Робърт Асприн
Митична бъркотия (14)

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА:

Някои сбогувания са по-лесни от другите.

Ф. МАРЛОУ

— Та къде ще идеш оттук? — запита Тананда.

Тя и Дружан ми помагаха да си опаковам нещата. Всички бяхме на мнение, че след като си бях навлякъл съчетания гняв на краля и кралицата, най-разумно би било да отпътувам колкото е възможно по-бързо. Маша бе излязла да се погрижи за Глийп и Батъркъп, а също и да се сбогува със Злабрадва.

— Право да ви кажа, не знам — признах аз. — Бях съвсем сериозен, когато заявих, че съм натрупал достатъчно богатство, та да изкарам някое време. Вероятно ще се заровя нейде и за известен период ще упражнявам магиите си… може би в онзи хан, който двамата с Аахз използвахме като изходна база.

— Слушай, защо не дойдеш с малкото сестриче и с мен? — предложи Дружан. — Ние обикновено действаме на Пазара на Дева. За теб това ще бъде нелошо място да си поддържаш уменията в магията.

Озари ме мисълта, че досега Сгандия трябва вече да е започнала да прониква на Пазара. Освен туй ми хрумна, че в предсватбената треска не бях казал на Тананда или на брат й точно за тази част от лудорията. Щом си спомних, установих, че не ми се ще да призная моята отговорност за онова, което щяха да намерят при завръщането си.

— Не знам, Дружане — зашикалкавих. — Вие двамата пътувате съвсем без багаж. Аз пък съм насъбрал толкова неща, че навярно ще бъде по-добре да се настаня някъде за постоянно.

Доводът беше доста слаб, ала тролът сякаш го прие. Вероятно защото можеше да види планината от вещи, която натрупахме, опитвайки се да опразним покоите ми.

— Е, ти си помисли. Ние ще се радваме да те вземем. Не е лошо да си наблизо, когато човек е натясно.

— И още как — съгласи се със смях Тананда. — Между другото къде намери тези пръстени?

— Купих ги от някакъв амбулантен търговец на Пазара.

— На Дева? — рече Дружан, като се намръщи. — Две такива омагьосани халки трябва да са ти стрували бая пари. Сигурен ли си, че са ти останали достатъчно?

Сега бе мой ред да се разсмея.

— Първо на първо, те не са омагьосани. Това беше само блъф, който извъртях на Техни кралски величества. Второ, пръстените са чисто менте… и аз ги придобих безплатно.

— Безплатно?

Сега пък Танда се намръщи.

— На Пазара никой нищо не дава даром.

— Не наистина. Излязоха ми безплатни… Хубаво, де, търговецът получи от мен разрешение да казва, че аз използвам неговата стока, но то е все едно да ги взема без пари, нали? Имам предвид, че не съм му платил нито грош.

Още докато говорех, внезапно се почувствах не толкова уверен в моята „сполука“. Един от първите уроци, които усвоих за пазарлъците с деволите, беше: „Ако си мислиш, че си направил добра сделка с някой девол, първо си преброй пръстите, след това крайниците, след това роднините…“

— Разрешение да използва твоето име? — повтори като ехо Тананда. — Заради два скапани пръстена? Без процент или нещо друго? Аахз никога ли не те е учил що е то допълнителни клаузи?

От въздуха се чу едно меко БАМФ.

— Да не би някой да изговаря напразно моето име?

И ето че наставникът ми беше тук — всеки зелен люспест инч от него, — влизайки на сцената така небрежно, сякаш бе излязъл току-що.

Аз бях първият от трима ни, който се съвзе от изненадата. Е, поне успях да кажа нещичко.

— Аахз!

— Здрасти, момче. Липсвах ли ти?

— Но, Аахз…

Не знаех дали да се смея, или да плача. Това, което наистина исках да направя, беше да го прегърна и никога да не го пусна. Разбира се, сега, когато се беше върнал, не бих сторил нищо подобно. Имам предвид, че не си спомням нашите взаимоотношения някога да са били особено страхотни, що се отнася до емоционалните прояви.

— Абе, какво ви става на всички? — попита моят ментор. — Държите се, сякаш изобщо не сте очаквали да ме видите отново.

— Ние… Аахз! Аз…

— Ами не очаквахме — подхвърли решително Тананда, като ме избави от опасността да се направя на още по-голям глупак.

