Дамян Дамянов
Последно писмо

Ти ли ми отне топлината,

че е тъй студено днес у нас?

Няма с туй да станеш по-богата,

нито сиромах ще стана аз!…

А пък можеше ти толкоз леко

да ме стоплиш с двете си ръце!

Колко обич трябва на човека?

Колко сбира живото сърце?

Но аз имам мъка, дето пари,

лист неписан и безсънна нощ,

но аз имам вяра и другари —

те ми дават и крила и мощ!

И кога ми стане много тежко,

аз отново пак ще ги сбера —

ще им кажа всичко най-човешки,

те са свои — те ще разберат!

Ще повикам мъката си стара,

тя ще капне мълком на листа,

ще запаля със другар цигара…

Не, не съм самичък на света!

Имам радост, имам скърби тежки

и един огризан молив стар…

Да скърбиш е винаги човешко,

нечовешко — да си без другар!