябвало да се изчисляват и повторенията, защото не бива да се изключва вероятността името на Бог да е Алеф, повторено двадесет и седем пъти, и тогава факториалът няма да ти стигне и ще трябва да изчисляваш двадесет и седем на двадесет и седма степен. Ще получиш според мен някъде към 444 милиарда милиарда милиарда милиарда възможности или още повече, във всеки случай едно число от тридесет и девет цифри.

— Залъгваш ме, за да ми направиш впечатление. И аз съм чел твоя „Сефер Йецира“. Основните букви са двадесет и две и с тях Бог е създал света.

— А пък ти не ме заблуждавай със софизми, защото влезеш ли веднъж в този порядък на величините, ако вместо да повдигаш двадесет и седем на двадесет и седма, повдигнеш двадесет и две на двадесет и втора, пак ще получиш нещо от порядъка на триста и четиридесет милиарда милиарда милиарда. Има ли разлика за твоите човешки измерения? А знаеш ли, че ако трябва да броиш едно, две, три и така нататък, число по число, за да стигнеш до един милиард, подчертавам, до едно нищо и никакво милиардче, ще ти трябват почти тридесет и две години? Но нещата са по-сложни, отколкото си ги представяш, и Кабалата съвсем не се свежда само до „Сефер Йецира“. И ти казвам защо една пермутация на Тората трябва да използува всичките двадесет и седем букви. Вярно е, че ако в течение на пермутациите петте крайни трябва да попаднат в средата на думата, те ще се превърнат в своя нормален еквивалент. Но не винаги е така. При Исайя девет, шест, седем, думата LMRBH, Лемарб, която в случая означава „умножавам“, е написана с крайната буква „мем“ в средата.

— Защо?

— Защото всяка буква съответствува на едно число и нормалната „мем“ е на стойност четиридесет, докато финалната „мем“ има стойност шестстотин. Не е шега работа Темурата, която те учи да комбинираш, нито пък Гематрията, която намира тайните връзки между думата и нейната числена стойност. С финалната „мем“ думата LMRBH се изчислява не на 277, а на 837 и е равна по този начин на ThThZL, „тат“, „тат“, „цал“, която означава — „онзи, който дарява в изобилие“. И така, виждаш, че трябва да държиш сметка за всичките двадесет и седем букви, защото са важни не само звуковете, но и числата. А сега да се върнем към моите сметки: комбинациите са повече от четиристотин милиарда милиарда милиарда милиарда. А знаеш ли колко време е необходимо да провериш всички със скорост една секунда, ако изобщо допуснем, че една машина — не твоята, разбира се, която е малка и безпомощна, може да го направи? При една комбинация в секунда са необходими седем милиарда милиарда милиарда часа, малко повече от пет милиона милиарда милиарда милиарда дни, четиринадесет хиляди милиарда милиарда милиарда години, сто и четиридесет милиарда милиарда милиарда века или четиринадесет милиарда милиарда милиарда хилядолетия. А ако разполагаш с калкулатор, който изпробва един милион комбинации в секунда, само си помисли колко време ще спестиш с такова електронно сметало, щом ще се справи за четиринадесет хиляди милиарда милиарда хилядолетия! Но в действителност истинското име на Бог, тайното, е дълго колкото цялата Тора и няма машина на света, която да е способна да изчерпи неговите пермутации, защото Тората е сама по себе си вече резултат от една пермутация с повторения на двадесет и седемте букви на азбуката, на всички знаци на Тората, където всеки знак има стойност на отделна буква, макар че се появява безброй пъти в други страници, както двете „хе“ в името IHVH имат стойност на две букви. Затова, ако искаш да изчислиш възможните пермутации на всички знаци в цялата Тора, няма да ти стигнат всички нули на света. Опитай, опитай с твоята нещастна счетоводна машинка. Истинската Машина съществува, разбира се, но не е произведена в твоята силиконска долина^[58], тя е светата Кабала или Традицията, и равините вече от векове правят това, което нито една машина не би могла никога да направи, и да се надяваме, че изобщо няма да направи. Защото, когато комбинациите бъдат изчерпани, резултатът трябва да остане в тайна и във всички случаи вселената ще преустанови своя цикъл, а ние ще изгорим безпаметни в славата на великия Мататрон^[59].

