Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il pendolo di Foucault, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 55гласа)

Информация

Допълнителна корекция
waterjess(2015 г.)
Допълнителна корекция
NomaD(2015 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe(2015 г.)
Източник
sfbg.us

Издание:

Умберто Еко. Махалото на Фуко

Френска. Първо издание

Народна култура, София, 1992

Редактор: Силвия Вагенщайн

Художник: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 954-04-0027-9

 

Umberto Eco

Il pendolo di Foucault

© Gruppo Editoriale Fabbri, Bompiani, Sonzogno 1988

 

Встъпителна студия © Ивайло Знеполски

Превод © Бояна Петрова

 

Ч 830–3

Литературна група — ХЛ

Излязла от печат: юни 1992 г.

Формат 60×90/16

Печатни коли 34. Издателски коли 34

 

Набор ДФ „Народна култура“

Печат ДФ „София-принт“ — София

История

  1. —Корекция
  2. —Сканиране на още картинки от NomaD
  3. —Добавяне
  4. —Корекция

Статия

По-долу е показана статията за Махалото на Фуко от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Тази статия е за романа. За експеримента вижте Махало на Фуко.
Махалото на Фуко
Il pendolo di Foucault
АвторУмберто Еко
Създаване1988 г.
Италия
Първо издание1988 г.
Италия
ИздателствоБомпиани
Оригинален езикиталиански
Жанрроман
ВидСпекулативна фантастика

Махалото на Фуко (на италиански: Il pendolo di Foucault) е роман от италианския писател и философ Умберто Еко, публикуван през 1988 г. Романът е сатира на обществените нрави в наши дни, осмиваща увлеченията по езотерични феномени като Кабала, алхимия и теории на конспирацията. Името на книгата произлиза от махалото, измислено от френския физик Леон Фуко, да демонстрира въртенето на Земята.

Външни препратки

104

Тези текстове не са отправени към простосмъртните… Гностическото възприятие е път, запазен за избраници… защото Библията казва: „Не хвърляй бисера си на свините.“

(Кемал Джумблат, Интервю пред „Льо Жур“, 31. III. 1967 г.)

Arcana publicata vilescunt: et gratiam prophanata amittunt. Ergo: ne margaritas objice porcis, seu asinus substernit rosas.[397]

(Йохан Валентин Андрее, „Химическата венчавка на Кристиан Розенкройц“ / Johann Valentin Andreae. Die Chymische Hochxit des Christian Rosencreuli, Страсбург, „Цецнер“, 1616, мото)

А от друга страна, къде да намерим този, който би могъл да чака и е чакал върху Камъка цели шест века? Разбира се, накрая Аламут паднал под монголския натиск, но сектата на исмаилитите останала и се разпространила по целия Изток: една част от нея се сляла с нешиитския суфизъм, друга част породила страшната секта на друзите и най-сетне трета се запазила сред индийските ходжи, последователи на Ага хан, недалеч от мястото, където се намира Агарта.

Но бях открил и друго: по времето на Фатимидите херметическите знания на древните египтяни били преоткрити чрез Хелиополската академия в Кайро, където бил създаден един Дом на науките. Дом на науките! Ето откъде се е вдъхновил Бейкън за своя Соломонов дом, ето кой бил образецът за Парижкия музей!

— Точно така е, вече няма никакво съмнение — каза опиянен Белбо и прибави: — Но какво се получава с кабалистите?

— Те са само една успоредна история. Йерусалимските равини се досетили, че има някаква връзка между Тамплиери и Кръвници. А испанските равини, които обикаляли уж да дават заеми срещу лихва из европейските лагери, също надушили нещо. Чувствували се изключени от тайната и тласкани от национална гордост, решили да я разкрият сами. Как ние, Избраният народ, ще бъдем държани далеч от тайната на тайните! И, хоп, ражда се кабалистичната традиция, героичният опит на диаспората, на племето извън закона да надхитри господарите, владетелите, които претендират, че знаят всичко.

— Но по този начин създават впечатление у християните, че те самите знаят всичко.

— И в един момент някой прави огромния гаф. Смесва Исмаил с Израил.

— Значи Баруел, Ционските протоколи и Геноцидът са плод на две сгрешени съгласни.

— Шест милиона евреи, убити по едно недоглеждане на Пико делла Мирандола.

— Или може би причината е друга. Избраният народ се е нагърбил със задачата да изтълкува Свещената книга. Изплашил всичко живо наоколо, а другите, като не открили нищо в Книгата, си отмъстили. Хората се боят от този, който ги поставя лице в лице със Закона. А Кръвниците защо не се появяват по-рано?

— Много просто, драги Белбо, помислете си какъв упадък настъпва в техните земи след битката при Лепанто[398]. Вашият Зеботендорф разбира, че нещо трябва да се търси между турските дервиши, но Аламут вече не съществува, хората му са се изпокрили, чакат. И сега е дошъл техният час, окрилени от ислямското самоопределение, надигат глави от леговищата си. Като включихме Хитлер в Плана, намерихме добър повод за Втората световна война. Като включим Аламутските Кръвници, обясняваме всичко, което се случва от години между Средиземно море и Персийския залив. И тук отлично се вписва нашият Трес — Templi Resurgentes Equites Synarchici, едно общество, което има за цел да възстанови най-накрая връзките между духовните ордени от различните вероизповедания.

— Или което подклажда конфликтите между тях, за да блокира всичко и да лови риба в мътна вода. Ясно. Стигнахме до края на нашия труд по прекрояването на Историята. Дали пък във върховния момент Махалото няма да ни открие, че Пъпът на света е Аламут?

— Все пак да не прекаляваме. Бих оставил този въпрос висящ.

— Като Махалото.

— Може би, но не бива да намесваме всичко, което ни хрумва.

— Разбира се, научният подход над всичко.

Онази вечер аз бях само горд, че съм съчинил една изящна теория. Бях един естет, който употребява плътта и кръвта на света, за да създаде от тях Красота. Белбо вече беше неин привърженик. Като всички — не в резултат на озарение, а faute de mieux[399].

Бележки

[397] Arcana publicata vilescunt… (лат.) — Тайните, когато станат известни, се обезценяват, а известното на всички няма обаяние. Следователно: не хвърляй бисерите на свините, или магарето тъпче розите.

[398] Битката при Лепанто — през 1571 г. християнската флота на Светата лига (Испания, Венеция, Светият престол) разбива турската флота на Али Паша и слага край на легендата за непобедимостта на Отоманската империя.

[399] Faute de mieux (фр.) — по липса на по-добро. Бел. NomaD.