Йо Цибел
Богове и варвари (11)

На около двеста метра от пристанищния басейн Мауриц и неговите бойци стигнаха до окрайнината на гъстия храсталак между палисадата и района на пристанището.

Там поставиха оръдията на позиция.

Само от корпусите на два кораба все още бълваха пламъци. Над третия се стелеше сив облак дим. Северните мъже се мъчеха да овладеят пожарите и изглеждаше, че ще успеят. Е, тук щяха здравата да им се объркат сметките…

Мауриц изчака, докато зад всяко от двайсет и шестте оръдия застанат по двама бойци, тогава вдигна двете си ръце. След секунди над района на пристанището се раздаде мощен тътен. Между храстите се издигна барутен дим и двайсет и шест гюлета изсвистяха във въздуха…

Водата в котлите заклокочи. Полека-лека налягането на парата се повиши. Само още няколко минути и Мат можеше да пусне машините в действие. Обясни на Лодар в общи линии начина на действие на парната машина. Кралят слушаше с грейнали очи. Накрая потърсиха рулния мостик. Не беше заключен. Мат му обясни какво трябва да върши, щом гребните колела се задвижат.

В бърза последователност проехтяха многобройни детонации. Мат погледна през прозореца на рулния мостик. Над гъсталака до пристанищния район се носеха облаци барутен дим. Гюллета паднаха в реката, недалеч от горящите кораби.

Мауриц и Валдер бяха обърнали оръдията срещу създателите им! И най-напред взеха на прицел неповредените кораби! Мат сподави някакво проклятие. И самите те попадаха в обсега на обстрела!

Обърна се към Лодар:

— Аз ще се погрижа за парата! Насочвай кораба към средата на реката, щом се задвижи! — С това Мат напусна рулния мостик и покрай надстройките на палубата изтича към онази част от кораба, която беше откъм реката. Успя да види как северните мъже, подплашени от изстрелите, тичаха презглава и събираха оръжията си.

Гюлле улучи един от корабите. Раздадоха се викове.

Мат побягна бързо към машинното отделение. Там беше непоносимо горещо. В котлите клокочеше кипящата вода. Парната свирка нададе вой. Той хвърли поглед към манометъра. Налягането сигурно беше достатъчно. Пусна машините в действие. Парата навлезе със съскане в главния паропровод. Мотовилките и коляновите валове се задвижиха със скърцане. Отстрани на кораба започна да трещи и пука: гребните колела се завъртяха. С мощен рев Мат даде воля на радостта си.

Ликуваха и хората на Лодар. Имаха вид, сякаш са станали свидетели на чудо.

Мат се върна обратно на горната палуба. Параходът се отдалечаваше от брега и се движеше към средата на реката. Стрели от лъкове и арбалети се забиваха в дървенията на палубата. Стрелците на северните мъже разбраха каква е ситуацията и откриха огън.

Мат се хвърли пред перилата и насочи лазерния пистолет. Между стругованите конструктивни стълбове на перилата изпрати един лъч, който забърса по дължина най-близкия вражески кораб. Току-що изгасеното дърво веднага пламна отново. Северните мъже изчезнаха зад гъстите облаци дим.

Откъм единия от неповредените кораби излетя гюлле, но пльосна в реката на почти петдесет метра зад тях. Вече се намираха извън обсега на корабните оръдия. Планът на Мат сработи! Щеше да минат още двайсет-трийсет минути, докато водата в парните котли на двата кораба се загрее и северните мъже могат да пуснат машините в движение, за да ги преследват.

Крал Лодар управляваше кораба надолу по реката. Мат погледна към района на пристанището. Атакуваща вълна се опитваше да обезвреди оръдията, респективно артилеристите в края на пристанищния район. Върху тях се изсипваше градушка от стрели. Мат не можеше да види дали улучваха целите си.

В предната част на единия от корабите позна червенокосия. Крещеше силно и жестикулираше с ръце. Мат знаеше, че Хайрик ще ги преследва с всичката си войска. За да си върне отново кораба и лазерния пистолет.