— Амин — заключи Белбо.

Но Диоталеви още оттогава го бе тласнал към тези висини и Белбо навярно си е давал сметка за това. Рядко се случваше да не остане след работно време, за да изпробва програми, които да проверяват изчисленията на Диоталеви. Явно искаше да му покаже ако не друго, то поне че неговият Абу може да му каже истината за няколко секунди, без да трябва да смята на ръка върху пожълтели пергаменти с прастари числови системи, които, примерно казано, не включват понятието нула. Напразно, Абу отговаряше, докъдето стигаха възможностите на експоненциалната му денотация, и Белбо не успяваше да запуши устата на Диоталеви с този екран, който се изпълваше до безкрай с нули, но беше бледа визуална имитация на множествеността на комбинаторните вселени и на експлозията на всички възможни светове…

 

 

Онзи ден обаче, след всичко, което се случи, и с розенкройцеровската гравюра на стената невъзможно беше Белбо, търсейки кодова дума, да не се е върнал към тези упражнения с името на Бога. Навярно бе играл с числа като тридесет и шест или сто и двадесет, ако наистина, както предполагах, е бил преследван от тези числа. И следователно не е комбинирал четирите еврейски букви, защото е знаел, че четири камъка изграждат само двадесет и четири дома.

Дали пък не е действувал с европейската транскрипция IAHVEH, която съдържа и две гласни? При шест букви е разполагал със седемстотин и двадесет пермутации. И тогава навярно да е избрал тридесет и шестата или сто и двадесетата.

Бях отишъл в апартамента към единадесет часа, а вече беше един. Трябваше да съставя програма за анаграми от шест букви и се готвех да приспособя програмата за четири, с която разполагах.

Имах нужда от глътка въздух. Излязох на улицата, купих си нещо за хапване и нова бутилка уиски.

Качих се горе, оставих сандвичите в един ъгъл, минах веднага на уискито, нагласих компютъра на система „Бейсик“ и вкарах програмата за шестте букви — направих доста грешки и загубих повече от половин час, но към два и половина програмата вече функционираше и на екрана се заредиха седемстотин и двадесетте имена на Бог.

 

