Дамян Дамянов
Жените и Ти

Покрай прозореца ми вън

минават те като насън,

минават те като на лента.

За мен остават те фрагменти,

отделни, бързи и красиви,

но скоро всички се преливат

като във обща лоша снимка.

И милите им половинки,

третинки или четвъртинки

в кълбо огромно се объркват.

И се въртя, въртя в чекръка

на много погледи и устни.

Но щом въртежът ме напусне,

от всички тях — различно-същи —

към теб отново се завръщам.

И като нов свят те откривам.

И като никога красива

те виждам аз съвсем отблизо

как кърпиш вехтата ми риза.