— Дайте ми лазерното оръжие!

Мат се стресна. Зад него, опряна на перилата и трепереща от слабост, стоеше командир Ив Карлайл. Мат не можеше да не се възхити на енергията, с която държеше под контрол своето изгаряно от треската тяло.

— Какво?

— Лазерното оръжие…

Той й го подаде.

Ив Карлайл отвори клавиатурата на оръжието. С пъргави пръсти набра комбинация от числа.

— Слушайте внимателно, Дракс — изграчи тя. — Всеки, който носи лазерно оръжие, има личен идентификационен код, с който може да активира оръжието. Никой… никой освен него не може да го използва… — Прекъсна, за да се изкашля и да си поеме въздух. — И всеки лазерен пистолет може да се програмира за саморазрушение… В тази сфера — Ив постави потната си ръка върху нея — е монтиран неутронен реактор…

Изведнъж цевите се прибраха една в друга. Сега оръжието изглеждаше като метален боздуган.

— Саморазрушението може да се програмира за време от шейсет секунди до четирийсет минути — прошепна Ив. Потта се стичаше на вадички по пламналото й лице. — Трябва да примамим северните мъже близо до бункера…

— Разбирам — изръмжа Мат. — Ние ще сме защитени в бункера, когато това нещо експлодира горе. — С недоверие оглеждаше сгънатия лазерен пистолет. — А какво по-точно става при саморазрушението?

Лицето на командир Карлайл се разтегли в измъчена усмивка.

— Нещо, което не можете да си представите, Дракс…

Барутен дим се стелеше като мъгла над района на пристанището. Атакуващите редици на северните мъже се оттеглиха.

— Отказват се! — Покритото със сажди лице на Мауриц се разтегна в тържествуваща усмивка. Потупа по рамото набития майстор на палисадите. — Отказват се, Валдер! В името на Вудан! Оттеглят се!

Бойците зад оръдията, арбалетистите и мечоносците се прегръщаха. Мауриц и Валдер погледнаха надолу към пристанищния басейн. Северните мъже се качваха на бегом по подвижните мостчета на двата останали им кораба. Мауриц прецени, че около двеста от тях са оцелели в боевете през изминалите утринни часове. Все още представляваха една боеспособна армия.

Видяха как подвижните мостчета се прибраха на корабите. Високите комини на корабите забълваха облаци дим и скоро след това гигантските гребни колела се задвижиха. Корабите се отделиха от брега и заблъскаха по течението на реката.

— Преследват краля и Маддракс — досети се майсторът на палисадите.

— Бог да ги пази — прошепна Говорещият с боговете.

 

 

Плаваха половин час по реката. Машините тракаха под налягането на парата. Гредите се тресяха. Лодар отвори вратата към рулния мостик.

— Езерото! — извика той и посочи към южния бряг. Мат погледна през перилата. Гора и обрасли руини отминаваха покрай тях. Двеста метра надолу по реката се откри горска редица. Сред нея се простираше гладката като огледало водна повърхност на малко езеро. Лодар насочи кораба към брега.

Мат обясни на краля и на хората му, че чудодейното оръжие на бялата жена ще предизвика гигантска светкавица. Светкавица, която за миг ще изтрие северните мъже от лицето на земята. Погледнаха го скептично. Но това беше единствената възможност веднъж завинаги да се отърват от войнствените богоборци, които представляваха постоянна заплаха не само за мнимите „богове“, но и за всеки друг народ.

Мат се спусна в машинното отделение и отвори вентила за парата. Ритъмът на буталата се забави. Малко след това пуснаха котва.

— Кога северните мъже ще бъдат тук? — прошепна Ив Карлайл. Изглеждаше малко по-силна, отколкото преди половин час. Предстоящият удар срещу мъчителите, изглежда, мобилизираше последните резерви от силите й.

— Необходими са им най-малко двайсет минути, за да вдигнат достатъчно налягане на парата и да подкарат машините каза Мат. — Може би сега тъкмо потеглят.

