Умберто Еко
Махалото на Фуко (32)

32

Valentiniani… nihil magis curant quam occultare quod praedicant: si tamen praedicant, qui occultant… Si bona fides quaeres, concreto vultu, suspenso supercilio „altum est“ aiunt. Si subtiliter tentes, per ambiguitates bilingues communem fidem affirmant. Si scire te subostendasq negant quidquid agnoscunt… Habent artificium quo prius persuadeant, quam edoceant.^[170]

(Tertullian, Adversus Valentinianos)

Алие ми предложи да отидем в едно заведение, където още приготовлявали „батида“^[171] така, както го правели само хора извън времето. На няколко крачки от цивилизацията на Кармен Миранда^[172] ние се озовахме в едно мрачно място, където неколцина местни жители пушеха тютюн, мазен като кървавица, който свиваха на цигари по моряшки. Разточваха с края на пръстите си тютюна и така получаваха широки прозрачни листчета, които после навиваха на тръбички. Тези цигари често гаснеха, но се разбираше какъв е бил тютюнът, когато го е открил сър Уолтър Рали^[173].

Разказах на Алие за следобедното ни приключение.

— Сега пък Розенкройцерите. Стремежът ви към знания е неукротим, приятелю. Но не слушайте тези луди хора. Всички те говорят за неопровержими документи, но никой не може да покаже поне един. Познавам този Браманти. Живее в Милано, само че обикаля света, за да разпространява своето слово. Невероятно е, но той още вярва на Кизветер. Цели легиони розокръстници се опират на тази страница от „Химическото зрелище“. Но ако го разгърнеш, а този труд фигурира в моята скромна библиотека, няма да откриеш подобен цитат.

— Измамник ли е този господин Кизветер?

— Да, и то извънредно популярен. То е, защото дори окултистите от миналия век са ставали жертва на позитивистичния дух: едно нещо е вярно само ако може да бъде доказано. Вземете например спора около „Сборник херметични текстове“. Когато се разпространява из Европа през XV век, Пико делла Мирандола^[174], Фичино^[175] и още толкова други дълбокомъдри люде прозряха истината — това е трябвало да бъде дело на едно свръхдревно знание, по-древно и от това на египтяните, по-древно и от това на самия Мойсей, защото в него се откриват вече идеите, които по-късно ще бъдат изречени от Платон и от Христос.

— Как така по-късно? Това са тъкмо аргументите на Браманти за масона Данте. Ако „Сборник херметични текстове“ повтаря идеите на Платон и Христос, означава, че е написан след тях.

— Виждате ли? И вие сте като другите. Действително това е аргументът на съвременните филолози, които добавиха към него и мъгляви лингвистични анализи, за да докажат, че „Херметичното тяло“ бил написан в периода между I и III век от нашата ера. Все едно да се твърди, че Касандра е родена след Омир, защото е знаела, че Троя ще бъде унищожена. Съвременна заблуда е да се смята, че времето е линейна и насочена величина, която се движи от А към Б. Може да се движи и от Б към А и следствието да поражда причината… Какво означава „преди“ и „след“? Вашата очарователна Ампаро, тя идва преди или след своите неясни предци? Твърде прелестна е, ако ми позволите едно безпристрастно съждение на човек, който би могъл да й бъде баща. Следователно идва „преди“. Тя е тайнственият произход на онова, което е допринесло за нейното създаване.

— Но в такъв случай…

— Самото схващане за „случай“ е погрешно. „Случаите“ са определени от науката след Парменид, за да се установи от къде до къде се движат нещата. Нищо не се движи, има само една точка, точката, от която се раждат в един и същи миг всички останали точки. Наивността на окултистите от миналия век, както и на днешните, е, че те се опитват да докажат истината за истината с методите на научната лъжа. Трябва да се разсъждава не според логиката на времето, а според логиката на Традицията. Всички времена се символизират едно друго и следователно невидимият Храм на Розенкройцерите съществува и е съществувал във всяко време, независимо от приливите и отливите на историята, на вашата история. Времето на последното Откровение не е времето на часовниците. Неговите връзки се установяват във времето на „неуловимата история“, при която научните понятия „преди“ и „след“ не съществуват.

— Но все пак, извинете ме, ако съм банален, Розенкройцерите съществуват ли, или не?

— Какво значи „съществуват“?

— Сам знаете.

— Великото Бяло Братство, наричайте ги както искате — Розенкройцери или „духовна общност“, чието случайно превъплъщение са Тамплиерите, е общество на учени, малко, твърде малко избраници, които пътешествуват през историята на човечеството, за да запазят едно ядро от Вечното Знание. Историята не се развива случайно. Тя е дело на Властелините на Света, на които нищо не убягва. Естествено, Властелините на Света се защитават чрез тайната. И следователно всеки път, когато се намери някой, който се нарича Властелин, Розенкройцер или Тамплиер, той лъже. Те трябва да бъдат търсени другаде.

— Но тогава тази история ще продължи до безкрай?

— Така е. И това е хитростта на Властелините.

— Но какво искат да знаят хората?

— Че има една тайна. Иначе защо да се живее, ако всичко е така, както изглежда?

— И каква е тайната?

— Тя е в това, което явните религии не са успели да изкажат. Тайната е другаде.