iahveh   iahvhe   iahevh   iahehv   iahhve   iahhev   iavheh   iavhhe
iavehh   iavehh   iavhhe   iavheh   iaehvh   iaehhv   iaevhh   iaevhh
iaehhv   iaehvh   iahhve   iahhev   iahvhe   iahveh   iahehv   iahevh
ihaveh   ihavhe   ihaevh   ihaehv   ihahve   ihahev   ihvaeh   ihvahe
ihveah   ihveha   ihvhae   ihvhea   iheavh   iheahv   ihevah   ihevha
ihehav   ihehva   ihhave   ihhaev   ihhvae   ihhvea   ihheav   ihheva
ivaheh   ivahhe   ivaehh   ivaehh   ivahhe   ivaheh   ivhaeh   ivhahe
ivheah   ivheha   ivhhae   ivhhea   iveahh   iveahh   ivehah   ivehha
ivehah   ivehha   ivhahe   ivhaeh   ivhhae   ivhhea   ivheah   ivheha
ieahvh   ieahhv   ieavhh   ieavhh   ieahhv   xeahvh   iehavh   iehahv
iehvah   iehvha   iehhav   iehhva   ievahh   ievahh   ievhah   ievhha
ievhah   ievhha   iehahv   iehavh   iehhav   iehhva   iehvah   iehvha
ihahve   ihahev   ihavhe   ihaveh   ihaehv   ihaevh   ihhave   ihhaev
ihhvae   ihhvea   ihheav   ihheva   ihvahe   ihvaeh   ihvhae   ihvhea
ihveah   ihveha   iheahv   iheavh   ihehav   ihehva   ihevah   ihevha
aihveh   aihvhe   aihevh   aihehv   aihhve   aihhev   aivheh   aivhhe
aivehh   aivehh   aivhhe   aivheh   aiehvh   aiehhv   aievhh   aievhh
aiehhv   aiehvh   aihhve   aihhev   aihvhe   aihveh   aihehv   aihevh
ahiveh   ahivhe   ahievh   ahiehv   ahihve   ahihev   ahvieh   ahvihe
ahveih   ahvehi   ahvhie   ahvhei   aheivh   aheihv   ahevih   ahevhi
ahehiv   ahehvi   ahhive   ahhiev   ahhvie   ahhvei   ahheiv   ahhevi
aviheh   avihhe   aviehh   aviehh   avihhe   aviheh   avhieh   avhihe
avheih   avhehi   avhhie   avhhei   aveihh   aveihh   avehih   avehhi
avehih   avehhi   avhihe   avhieh   avhhie   avhhei   avheih   avhehi
aeihvh   aeihhv   aeivhh   aeivhh   aeihhv   aeihvh   aehivh   aehihv
aehvih   aehvhi   aehhiv   aehhvi   aevihh   aevihh   aevhih   aevhhi
aevhih   aevhhi   aehihv   aehivh   aehhiv   aehhvi   aehvih   aehvhi
ahihve   ahihev   ahivhe   ahiveh   ahiehv   ahievh   ahhive   ahhiev
ahhvie   ahhvei   ahheiv   ahhevi   ahvihe   ahvieh   ahvhie   ahvhei
ahveih   ahvehi   aheihv   aheivh   ahehiv   ahehvi   ahevih   ahevhi
hiaveh   hiavhe   hiaevh   hiaehv   hiahve   hiahev   hivaeh   hivahe
hiveah   hiveha   hivhae   hivhea   hieavh   hieahv   hievah   hievha
hiehav   hiehva   hihave   hihaev   hihvae   hihvea   hiheav   hiheva
haiveh   haivhe   haievh   haiehv   haihve   haihev   havieh   havihe
haveih   havehi   havhie   havhei   haeivh   haeihv   haevih   haevhi
haehiv   haehvi   hahive   hahiev   hahvie   hahvei   haheiv   hahevi
hviaeh   hviahe   hvieah   hvieha   hvihae   hvihea   hvaieh   hvaihe
hvaeih   hvaehi   hvahie   hvahei   hveiah   hveiha   hveaih   hveahi
hvehia   hvehai   hvhiae   hvhiea   hvhaie   hvhaei   hvheia   hvheai
heiavh   heiahv   heivah   heivha   heihav   heihva   heaivh   heaihv
heavih   heavhi   heahiv   heahvi   heviah   heviha   hevaih   hevahi
hevhia   hevhai   hehiav   hehiva   hehaiv   hehavi   hehvia   hehvai
hhiave   hhiaev   hhivae   hhivea   hhieav   hhieva   hhaive   hhaiev
hhavie   hhavei   hhaeiv   hhaevi   hhviae   hhviea   hhvaie   hhvaei
hhveia   hhveai   hheiav   hheiva   hheaiv   hheavi   hhevia   hhevai
