Надежда Захариева
Не!

Аз знам добре, че докато съм жива,

във мойта искреност ще се съмняваш.

Ненужно е да ме опровергаваш.

Човешко е да сме недоверчиви.

И аз се питам често: не поех ли

от лесните най-лесната посока.

Посоката на капката в потока —

без собствен идеал, без свои цели.

Дали нарочно камък не завързах

на непокорни чувства и въпроси,

та празно-лека днеска да се нося

по гребените на живота-бързей.

Не вдигнах ли съпружеската вярност

във трон висок от тихо брачно ложе

заради тъй прекрасната възможност

да те обвържа с твойта благодарност.

Съзнателно отрекла се от всичко,

душата си не дадох ли във робство

не на дълга, на своето удобство…

 

Не! — аз крещя. Но вярвам ли самичка?