Робърт Асприн
Митична бъркотия (20)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА:

Открий какво най-малко очакваш да направи противникът ти и после можеш да разчиташ, че точно това и ще направи!

РИШЕЛЬО

След катастрофалното си начинание да се доберат до букитата от Дева, за да сложат ръка върху им, сгандийците не опитаха незабавно друг гамбит. Фактически някое време всичко беше тихо… прекалено тихо, както се изразяваше Аахз.

— Това не ми харесва — обяви той, докато се взираше през предния прозорец на гостилница „Златният полумесец“. — Те замислят нещо. Просто го усещам.

— Шишко казва, че не са се вясвали от близо седмица — известих го аз. — Може би са се отказали.

— Как ли не! Ще има поне още един опит — ако не за друго, то за да си запазят репутацията. А ние вместо да се подготвяме, си топлим задниците.

Прав беше. От няколко дни основното занимание на нашия отбор бе да киснем в заведението на Гюс, очаквайки да се сдобием с някаква информация. Собствените ни разузнавателни мисии не бяха донесли нищо, така че се бяхме ограничили до това да зависим от обичайната агенция-партенка на Пазара, която да ни предупреди за евентуалните нови стъпки на Сгандия.

— Разсъждавай разумно, Аахз — възпротиви се Дружан. — Не можем да планираме или да се подготвяме, без да имаме данни, с които да работим. Ти сам каза, че действията в отсъствие на информация са усилия, хвърлени напразно, и какво? Просто изнервяш хората.

Аахз бързо отиде до мястото, където се беше проснал тролът.

— Само не почвай да ме цитираш, Дружане! Ти си онзи, който обикновено оспорва всяка моя дума. Ако пък вземете да се съгласявате един през друг с мен, значи не използваме всички умствени ресурси, с които разполагаме.

— Но нали точно ти заяви, че би следвало да си планираме нещата? — изтъкнах аз.

— Вярно — ухили се люспестият ментор. — Така че спокойно бихме могли да започнем. След като липсват твърдо установени факти, ще трябва да се опитаме да ги отгатнем. Хайде, къде Пазарът е най-уязвим за превземане от страна на Сгандия? Танда, ти виждала ли си… Танда?

Тя престана да зяпа през прозореца, за да се съсредоточи върху обсъждането.

— Какво рече, Аахз? Съжалявам. Тъкмо гледах онзи бунак с яркопурпурните дрехи, който се задава по улицата.

— Пурпурни?

Маша и аз го изстреляхме в хор.

Понечих да изтичам преди нея, но сетне размислих. Ами ако я преваря? Не ми се щеше да се окажа между прозореца и нейното туловище, когато най-накрая стигнеше там. Вместо това я изчаках да заеме позиция и после се промъкнах отстрани.

— Няма грешка, той е — подхвърлих високо в потвърждение на непроизнесените ми мисли. — Това е кръстникът Дон Брус. Е, вече знаем какво прави Сгандия. Привикали са тежката артилерия. Въпросът е: що ще той тук на Пазара? Щом получим отговор на този въпрос, ще бъдем в състояние да планираме следващия си ход.

— Да ти кажа, въпросът би трябвало да бъде: що ще той тук в гостилница „Златният полумесец“? — сухо отбеляза застаналият междувременно до мен Гюс. — И аз мисля, че ей сега ще научим отговора.

И действително Дон Брус вървеше право към същата тази сграда, от която го наблюдавахме. При неговата походка щеше да ми е необходима около минута, за да стигна до целта.

— Знаем кой е той и че идва насам. Хайде да престанем да се блещим тъпо като тайфа туристи.

Аахз отново бе влязъл в познатата си командирска роля. Въпреки това видях, че первектът не се забърза да напусне прозореца повече от който и да било от нас.

— Всички да седнат и да се държат нормално. Скийв, щом дойде тука, остави ме аз да водя разговора, става ли?

— Няма начин, Аахз — рекох му, като се отпуснах на стола. — Ако се опитаме да вкараме посредник, ще разбере, че нещо се готви. Но във всеки случай ела до мен. Твоите съвети ще са ми нужни.

