През август 2012 г. кометата „Кристъфър-Флойд“ слага край на човешката цивилизация. Част от човечеството оцелява, но се връща към варварството.

 

В „Богове и варвари“ Маддракс и Аруула ще се срещнат с хора-мутанти, които са много по-напред в развитието си дори и от света, от който идва Матю Дракс. Макар и да владеят модерни технологии, враговете им — въоръжени с мечове и копия — са много по-опасни и силни.

 

Източник: http://knigoteka.com/book/114991

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маддракс — Тъмното бъдеще на Земята (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Götter und Barbaren, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 11гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova(2008)

Издание:

МАДДРАКС, том II

Децата на кометата, част III

Немска. Първо издание

Издателство „Литера Прима“, София, 2005

Преводач: Тончо Стаменов

Редактор: Марин Найденов

Формат 60/84/16. Печатни коли 12,5

ISBN 954-738-119-9 (ч. 3)

 

MADDRAX — Die Kinder des Kometen

Verlagsgruppe Lübbe GmbH & Co. KG, 2001

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)

Горе, във вътрешността на командната централа се чуваше пукането на тефлоновите вериги, сякаш отвън върху корпуса на универсалната бойна машина се затваряше някакъв безкраен, гигантски цип. Понякога клони шибаха веригите на дългото превозно средство. От време на време отдолу в корпуса се бухваше с грохот някое съборено дърво.

Всеки път шумът караше командир Ив Карлайл да се сепва. Приглушеният кънтеж й напомняше за нападението на северните мъже преди три дни. Ударите на техните секири звучаха по подобен начин. Членовете на екипажа все още не можеха да се съвземат от преживения ужас, макар че примитивните метални секири не можеха да пробият външната стена на машината. Беше направена от молекулярно уплътнена титаново-карбонатна сплав.

Инженерите на Комуната не бяха преувеличили много с обещанията си. Двата прототипа на новото експедиционно превозно средство доказаха отличните си качества след многото стотици изминати километри. Във въздуха, във водата и на сушата. Нападението на северните мъже не остави повече от няколко драскотини по външната обшивка.

Но Ив Карлайл беше принудена да си спомни какво казаха инженерите за наблюдателните куполи: Нарекоха ги ахилесова пета на УБМ. Ала и те не можеха да се разрушат с примитивни оръжия.

Тя се заслуша в далечното жужене на нуклеарния генератор. Успокоителен шум. Обещаваше надеждност. Превъзходство над застрашителната пустош отвън. И над враждебните варвари, които бяха по петите на експедицията. Командир Ив Карлайл обичаше това жужене.

Тя стоеше зад пилотската седалка. Пръстите на капитан Спенсър Дюлит танцуваха по малката клавиатура на центрлната командна система. Отляво и отдясно на машината прелитаха яки букови и дъбови стволове. Капитанът водеше уверено машината през девствената гора. От време на време някой нисък клон застъргваше по наблюдателния купол.

Карлайл оглеждаше гората отстрани през прозрачния отвътре и с втъкани фини проводници купол. На разстояние около двеста метра от тях си проправяше път през гъсталака втората бойна машина — дълга двайсет, широка по-малко от три и висока два и половина метра. Тъмнозеленото, четирисекторно возило изглеждаше като възкъса гигантска змия. И по подобен начин лъкатушеше между стволовете на дърветата гиганти. Наситеночерни куполи се подаваха от изострения нос на машината. Наблюдателните куполи бяха непрозрачни отвън.

Почти незабележими телескопични ламели свързваха едно с друго четирите звена на машината. Всяко звено разполагаше с локална лазерно-сензорна навигация. Проста, но ненадмината за терен с лоша видимост техника. Вероятността за сблъсък беше по-малка от 0,1 процента.

— Гората оредява. — каза капитан Дюлит.

Карлайл повдигна тясната си, лишена от коса глава и заразглежда панорамния дисплей над челната извивка на наблюдателния купол. Дисплеят показваше в общи линии същата картина както и погледът през купола: дървета, храсти, високи треви. С една разлика: Навигационният компютър представяше на екрана един почти лишен от дървета терен, няколко хълма, а на заден план някакъв странно издигащ се обект.

Командир Ив Карлайл се обърна към навигатора зад нея. Потънал дълбоко в подобната на мидена черупка седалка, той наблюдаваше монитора на тясната командна конзола.

— Какво е това? — попита го.

