Надежда Захариева
Ти си отново…

Ти си отново добър и ласкав.

И мойта злопаметност не върви.

И аз си надявам щастливата маска.

Ала душата кърви.

Ала душата по свои закони

блъска се в кръг горделив.

Как доброто човек да запомни,

като злото боли?

И кръгът е затворен. Няма пролука!

Напразно си ласкав — мисля със жал…

Но като искаш — опитай! Наслука!

Все пак е душа…

Може, заплетена в нежните орбити

на твоите днешни слова,

кръга си да счупи душата ми, гордата.

Знам ли? Душа е това…