Докато Дон Брус отвори вратата, всички бяхме насядали. Аахз и аз — на една маса, а на други две се бяха разположили Маша, Гюс и отборът на Тананда и Дружан. Забелязах, че за да заемем съседни маси, бяхме оставили две трети от заведението празно, което би могло да изглежда малко подозрително. Освен това ми направи впечатление, че рефлекторно се бяхме разделили отново на групи от по двама, ала вече беше прекалено късно да поправим както едното, така и другото.

— Охо, здрасти! — извика Дон Брус, който моментално ме съгледа. — Добре, че те открих тук. Голямо забавление е да бродиш из тоя Пазар, но е зверски трудно да намериш онова или онзи, когото търсиш.

— Ти си ме търсил?

Това не беше най-приятната новина, дето бях чул през деня. Въпреки приповдигнатия му маниер на говорене аз изпитвах здравословно уважение към кръстника. От порядките, които бях видял сред сгандийците, те бяха корава група, а си давах сметка, че никой не би могъл да заеме такова високо положение като Дон Брус, освен ако под тази мека външност няма наистина здрава скала. Поздравът му може да беше и приятелски, но аз започнах да чувствам студените пръсти на страха да се впиват в стомаха ми.

— Точно така, наложи ми се да имам среща с теб, разбираш ли? Много се надявах, че ще успея да поговоря с теб насаме.

Последното нещо, което ми се щеше тъкмо сега, бе да остана насаме с Дон Брус.

— Чудесно — рекох сърдечно. — Това са мои приятели. Те участват във всеки бизнес, който правя с вашата… организация… Искам да кажа, че той може да се обсъжда пред тях.

— О, добре.

Главатарят на сгандийците се пльосна на един стол до моята маса.

— Не съм възнамерявал да бъда груб и наистина желая да видя всички ви. Не за друго, а защото, на първо място, има някои неотложни дела, които трябва да свършим.

— Изплюй камъчето — кимнах аз и незабавно ми се прииска да бях избрал по-различна фраза.

— Е, знаеш, че се опитахме да влезем на този Пазар, както и че нещата не вървяха добре… Не, не отричай. Истина е. Ад-вокат често споменаваше за теб в своите доклади, тъй че съм наясно колко подробно си информиран ти.

— Напоследък не съм го виждал, обаче ми е известно, че той работи усилно над проекта.

— Точно така — подпя ми Аахз. — От това, което е споделял Скийв, Ад-вокат трябва да е свестен мъж. Щом той не съумява да се справи, можете спокойно да си съберете багажа и да си отивате у дома.

— Той е идиот! — изрева Дон Брус и за миг съзряхме стоманата вътре в кадифената ръкавица. — Причината да не си го виждал е, че аз напълно го извадих от проекта. Ад-вокат също си мислеше, че трябва да се откажем.

— Защо, не се ли отказваш? — попитах го с боязън.

— Не мога. Ох, само да знаеше какво трябваше да изтърпя на Съвета. Толкова хвалех този замисъл за Дева и разправях колко полезен може да бъде на Сгандия. Да се оттеглим сега, ще е все едно да кажа, че не съм способен да различа кон от кокошка. Не, господине. Ако щеш, го наречи семейна политика, ако щеш, упорита гордост, обаче ние смятаме да останем тук.

Сърцето ми слезе в петите.

— Но щом операцията е губеща… — започнах полека, ала той ме прекъсна с жест.

— Засега… но няма да е за дълго. Видиш ли, аз си дадох сметка какво не е наред на Дева.

— Дал си си сметка? Как? Имам предвид, че това е първото ти посещение тук, откакто е тръгнал проектът.

Бях взел да се поизпотявам. Дон Брус ме гледаше с мазна усмивка на влечуго, която изобщо не ми харесваше.

— Видях го в докладите — заяви кръстникът. — Толкова ясно, колкото носа на лицето ти. Ето откъде знам, че Ад-вокат е идиот. През цялото време проблемът е бил пред него, а той не е могъл да го забележи. Проблемът си ти.