Малките, тънки пръсти на навигатора заиграха по клавиатурата. Картината стана по-отчетлива, структурата на странното нещо се освободи от дебелия растителен пласт и стана по-ясна — виждаха се подсилващи греди, системи от лостове, подобен на сандък корпус.

— Нещо от метал — каза навигаторът. — Намира се почти на срещуположния край на гората.

— Останки от роторен багер — чу се отново високият глас на капитана.

Навигаторът показа на куполния дисплей стара географска карта. Карлайл я разгледа и кимна.

— Може да се окаже и така. Някога южно от Лайпциг са чоплели от земята енергоносители.

— Кафяви въглища — потвърди капитан Спенсър Дюлит.

— Дайте ми точен профил на местността и включете инфрачервения търсач — заповяда командирът.

Стигнаха до окрайнините на гората. На панорамния дисплей се показа обрасла с гъст храсталак терасовидна структура. На около триста метра от края на гората се спускаше на равни тераси.

— Следи от открит рудник — каза Карлайл и се приближи до дисплея. На горния край на склона на терасата се движеха малки безплътни сенки. — Топлинно излъчване от органични тела! — извика Карлайл.

— Хора. — Високият глас на Спенсър Дюлит изведнъж прозвуча странно дрезгаво. — Северните мъже?

Последните дървета от гората профучаваха покрай купола. Откри се килимът от храсталаци на една обширна равнина. Между тях — единични брези.

— По дяволите! — изфуча Ив Карлайл. — Искат да ни отрежат пътя! Откъде знаят курса ни?!

— Да обърнем ли? — попита навигаторът.

— Ако знаят, че на това място ще излезем от гората, тогава и зад нас има техни хора — подхвърли Дюлит. Обърна се и погледна въпросително командира.

— Да се приготвим за реещ полет! — Карлайл взе бордния микрофон. — Командирът до командния пункт.

— Командният пункт слуша.

— Събудете и другите двама и изкарайте оръдейната кула. Трябва да очакваме съприкосновение с врага.

— Разбрано!

— Приберете веригите, създайте магнитно поле, разгънете крилата за планиране — каза капитан Спенсър Дюлит.

— Курс?

— Насочете се към реката на запад! — Карлайл се свърза по радиото с втората машина. — Командирът до Арк 2, обади се!

— Арк 2 слуша. Арк 1, обади се.

— Подозрителни източници на топлина на двеста и трийсет метра от нас! Вероятно северните мъже. Пълна бойна готовност веднага щом напуснете гората!

— Разбрано!

— Оръдейната система готова! — докладваха от командния пункт.

— Разбрано — каза командирът. — Ще открием огън само ако бъдем нападнати.

— Моето уважение към хуманизма ви, командир Карлайл. — Дюлит повдигна неодобрително вежди. — Но тези варвари все още не са доказали, че заслужават чак толкова да се съобразяваме с тях.

— Не трябва да пропускаме нищо, което гарантира успеха на експедицията — съгласи се с него навигаторът. — Недалеч оттук една малка комуна очаква нашата помощ.

— Аз съм командирът! — тясното женско лице на Карлайл прие суров вид. — И казвам: Ще отвърнем на огъня само ако бъдем нападнати.

През машината премина лек тласък. Возилото леко се издигна. Покритият с храсти ландшафт остана под тях. Вече се виждаха върховете на първите дървета. В широк ляв вираж Дюлит насочи машината на запад. Карлайл видя зеления връх на Арк 2 да изскача от гората. Веригите разораваха храсти и ниски дървета. От звеното зад заострената носова част се подаваше плоска кула. Десетина телескопични тръби, не по-дълги от метър и по-тънки от човешки пръст, стърчаха от повърхността й.

— Арк 1 до Арк 2, обади се! — Гласът на капитана във втората машина звучеше напрегнато.

— Слушам! — Карлайл наостри слух.

— Метални обекти, разположени на почти шестстотин метра по цялата окрайнина на гората!

— Тръгвайте! — извика Карлайл. С присвити очи проследи панорамния дисплей. — Лазер! Проучете! Увеличете! — Извика високо заповедите си към навигатора. И тогава видя обектите бяха скрити на съвсем еднакво разстояние един от друг. Оръдията на северните мъже!

