Дамян Дамянов
Изневяра

Била ли си вярна към мен? Мисля — да.

Не — мисля. Почти съм уверен.

Аз бях ли ти верен? Май не, за беда.

Тежат ми две-три изневери.

 

Тежат ми, защото съм по-друг човек —

не праведник, грешник по-жалък:

коря се безмилостно за грехове,

с които друг би се похвалил.

 

Коря се безмилостно! Не че на теб

изневерявах коварен —

за друго измъчва ме срам тъй нелеп —

на себе си изневерявах.

 

На себе си. Някога. С две-три лъжи

и с две-три откраднати дири,

с които духът ми и днеска кръжи

из няколко чужди квартири.

 

Онези не бяха по-мили, дори

ме дразнеха — тъжни и кротки.

Не бяха по-хубави, ни по-добри.

Но бяха от мен по-самотни…

 

Защото и аз…А навярно — и ти…

Навярно — цял свят…В миг понятен

фатално се срещнаха две самоти,

за да не гръмне едната…