Потта ми се вледени. С крайчеца на окото си долових как Тананда прокара пръсти през косата си, улавяйки в шепа една от нейните отровни стрелички за хвърляне, докато Маша започна да си играе с пръстените си. Дружан и Гюс се спогледаха и леко се размърдаха в своите столове. Единствен Аахз от целия ни отбор не изглеждаше загрижен.

— Ще трябва да си малко по-ясен заради нас, бавнозагряващите — проточи глас люспестият. — Та как точно си даде сметка, че проблемът е наш Скийв?

— Ами погледни фактите — отвърна Дон Брус и взе да брои на пръсти. — Той е бил тук през всичкото време, през което моите момчета са срещали неприятности; той познава Пазара по-добре от моите момчета; той знае достатъчно магия, за да прави неща, с които моите момчета не могат да се справят; а сега откривам, че той има голяма група приятели и връзки тук.

— Е? — меко запита зеленият ментор.

— Е? Не ти ли се струва очевидно? Проблемът с тази операция е там, че е трябвало да работи за Сгандия през цялото време.

До тоя момент се бях съвзел достатъчно, та да си подготвя защитата.

— Но просто защото аз… Какво-о?

— Разбира се. Точно за това съм дошъл. Вече ми разправиха как по-рано си казал, че не желаеш да действаш на пълно работно време за нас. Ето защо съм готов да уговоря нова сделка с теб. Искам ти да провеждаш операцията на Сгандия тук на Пазара… И съм съгласен да ти платя върха в долари.

Аахз се приведе напред.

— Какво ще рече туй в злато?

— Чакай мъничко! Уау! Стоп! — прекъснах ги аз. — Ти се шегуваш. Нямам нито времето, нито ноу-хауто да направя от това печеливш проект.

— Няма защо да е печеливш — възрази Дон. — Добре ще е, ако се държим на нулата. И дори ако просто губим по-малко пари. Каквото и да е, само да накара Съветът да се заяжда с нещо друго на нашите месечни срещи. Ти би могъл да го вършиш в извънработното си време.

Понечих да се обадя, но Аахз небрежно сложи ръка на рамото ми. Това предупреждение ми бе познато. Опитах ли се да го прекъсна или поправя, хватът му щеше да се затегне, докато костите ми запукат.

— Я да видя дали съм схванал правилно — рече той, показвайки всичките си зъби. — Ти искаш моят човек тук да води твоята операция, ама не те е еня, ако тя не дава печалба?

— Точно така.

— Разбира се, при сегашната нестабилна ситуация ти ще трябва да му гарантираш заплатата.

Дон Брус присви устни и ме погледна.

— А той колко ще ми струва?

— Много — увери го Аахз. — Но по-малко от общата заплата на отряда, който поддържаш в момента на Дева.

— Ясно, Скийв си заслужава парите.

— Аахз… — започнах аз, обаче хватът на моето рамо се затегна.

— … И ти не си толкова загрижен за репутацията на Сгандия тук, колкото за това как Съветът ще се държи с теб?

— Ами… да. Май че е тъй.

— … Така че той има пълна свобода да води операцията по начин, който му се струва подходящ. Нали не му налагаш нито екип, нито политика, която да следва?

— Не. Длъжен съм да прикрепя към него поне двама телохранители. Всеки, дето ръководи някаква операция на Сгандия, трябва да получи две момчета от Семейството, за да сме сигурни, че нищо няма да му се случи.

Аахз се начумери.

— Но той вече…

— Какво ще речеш за Гуидо и Нунцио? — успях да процедя през зъби.

Хватът на моето рамо рязко изчезна.

— Тия нещастници ли? — намръщи се Дон Брус. — След тази катастрофа се канех здравата да ги наругая, ама щом ги искаш, твои са.

— … Но тъй като ти си онзи, който настоява за тях, те няма да натоварват нашите режийни. Нали така? — твърдо каза первектът.

Облегнах се назад и скришом взех да си масажирам рамото, опитвайки се да не обръщам внимание на ужасените погледи, които си разменяха моите приятели. Не бях наясно къде се насочва Аахз, обаче знаех, че когато му замирише на пари, е по-добре да не му се изпречвам на пътя.

Можех само да кръстосам пръсти и да се надявам, че разбира какво прави… за разлика от други случаи.