Дамян Дамянов
Вик

Почакай! Спри! Преди да си отидеш,

преди да треснеш като гръм вратата,

изслушай този мой последен вик:

ела при мен във този сетен миг

и ме завий с горещото си тяло!

Защото инак ще умра от студ…

Аз искам от последната раздяла,

от нашата прощална земна ласка

да ми родиш прекрасна дъщеря.

Страхувам се от тази пещера,

в която подир теб ще заживея!

Когато като дънер остарея,

край моя ствол приведен, сух и слаб

ще изтекат реките на годините.

И ще ми трябва руса дъщеря,

която да ме води по света да пея.

Върни се, остави ми само нея —

девойката със твойта красота,

с която пеш ще тръгна по света,

за да изуча всички птичи песни

и на човешки да ги преведа.