— О, Боже! — изръмжа внезапно Дюлит. Посочи надолу. Ив Карлайл притисна ръце към купола и впери поглед към храсталаците. Командното звено на Арк 2 беше изчезнало в някаква вдлъбнатина. Звеното с оръдейната система висеше косо над ямата. Наблюдателната кула се беше забила в отвесната стена на земната пукнатина. — Капан…! — Капитанът се обърна към Карлайл. — Попаднахме в капан!

— Гледайте си уредите, капитане! — призова го Карлайл към ред.

Почти в същия миг прозвучаха три-четири детонации в окрайнините на гората. Гюллета паднаха в храстите на около сто метра от авариралата бойна машина. Обстрелваха я от две страни.

— Арк 2 до Арк 1! Вече не можем да изкараме веригите навън!

— Магнитното поле?! — гласът на Карлайл потрепера.

— Нестабилно! А въздушните възглавници могат да се активират само при двете задни звена! Това е прекалено малко, за да може машината да…!

— Опитайте със спирачните дюзи на носа! — В храсталаците отново паднаха снаряди. Този път шест експлозии и само на четирийсет до шейсет метра от Арк 2. — Елиминирайте обектите в окрайнината на гората! — изкрещя командирът по бордната радиостанция.

Капитанът насочи машината към храсталаците, за да подобри позицията за стрелба.

— Огън!

Окрайнината на гората сякаш изведнъж експлодира на шест-седем места. Между дърветата се издуха огнени кълба, над върховете им се издигнаха гъби от дим. Огнените кълба се пръснаха. На местата, където лазерът беше улучил, гората беше обхваната от огнени пламъци.

Карлайл наблюдаваше със затаен дъх втората машина, фонтан от земя, огън и дим изригна от ямата. Заклинилите се едно в друго звена на машината се изправиха и отново се стовариха в храстите. Пилотът се опитваше с помощта на спирачните дюзи да я измъкне от земната пукнатина.

— Погледнете това, командире! — простена капитанът.

Ръцете на Карлайл се впиха в облегалката на пилота. Надвесена над рамото му, се взираше през наблюдателния купол. В плътно ешелонираните линии на нападателите през храсталаците тичаха облечени в кафяво фигури. Носеха секири, копия и мечове. Катереха се все по-нагоре по ръба на наклонената част от терасата. Някои теглеха след себе си оръдия.

— Арк 2 до Арк 1! Няма да успеем! — Гласът от високоговорителя премина във фалцет.

— Командирът до Арк 2! Активирайте системата за самоунищожение и слезте през задното звено!

Всред редиците на нападателите се издуха три огнени кълба. Екипажът на командния пункт беше улучил две от примитивните оръдия. На три места в храсталаците избухнаха пламъци. И още веднъж, сякаш от нищото, се появи огнено кълбо. Ала нападателите бяха прекалено много.

— Арк 2 до командира! Оставете ни! Успехът на експедицията е по-важен от нашия живот! Ще се самоунищожим заедно с машината!

— Казах: Системата за самоунищожение да се активира и да слезете! Ще ви вземем! — Ив Карлайл стисна дясното рамо на Дюлит и се наведе към него. — Приземете се близо до храсталака! — После се наведе над бордния микрофон: — Активирайте шлюзовете, сложете си защитните костюми, вземете със себе си лазерните пистолети!

— Опасно е, командире… — прошепна навигаторът.

— Че какво ли не е опасно? — гласът на командир Ив Карлайл изведнъж прозвуча сурово и саркастично. Дъвкателните мускули върху тясното й, бледо лице се издуха. — Нагласете автоматиката за самоунищожение на УБМ на четирийсет минути. Дори и отломка не бива да попадне в ръцете на варварите. И изпратете до Комуната сигнал за помощ…

Навигаторът преглътна. Карлайл извади предпазния си костюм от стенния шкаф.

— Побързайте де! — обърна се с рязък тон към Дюлит. Свалете машината!

УБМ се заизвива на малки кръгове надолу към земния ров. От кърмата на авариралата машина изпълзяха първите двама от шестчленния екипаж. Носеха сребристосиви защитни костюми. Две гюллета удариха непосредствено едно след друго в рова. Затъналата машина подскочи и се смъкна още по-дълбоко, фронтът на нападателите не беше на повече от сто метра.

Ив Карлайл извади лазерното си оръжие от кутията и освободи предпазителя.

— Ще се видим отново! — каза набързо, преди да затвори шлема си. И добави мислено: „Тук или на оня свят…“