viaheh   viahhe   viaehh   viaehh   viahhe   viaheh   vihaeh   vihahe
viheah   viheha   vihhae   vihhea   vieahh   vieahh   viehah   viehha
viehah   viehha   vihahe   vihaeh   vihhae   vihhea   viheah   viheha
vaiheh   vaihhe   vaiehh   vaiehh   vaihhe   vaiheh   vahieh   vahihe
vaheih   vahehi   vahhie   vahhei   vaeihh   vaeihh   vaehih   vaehhi
vaehih   vaehhi   vahihe   vahieh   vahhie   vahhei   vaheih   vahehi
vhiaeh   vhiahe   vhieah   vhieha   vhihae   vhihea   vhaieh   vhaihe
vhaeih   vhaehi   vhahie   vhahei   vheiah   vheiha   vheaih   vheahi
vhehia   vhehai   vhhiae   vhhiea   vhhaie   vhhaei   vhheia   vhheai
veiahh   veiahh   veihah   veihha   veihah   veihha   veaihh   veaihh
veahih   veahhi   veahih   veahhi   vehiah   vehiha   vehaih   vehahi
vehhia   vehhai   vehiah   vehiha   vehaih   vehahi   vehhia   vehhai
vhiahe   vhiaeh   vhihae   vhihea   vhieah   vhieha   vhaihe   vhaieh
vhahie   vhahei   vhaeih   vhaehi   vhhiae   vhhiea   vhhaie   vhhaei
vhheia   vhheai   vheiah   vheiha   vheaih   vheahi   vhehia   vhehai
eiahvh   eiahhv   eiavhh   eiavhh   eiahhv   eiahvh   eihavh   eihahv
eihvah   eihvha   eihhav   eihhva   eivahh   eivahh   eivhah   eivhha
eivhah   eivhha   eihahv   eihavh   eihhav   eihhva   eihvah   eihvha
eaihvh   eaihhv   eaivhh   eaivhh   eaihhv   eaihvh   eahivh   eahihv
eahvih   eahvhi   eahhiv   eahhvi   eavihh   eavihh   eavhih   eavhhi
eavhih   eavhhi   eahihv   eahivh   eahhiv   eahhvi   eahvih   eahvhi
ehiavh   ehiahv   ehivah   ehivha   ehihav   ehihva   ehaivh   ehaihv
ehavih   ehavhi   ehahiv   ehahvi   ehviah   ehviha   ehvaih   ehvahi
ehvhia   ehvhai   ehhiav   ehhiva   ehhaiv   ehhavi   ehhvia   ehhvai
eviahh   eviahh   evihah   evihha   evihah   evihha   evaihh   evaihh
evahih   evahhi   evahih   evahhi   evhiah   evhiha   evhaih   evhahi
evhhia   evhhai   evhiah   evhiha   evhaih   evhahi   evhhia   evhhai
ehiahv   ehiavh   ehihav   ehihva   ehivah   ehivha   ehaihv   ehaivh
ehaniv   ehahvi   ehavih   ehavhi   ehhiav   ehhiva   ehhaiv   ehhavi
ehhvia   ehhvai   ehviah   ehviha   ehvaih   ehvahi   ehvhia   ehvhai
hiahve   hiahev   hiavhe   hiaveh   hiaehv   hiaevh   hihave   hihaev
hihvae   hihvea   hiheav   hiheva   hivahe   hivaeh   hivhae   hivhea
hiveah   hiveha   hieahv   hieavh   hiehav   hiehva   hievah   hievha
haihve   haihev   haivhe   haiveh   haiehv   haievh   hahive   hahiev
hahvie   hahvei   haheiv   hahevi   havihe   havieh   havhie   havhei
haveih   havehi   haeihv   haeivh   haehiv   haehvi   haevih   haevhi
hhiave   hhiaev   hhivae   hhivea   hhieav   hhieva   hhaive   hhaiev
hhavie   hhavei   hhaeiv   hhaevi   hhviae   hhviea   hhvaie   hhvaei
hhveia   hhveai   hheiav   hheiva   hheaiv   hheavi   hhevia   hhevai
hviahe   hviaeh   hvihae   hvihea   hvieah   hvieha   hvaihe   hvaieh
hvahie   hvahei   hvaeih   hvaehi   hvhiae   hvhiea   hvhaie   hvhaei
hvheia   hvheai   hveiah   hveiha   hveaih   hveahi   hvehia   hvehai
heiahv   heiavh   heihav   heihva   heivah   heivha   heaihv   heaivh
heahiv   heahvi   heavih   heavhi   hehiav   hehiva   hehaiv   hehavi
hehvia   hehvai   heviah   heviha   hevaih   hevahi   hevhia   hevhai
Ok

