Дамян Дамянов
Когато си помисля, че и ти…

Когато си помисля, че и ти

ще си отидеш някой ден от мене

и подир тебе пътните врати

ще се полюшват празни и студени,

и небесата ще се вкаменят,

и птиците от скръб ще остареят,

а аз ще стана празен кръстопът,

по който само ветрове ще веят,

едно небе ще смазва моя гръб,

в гърдите си ще нося тежък камък

и хорските усмивки ще са скръб —

когато си помисля, че те няма.

Когато си помисля…Не, не, не!

Но ти си тук — усещам те във здрача.

Заспивайки на твойте колене

ще се насмея и ще се наплача…

Сърцето ми събрано на юмрук

полека се отпуска в твойте пръсти.

Да, ти си тук! Усещам, че си тук

по утрото, което пак възкръсва.