— Тогава ще настроим саморазрушението на оръжието на четирийсет минути. — Сякаш беше от олово, Ив вдигна дясната си ръка и набра кода на клавиатурата. Мат се наведе над нея и погледна дисплея. Появи се цифра — 40:00. Ив натисна клавиша „ентър“. Обратното броене започна. На дисплея се появи 39:59, 39:58, 39:57, 39:56…

— Но за в случай на нужда сигурно има възможност да се спре обратното броене? — осведоми се Мат, който усети неприятно чувство в стомаха си.

— Преди да стигне точно до петте минути — отвърна Ив. След това реакторът навлиза в критична фаза и не може да бъде изключен. — Натисна малък бутон. Дисплеят за обратното броене изскочи и се отдели от оръжието. Под него Мат видя друго поле с цифри. — Тук може да се прекъсне. Комбинацията е 2-0-1-2. Годината на катастрофата… — Тя тикна дисплея в ръката на Мат. — Ето. С него можете да следите за времето.

Мат запомни числата и със смесени чувства погледна малкото апаратче.

— Какъв обсег има експлозията? — попита той.

— Зависи от състоянието на реактора — обясни командир Карлайл. — Между един и три километра в диаметър. Това оръжие е твърде остаряло. Най-много два километра, мисля.

Мат неволно преглътна. Два километра! За това разстояние през гъстата гора им беше необходим поне половин час. Можеше само да се надява, че бункерът не е твърде далеч.

Обясни на Аруула, на Лодар и на бойците, че вече няма връщане назад.

— И остават още — хвърли поглед към дисплея — трийсет и седем минути до експлозията на оръжието.

Мъжете се спогледаха смутено.

— Тогава би трябвало да се отървем от него по възможно най-бързия начин — каза Лодар.

Скриха мутиралото в бомба оръжие в един сандък под борда, спуснаха във водата лодка и загребаха към брега. Взеха със себе си оръжия, малко провизии, вода и няколко маслени лампи. Тогава се запромъкваха през гъсталака около езерото. Лодар носеше Ив на раменете си. Мат непрекъснато поглеждаше дисплея — 28:12, 28:11, 28:10…

— Натам. — Немощният глас на бялата жена. Протегнатата й ръка посочи гората. Веднага зад окрайнината имаше равна, издължена руина, покрита с дървета и храсталаци. Може би някогашен склад или заводско хале, прецени Мат.

На обърнатата към гората страна се натъкнаха на порта, достатъчно голяма да пропусне камион или малък самолет. Беше отворена. Влязоха в халето. Мат хвърли поглед върху дисплея — 24:42. За пътя от кораба дотук им бяха необходими дванайсет минути.

На пода на халето зееше отвор, елиптичен, дълъг около шестнайсет и широк седем крачки. Ив се притисна към врата на Лодар и силно изстена.

— Какво е това? — попита Мат.

— Входът на бункера на нашата изследователска станция — изграчи Ив. По лицето й се изписа ужас. — Но би трябвало да е затворен…!

— Аз ще вляза — решил набързо, Мат се спусна на колене. Погледът му се плъзна по елиптичната шахта. Не беше много дълбока — може би четири метра. Тясна метална стълба беше опряна от пода до горния й край.

— Ще дойда с теб — каза Аруула.

Той само кимна.

Лодар свали Ив на пода на халето, а Матю и Аруула заслизаха по стълбата. Мат запали маслената лампа и я подаде на Аруула.

Когато стигнаха до пода на шахтата, погледна дисплея 23:02, 23:01, 23:00… Не им оставаше кой знае колко време.

Осветиха металните стени. Два големи овални отвора зееха върху надлъжната страна на елипсата.

— Тук всичко е отворено! — Гласът на Мат отекна от гладките стени.

Отгоре ги наблюдаваха Лодар и хората му. Чу как Ив изстена.

— О, Боже! Тук трябва да се е случило нещо ужасно…

Мат освети отворите и видя тясната страна на стоманените стени. Вероятно външна шлюзова врата. Краищата й бяха извити и вече не можеха да се приберат напълно. Рамо до рамо влязоха през отворения шлюз. Аруула помириса.