— Малката сестричка има предвид — вметна Дружан, — че ние вярвахме, дето твоят племенник Рупърт няма никакво намерение да те остави да се върнеш от Перв.

Люспестият изсумтя презрително.

— Рупърт? Тоя келеш? Само не ми казвай, че някой може да го взима на сериозно.

— Вероятно не, ако способностите ти бяха в пълна мяра — уточни Тананда, — но така, както стоят нещата…

— Рупърт? — повтори Аахз. — Вие двамата ме познавате от дълго време, нали? Значи трябвало е да си набиете в главите, че никой не може да ме задържи против моята собствена воля.

Въпросният цитат ми прозвуча някак си познато. Въпреки това бях толкова щастлив, загдето менторът се е върнал, че в момента бих се примирил с всичко.

— Да! — подпях му аз с готовност. — Че туй е Аахз! Никой не може да го насили.

— Ето! — захили се моят наставник. — Колкото и да ми е неприятно да се съгласявам с някакъв си чирак, момчето знае какво говори… тоя път.

Дружан и Тананда се погледнаха един друг с оня специален поглед, който брат и сестра използват, за да общуват без думи.

— Виждаш ли, батко — подхвана Тананда, — този кръжец на взаимно възхищение ми действа малко зле на стомаха. А ти как го чувстваш?

— Па да ти кажа — отвърна тролът, — аз изобщо не съм чул чак такова взаимно възхищение. Фразата „някакъв си чирак“ някак ми е заседнала в главата.

— О, я стига, вие двамата — махна с ръка Аахз. — Що не слезнете на земята, а? Вярно, че всички харесваме хлапето, но освен това си знаем, че той привлича бедите като магнит. Никога не съм срещал някой, който повече да се нуждае от надзор. И като стана въпрос…

Той обърна жълтите си очи към мен с характерното си преценяващо изражение.

— … забелязвам, че и двамата сте тук… и на влизане определено си чух името. Онова, което ми е по-необходимо от разни захаросани „Здравей“, е бързо да ме известите от каква точно каша се налага да измъкваме Великия Скийв този път.

Приготвих се за кратък, ала гръмогласен урок върху „допълнителните клаузи“, каквото и да значеше това, но тролът ме изненада.

— Никаква каша — рече и небрежно се облегна назад. — Малкото сестриче и аз просто минахме на гости. Всъщност тъкмо се канехме да си тръгваме.

— Нима? — гласът на моя ментор прозвуча хем учудено, хем въпросително. — Ей тъй на посещение? И никакви неприятности?

— Е, имаше една дребна неприятност — призна Тананда. — Нещо, свързано с краля…

— Знаех си! — изкикоти се Аахз, потривайки ръце.

— … но Скийв се справи с нея сам — завърши тя натъртено. — В момента изобщо няма проблеми.

— Ох!

Странно, первектът изглеждаше леко разочарован.

— Ами в такъв случай предполагам, че дължа благодарности и на двама ви. Наистина оценявам, че сте наглеждали момчето, докато отсъствах. Той може…

— Не мисля, че ни чуваш, Аахз — каза Дружан, гледайки в тавана. — Скийв се справи с тази неприятност. Ние просто наблюдавахме.

— О, ако положението се запечеше, щяхме да се намесим — подпя му Тананда. — Нали схващаш, така, както го правим за теб, Аахз. Оказа се обаче, че от нас няма нужда. Твоят „някакъв си чирак“ беше повече от адекватен на задачата.

— Той си свърши работата съвсем чисто, разбираш? — добави тролът. — Всъщност ми е трудно да си спомня кога сме виждали такова гадно положение да бъде решено толкова гладко и с толкова малко шум.

— Добре, де, добре — направи гримаса моят ментор. — Загрях посланието. Подробностите можете да ми ги кажете по-късно. Само че сега ние с момчето имаме да обсъдим някои големи неща… Ама действително големи.

— Какви например? — намръщих се.

— Ами аз доста го мислих и прецених, че е време да напуснем Посилтум и да продължим нататък.

— Ъ-ъ-ъ? — изтръгна се от мен.

— Знам, знам — махна той. — Смяташ, че се нуждаеш от още практикуване. Така е, но ти си извървял дълъг път. Цялата история с оная неприятност, с която си се справил, само доказва правотата ми. Ти си готов да…

— Аахз?

