Дамян Дамянов
Дом

Какъв висок, какъв красив! Посегнал

да стигне слънце и небе-кубе!

Не покрив — връх! Отвън ли го погледнеш,

да ахнеш. Не човеци земни — в него

живеят вътре слънце и небе!

Самото щастие живее сякаш вътре!…

… Не бързай, братко-минувач, в захлас

да се възстрогваш. Зад изящно-мъртва

фасада — блян, и със живот разкъртен —

под този покрив-връх живея аз!

Живея сам сред толкоз блезке хора!

За обич гладен и от обич сит!

Със дух свободен — от стени затворен.

Бедняк с пари и богаташ-прозорец,

зад който цял свят в един двор е скрит.

Осъмвам и замръквам с двете мокри

очи от щастие, че земното кълбо

е тук, във стаята, в листа ми, в този молив.

Да, предпочитам аз любов без покрив,

отколкото — ах! — покрив без любов!

 

07.09.1986 г.