— Усещаш ли миризмата?

Мат също помириса — вонеше на тление.

— Ще влезем малко по-навътре! — извика нагоре.

Бавно минаха през шлюза. От него започваше подобен на тръба коридор с диаметър около четири метра. Светлината на лампата проби мрака. Изведнъж недалеч от тях се чу някакво стържене. Мат вдигна пистолета си.

Тогава нещо изсъска и една сянка се стрелна към тях — на светлината се показа тарак! Нападна ги с настръхнала козина. Мат натисна спусъка. Ехото от изстрела прокънтя стократно откъм тръбовидната шахта. Звярът се завъртя около надлъжната си ос, блъсна се в стената на шахтата и потрепвайки, остана да лежи на пода.

„Още четири патрона в пълнителя…“

На точно шест крачки пред тях лежеше още един мъртвец. Трупът на мъжа беше фрапиращо едър и нежен, черепът напълно гол. Беше полуизгнил. Но не беше го убил нито таракът, нито някакво друго животно. От гърдите му стърчеше копие!

Малко по-нататък видяха следващия труп. Беше с разцепен череп. Вероятно с бойна секира.

От това стана ясен отговорът на въпроса дали северните мъже знаят мястото на бункера. Знаеха го и бяха вилнели сред обитателите му. А таракът вероятно е бил примамен от миризмата.

Но дали е единственият тук? Тези животни живееха обикновено на стада. Може би останалата част от глутницата е някъде дълбоко във вътрешността на бункера. И привлечена от изстрела, навярно вече е на път към изхода?

Студени тръпки преминаха по крайниците на Мат, когато му стана ясно, че в този бункер няма да намерят никакво укритие от унищожителните сили на лазерното оръжие. Не биха могли да затворят дори повредения шлюз.

— Достатъчно — прошепна той. — Тук вече не живее никой.

Обратното броене върху дисплея прекрачи границата на двайсетте минути. Бързо се върнаха обратно при шахтата и се изкачиха по стълбата. Ив ги гледаше с ококорени очи.

— Само мъртви — каза тихо Мат. Говореше на английски. Северните мъже, изглежда, са били тук преди няколко дни…

Ив Карлайл закри в шепи пламналото си лице. Пристъп на плач разтърси тялото й. Мат съобщи на краля и на хората му какво са видели. Лодар притисна плачещата жена към себе си и я помилва.

Мат погледна дисплея — 17:21, 17:20, 17:19… Наведе се към Ив и я разтърси.

— Бункерът вече не може да се използва! — каза той настойчиво. — Трябва да потърсим някакво друго укритие! Какво точно се случва при саморазрушението?

Ив повдигна окъпаното си в сълзи лице и го погледна.

— Няма укритие! Реакторът разрушава всички молекулярни структури в периметър…

Сякаш ледена ръка стисна сърцето на Мат.

— Какво искате да кажете с това…? — прошепна той.

— … органични тъкани, неорганична материя — всичко се разпада на атомите си. Само защитен от лъчението бункер осигурява достатъчна сигурност…

Мат скочи. Втренчи поглед в неумолимо цъкащия дисплей. Обратното броене беше стигнало на седемнайсет минути и двайсет и осем секунди.

Мислите му препускаха. Дванайсет минути им бяха необходими за пътя насам. — При пет минути вече не можеше да се изключи обратното броене. — За времето, което оставаше, не можеха да излязат извън двукилометровата зона. — Значи трябваше да се върнат назад? — Но дали северните мъже вече не са стигнали до закотвения кораб? Все едно — оставаше им само една възможност: да се изключи бомбата преди…

Мат прогони тази мисъл.

— Към реката! — изкрещя той. — Бързо!

Живо се изнесоха от халето и си запробиваха път през гората. Лодар носеше чужденката. Мат му обясни ситуацията. Младият крал пребледня.

