Дамян Дамянов
Любов без покрив

До покрив вдигаме къщя.

На покрив — риза бяла, мокра

от пот… А бедната душа

се носи по света без покрив.

И в тъмен час, и в тъжен час,

обидена или сърдита,

се носи тя далеч от нас,

и все за своя покрив пита.

Не просто покрив, а покров

небето става върху нея.

И скита тъжната любов

с илюзията, че живее.

Подай ръка, изтрий очи —

очи от толкоз обич мокри.

И нека двама помълчим

под този сладък и горчив

син небосвод — любов без покрив.