Надежда Захариева
Толкоз много…

Толкоз много жени ли те лъгаха,

че не вярваш във мойта любов?

Върху старото земно кълбо

в своя път, не чак толкова дълъг пък,

само мъка ли срещал си ти,

че са тъй тъжни твоите песни?

А пък аз имам толкоз мечти!

До една и наивни, и весели!

На! Вземи си! Вземи! От сърце

мойта радост със тебе споделям!

Дай си шепите! Дай две ръце!

Ала моята радост къде ли е?

Твойта мъка кога ме превзе?

И къде са мечтите ми весели,

та сърцето опразнено зей

и почерня скръб моите песни?…

Върху тъжното земно кълбо

и за нас има щастие, има —

лятно кътче сред най-люта зима!

Само вярвай във мойта любов!