За щастие, пътят беше вече поразчистен от трънаците и вървяха по-бързо от преди. Когато стигнаха до брега на реката, обратното броене тъкмо слизаше под границата на осемте минути. Мат се обля в пот — трябваше да гребат до парахода, да се качат на борда, да стигнат под палубата…

— Идват! — върна го гласът на Лодар към действителността.

Погледна нагоре към реката. На около осемстотин метра южно забелязаха стълбовете дим от двата парахода.

Групата се качи в лодката и загреба към кораба. Мат преодоля със скок последните два метра, вкопчи се за перилата, повдигна се и се покатери на борда. Още шест минути!

Лодар, Аруула и другите също се изкачиха един подир друг и изтеглиха Ив на кораба. Лодар наблюдаваше за преследвачите. Струваше му се, че се приближават светкавично бързо!

— Пригответе кораба за плаване! — заповяда на хората си.

Повече с препъване, отколкото с тичане Мат се спусна под палубата. На дисплея времето се топеше — 5:11, 5:10, 5:09… Мат стигна до скривалището, отвори раклата.

С голи ръце хората на Лодар мятаха дърва и въглища в пещта. Водата в парния котел все още не беше напълно охладена, въпреки това щяха да минат минути докато отново заври.

Мат посегна към оръжието. Твърде нервно — при вдигането му то се изплзна от пръстите му и изтрополи обратно в сандъка. Мат го грабна, завъртя го. 5:04, 5:03…

Бързо набра кода 2-0-1-2.

Тогава палецът му се спусна към малкия бутон.

„Прекъсване! Прекъсване!“ — Хвърли поглед към дисплея.

4:58, 4:57, 4:56… Обратното броене продължаваше!

— Проклета мръсотия! — Мат изрази с ръмжене отчаянието си. — Мамка му! Мамка му! Мамка му! — Изрита раклата и почти не усети неочакваната болка в пръстите на краката си.

Беше закъснял! Беше се провалил! Всичко беше свършило!

Не — след по-малко от пет минути щеше всичко да свърши! Все още му оставаха няколко минути! С надеждата на отчаянието Мат грабна лазерното оръжие и се втурна обратно към палубата.

До перилата бяха коленичили Аруула и Лодар. Бяха се навели над неподвижното тяло на Ив. Аруула погледна нагоре.

— Мъртва е — каза тя тихо.

Матю Дракс погледна по реката нагоре. Двата парахода вече се виждаха ясно. Бяха отдалечени най-много на четиристотин метра.

— Не успях! — изрече Мат думите. — След четири минути и половина бомбата ще се възпламени!

Лодар и Аруула пребледняха и се взряха втренчено в оръжието, което беше в ръцете му. Мат грабна лазерния пистолет за цевта и понечи да го изхвърли през борда. Лодар задържа ръката му.

— Течението ще го повлече със себе си. Имам план.

Мат погледна сивите очи на краля. От тях се излъчваха решимост и достойнство.

— Без твоята помощ в Лаабзиш никой нямаше да остане жив, Маддракс. — Лодар взе оръжието от Мат. — Вудан да те благослови. — С това се обърна, отиде на кърмата и се покатери през перилата.

Мат разбра. Не искаше да повярва. Заедно с Аруула се хвърлиха към перилата. Под тях Лодар тъкмо отвърза лодката, постави лазерния пистолет между краката си и пое курс към параходите на северните мъже.

Мат не можеше да откъсне очи от русия мъж в гребната лодка. Беше чел и слушал за хора, които са жертвали живота си за другите. Досега не беше срещал нито един…

Ала нямаше време да се отдава на размишления. Ако искаха жертвата на Лодар да не се окаже напразна, трябваше да действат.

— Аз ще изтичам в машинното отделение — обърна се той към Аруула. — Иди в рулния мостик и дръж здраво руля.

По пътя надолу погледна още веднъж върху дисплея. Обратното броене беше на три минути и четирийсет секунди. Нямаше представа колко възела щеше да успее да развие параходът и дали вече има достатъчно пара. Можеше само да се надява и да се моли.

