Надежда Захариева
Жал

Живях до болката съвсем.

Сред резките и амплитуди,

разкъсващи я нощ и ден,

ми е било безбожно трудно.

От хималайската й вис

до марианските й бездни

не ме е смъквал нежен бриз,

а ураганът й възмезден.

И на жестокия си кръст

ту извисена, ту сломена

и благослов, и люта мъст

тя щедро ръсеше над мене.

Не я виня зя нищо днес.

Най-зли с най-близки сме, когато

не знае точния адрес

обидата ни от Съдбата.

Ако за нещо ми е жал

и тайничко упреквам Бога,

е, че във мене не е влял

свръхсила, за да й помогна.