— Чудесно. Разбирам, че тук имаш приятели и задължения, ала в края на краищата ще трябва да напуснеш гнездото. Просто ще се наложи да се довериш на моята преценка и опитност кога е подходящият момент да…

— Аз вече напуснах!

Демонът спря насред изречението и се вторачи в мене.

— Напуснал си? — примигна невярващо.

Кимнах и посочих купчината вещи, които бяхме опаковали. Той я проучва известно време, сякаш не вярваше на очите си.

— Ох! — рече най-подир. — Ами в такъв случай само ще прескоча да си поприказвам с Гримбъл и да обсъдим обезщетението ти при напускането. Той е стиснато човече, но ако не мога да изтръскам пет стотака от него, ще проуча каква е причината.

— Е, аз зная причината — вметнах предпазливо.

Аахз извъртя очи.

— Слушай, момче. Забрави ли, че това е моята експертна област? Ако влезнеш в пазарлък, като се целиш ниско, направо ще те прегазят. Те трябва да…

— Аз вече се споразумях за хиляда!

Този път учителят ми „замръзна“ по-дълго… и не ме погледна.

— Хиляда? — запита най-накрая. — В злато?

— Плюс една яка премия от самия крал — притече се на помощ Тананда.

— Аахз, старче, нали туй се опитвахме да ти кажем? — усмихна се Дружан. — Наш Скийв се оправи съвсем добре без теб.

— Виждам.

Той се обърна и мълчаливо се загледа през прозореца.

Ще призная, че бях малко разочарован. Имам предвид, че може би не бях свършил първокласна работа, но мъничко поздравления щяха да дойдат доста на място. А както се държеше моят ментор, човек би могъл да помисли, че…

И тогава ме налетя. Налетя ме като неудържима бойна колесница. Аахз ревнуваше! Нещо повече, той беше уязвен.

Сега го виждах с кристална яснота. До тоя момент бях заслепен от арогантната му самоувереност, обаче изведнъж завесата се разтвори.

Бягството му от Перв хич не е било толкова лесно, колкото разправяше. Имало е сбиване — физическо, словесно или магическо, — били са наранени някои чувства и някои тежки обещания са били дадени или нарушени. Той си е пробил път обратно към Буна с една-единствена мисъл: неговият чирак… неговият любим чирак е в беда. И как беше посрещнат при завръщането си? Не само че аз не бях в беда, но и по всичко личеше, че съм се справил по-добре без него!

Танда и Дружан все още газеха в дълбокото, като весело дрънкаха колко съм велик. Макар да оценявах тяхната подкрепа, отчаяно ми се искаше да успея да измисля начин и да им вкарам в главите, че това, което всъщност правят, е да въртят забития в тялото на Аахз нож.

— Ммм… Аахз? — намесих се. — Когато намериш време, имам нужда от съвета ти за няколко неща.

— Какви например? — долетя приглушеният отговор. — Така както чувам, ти не се нуждаеш от никого, най-малко пък от един учител, който няма никакви собствени магически способности.

Тананда моментално схвана. Захвърли като маска маниерите си на щръклица и отчаяно взе да прави знаци на Дружан. Тролът обаче не беше безчувствен. Неговата реакция бе да ми отпрати умоляващ поглед.

Всичко зависеше от мен. Страхотно.

— Ами например… ъ-ъ…

И в стаята експлодира Маша.

— Трепач, долу нещата са тип-топ, така че… Ох! Здрасти бе, зелен и люспест. Мислех, че си си тръгнал за добро.

Аахз се извъртя, ококорил очи.

— Маша? — запъна се той. — Какво правиш тук?

— Че героят на деня не ти ли каза? — усмихна се тя, примигвайки с огромните си ресници. — Аз съм новият му чирак.

— Чирак? — повтори первектът и в гласа му пропълзя старият огън.

— М-м-м… Аахз, това е едно от нещата, за които исках да говоря с теб — усмихнах се хрисимо.

— Чирак? — отново повтори той, сякаш не беше чул. — Момче, двамата ще трябва да си поприказваме… ВЕДНАГА!

— Добре, сър. Само да…

— Веднага!

Уха. Моят наставник се бе върнал.

— Ъ-ъ, приятели, ако ни извините, двамата с Аахз…

За втори път в стаята се разнесе едно БАМФ.