Мъжете неуморно хвърляха въглища в пещта. Разпалваха огъня, докато парата започна да съска от всички предпазни вентили. Мат не им каза какво беше намислил да направи кралят им в този момент. Без да пророни нито дума, обърна лоста и пусна парата. Мотовилките задрънчаха, гребните колела изстенаха.

— Окей, това е достатъчно! — каза Мат надвиквайки шума. — Сега всички на палубата!

Когато излязоха навън, гребната лодка на Лодар беше на разстояние, от което вече не се виждаше. Но очевидно преследвачите бяха спрели. Преднината на бегълците отново се увеличи на почти шестстотин метра. Вероятно онези тъкмо вдигаха на борда си вражеския крал и мнимото чудодейно оръжие. Богата плячка, биха си помислили. Че канеха смъртта, северните мъже и не подозираха.

Наведени през перилата на кърмата, спътниците гледаха втренчено нагоре към реката. Мат провери малкия дисплей в ръката си. 0:42, 0:41, 0:40…

Гребните колела пореха водата, корабът все повече усилваше хода си. Но дали щеше да е достатъчно? Трябваше да оставят зад себе си повече от хиляда метра.

— Отидете всички при носа! — заповяда Матю. Всеки проклет метър можеше да се окаже решаващ, когато реакторът избухне. Хората изпълниха заповедта му, но същевременно първите се огледаха за краля си.

— Къде е Лодар? — попита един от тях.

— По-късно! — настоя Мат. Менящите се цифри върху дисплея го караха да усеща студени тръпки по гърба си. 0:23, 0:22, 0:20… А нужното разстояние още не беше изминато!

Пътьом взе Аруула от мостика. Беше все едно дали през последните метри корабът ще има кормчия или няма да има. Заедно побягнаха към перилата на носа и потърсиха между тях някакво съмнително прикритие.

0:03… 0:02… 0:01…

И тогава корабите на преследвачите изчезнаха. Изведнъж. И не само корабите. Гората, тръстиките, речният бряг — контурите на ландшафта на около километър и половина от тях се размиха внезапно и изчезнаха. С призрачна тишина се изду ослепително бял купол.

Стояха като замръзнали и гледаха втренчено страховития спектакъл. Куполът растеше и растеше, приближаваше се, изяде кораба — и се сви. Остана изметена равнина, по-гола и от пустиня.

Но това Мат, Аруула и хората на краля не го видяха. Корабът се преобърна! Но не настрани, а напред. Защото кърмата му вече не съществуваше. Куполът от светлина го беше отрязал като с нож на височината на рулния мостик.

С викове паднаха във водата. И не се знаеше дали това бяха викове на ужас или неудържимо облекчение, че са още живи…

 

 

Бяха изминали три дни. Мат и Аруула отново бяха в Лаабзиш. Те, както и дванайсетте бойци успяха да излязат живи от реката.

Мауриц пое работите по управлението. Възстановяването на селището щеше да отнеме месеци, може би дори години. Но въпреки големите загуби градът оцеля след разбойническото нападение на северните мъже.

Мауриц, Валдер и Пиероо придружиха Мат и Аруула надолу до реката. Ордата на Пиероо реши да остане в града.

Натовариха на сала провизии, кожи и контейнера на Мат.

— Лаабзиш ви дължи голяма благодарност — каза на сбогуване Мауриц. — Жалко, че си отивате.

— Търся трима мои другари — рече Мат. — Трябва да ги намеря възможно най-бързо. — Идваше редът и на следващата му цел — Лондон. Искаше да се добере до онази Комуна, от която беше дошла командир Ив Карлайл. Там щеше да срещне хора, които знаеха отговорите на много от неговите въпроси.

Мъжете ги прегърнаха един след друг. Мат беше развълнуван. Освен Аруула в този кошмарен свят бе срещнал малко хора, с които би искал да се сприятели.

— Къде иска твои другари търси? — поинтересува се Пиероо.

— В Берлин — рече Мат.

Тримата различни на ръст мъже го погледнаха безпомощно.

— Берлин ли? — попита Мауриц. — Никога не сме чували за град с такова име. Къде се намира…?