Надежда Захариева
Равносметка

Не съм Богородица, но така се получи —

над криволиците на душата

        праволинейно живях

с библейски представи за правда и грях,

на които майка ми ме научи.

 

Там нямаше хленч даже в делник безхлебен.

Там личното щастие нямаше глас.

И беше въпрос на достойнство, на свяст

във култ да издигнеш човека до тебе.

 

Там беше позор да ядеш наготово.

Работния с пръст не посочваха — „Луд!“

С един синоним бе животът там — труд.

Мълчанието — по-златно от златното слово.

 

Изкопаеми норми…Кодекс допотопен…

Изгодно е, сладко е да си атеист…

Но би ли останал живота ми чист

над мойта душа — тъмна бездна от ропот?