То беше по-гръмко, което бе напълно разбираемо, тъй като включваше повече същества. И по-конкретно в момента насред стаята стояха четирима деволи… и хич не изглеждаха щастливи.

— Търсим Великия Скийв — избоботи единият.

Сърцето ми слезе в петите. Възможно ли е моята обвързаност със Сгандия да е била открита толкова бързо?

— Кой го търси?

Аахз небрежно намести туловището си между мен и нашествениците. Тананда и Дружан също скочиха на крака, а Маша се дръпна настрани, за да си осигури чисто поле за огън. Страхотно! Всичко, от което се нуждаех, та да завърша деня, беше да накарам своите приятели да изсърбат кашата, която аз бях забъркал.

— Тук сме като представители на търговците от Пазара на Дева и искаме аудиенция с Великия Скийв.

— За какво? — запита предизвикателно моят ментор.

Деволът го изгледа с леден поглед.

— Дирим лично него, а не празни дрънканици с някакъв перверт.

— Е, точно този пер-_вект_ е бизнесмениджърът на същия Скийв, който не си прахосва времето с деволи, освен ако аз не ги допусна до негова милост.

Едва не казах нещо, но размислих. Разтревожен или не, не беше сега моментът да отнемам разговора от Аахз. Представителят се поколеба, сетне сви рамене.

— На Пазара се появи ново затруднение — обясни той. — Една група организирани престъпници е получила достъп до нашето измерение и заплашва да прекъсне нормалния ход на бизнеса, ако не им плащаме процент от печалбата си.

Тананда и Дружан си размениха бързи погледи, докато Маша повдигна въпросително вежда към мен. Аз заразглеждах тавана с крайно внимание. Само Аахз остана невъзмутим.

— Лошо. И какво общо има това с Великия Скийв? — запита.

Предчувствайки отговора, се опитах да реша дали да се бия, или да бягам.

— Не е ли очевидно? — намръщи се деволът. — Ние искаме да наемем услугите му, за да се преборим с тази заплаха. Доколкото ни е известно, той е единственият магьосник, дето би могъл да свърши работата.

Това ме спря. От всички странни поврати, които можеха да поемат събитията, тоя беше най-неочакваният… и най-ексцентричният!

— Разбирам — промърмори Аахз с лош блясък в окото. — Вие, предполага се, съзнавате, че времето на Великия Скийв е ценно и че такова солидно начинание ще изисква солидно възнаграждение?

Всички аларми в главата ми забиха.

— Ъ… Аахз?

— Трай, ммм… Исках да кажа, търпение, майстор Скийв. Този въпрос ще бъде уреден за миг.

Нямах сили да гледам.

Вместо това аз отидох до прозореца и зяпнах навън. През рамо чух как люспестият споменава някакво астрономично число и схванах, че все още има начин да се измъкнем. Ако Аахз е достатъчно алчен, а деволите — достатъчно стиснати…

— Става! — каза говорителят.

— … Разбира се, туй е само аванс — притисна го моят наставник. — Пълната сметка ще трябва да почака, докато работата бъде свършена.

— Става! — дойде отговорът.

— И това всъщност е само чистото възнаграждение. Разходите ще бъдат изплатени отделно.

— Става! Авансът ще ви очаква при пристигането. Нещо друго?

За да отдам дължимото на щедростта на девола, Аахз не бе в състояние да измисли никакви допълнителни съображения, та да го изстиска още.

Чу се ново БАМФ и делегацията изчезна.

— К’во ще речете за тази история? — възтържествува первектът. — Най-накрая успях да изработя деволите.

— Аахз, какво беше това, дето винаги го разправяше за ония, които си мислят, че са сключили добра сделка с девол? — сладко го попита Тананда.

— После — нареди моят ментор. — Сега ще си съберем партакешите и ще отскочим до Пазара да проучим противника.

— Ние вече знаем кой е противникът.

— Как така, момче?

Обърнах се, за да застана очи в очи с него.

— Противникът е Сгандия. Помниш ли оная организирана престъпна група, която спонсорираше армията на Големия Юлий?

Лицето на Аахз се смръщи и той ме изгледа внимателно.

— И как се натъкна на туй малко късче информация, ако мога да попитам?

Аз го изгледах също тъй внимателно.

— Това е другата дреболия, за която щях да ти искам съвет.