 

Издърпах листа от печатащото устройство, но без да го откъсвам, сякаш четях рулото на истинската Тора. Опитах с тридесет и шестото име. Пълен мрак. Глътка уиски и после, с колебливи движения, опит със сто и двадесетото. Нищо…

Искаше ми се да умра. Но вече бях Якопо Белбо и Якопо Белбо навярно бе мислил както мислех аз. Някъде бях допуснал грешка, тъпа, незначителна грешка. Бях на косъм от решението. А да не би Белбо, по неясни за мен причини, да е броил от края?

Казобон, глупако!, казах си. Разбира се, че от края. Или по-точно, от дясно на ляво. Белбо беше вложил в компютъра името на Бог, транскрибирано на латиница, естествено, но думата беше еврейска и се пишеше от дясно на ляво — HEVHAI! И тогава, разбира се, редът на пермутациите се обръщаше.

Значи трябваше да броя отзад напред. Опитах отново и с двата варианта.

Не се получи.

Бях объркал всичко. Бях се вкопчил в една хипотеза, много примамлива, но фалшива. Случва се и на най-добрите учени.

Не, не на най-добрите учени. На всички.

Нима само месец по-рано не си бяхме говорили, че през последно време са излезли поне три романа, в които главният герой търси с компютър името на Бог? Белбо нямаше да постъпи така банално. И освен това, когато човек избира кодова дума, избира нещо, което се помни лесно, което му идва спонтанно, което набира едва ли не автоматично. В никакъв случай HIVEAH! При това ще му е било необходимо да съчетае Нотарикона и Темурата и да измисли някакъв акростих, за да си спомня думата, нещо като Хубавата Изолда Видя Един Алабастров Храм.

А защо Белбо непременно да е мислил с кабалистичните термини на Диоталеви? Неговата фикс идея беше Планът, а в Плана бяхме включили толкова други елементи — Розенкройцери, Синархия^[60], Хомункулуси, Махалото, Кулата, друидите, Еноя^[61]…

… Еноя. Сетих се за Лоренца Пелегрини. Протегнах ръка и отново обърнах фотографията, която бях скрил от погледа си. Помъчих се да се съсредоточа и да си спомня онази вечер в Пиемонт… Приближих фотографията до лицето си и прочетох посвещението: „Защото съм първата и последната, почитаната и мразената. Аз съм блудницата и светицата. SOPHIA“.

Навярно е било след празненството у Рикардо. SOPHIA — пет букви. А защо трябваше да ги размествам? По-скоро аз имах изкривена мисъл. Белбо обича Лоренца, обича я, защото е такава, каквато е, а тя е София, и като си помисля, че сега, в този момент, тя… В паметта ми изникнаха думите на Диоталеви:

„Във втората сефира тъмният Алеф се превръща в лъчист Алеф. От Черната точка се изсипват буквите на Тората, съгласните са тялото, гласните, дъха, и всички те съпровождат кантилената на вярващия. Когато се задвижва мелодията на знаците, заедно с нея се задвижват и гласните и съгласните. От тях изниква Хохма, Мъдростта, Знанието, Първичната идея, в която като в ковчеже се съдържа всичко, готово да се разпръсне в сътворението. В Хохма се съдържа есенцията на всичко, което ще последва…“

А какво представляваше Абулафия с целия си таен запас от файлове? Не беше ли той ковчежето, криещо всичко, което Белбо знаеше или смяташе, че знае, неговата София, неговата Мъдрост? Той избира кодово име, за да проникне в дълбините на Абулафия, обекта, с който прави любов (единствения), но същевременно мисли за Лоренца, търси една дума, с която да завладее Абулафия, но която да му служи за ключ към сърцето на Лоренца, и би искал да проникне в нейното сърце така, както може да проникне в сърцето на Абулафия, иска Абулафия да бъде непроницаем за всички останали така, както Лоренца е непроницаема за него, живее с илюзията, че ще може да охранява, познава и владее тайната на Лоренца така, както владее тайната на Абулафия…

Измислях си някакво обяснение и си внушавах, че е истинското. Както при Плана: приемах своите желания за действителност.

Но понеже вече бях пиян, застанах пред клавиатурата и написах: СОФИЯ. Компютърът любезно ми постави отново въпроса: „Знаете ли кода?“ Глупава машина, не се трогваше дори при мисълта за Лоренца.