Дамян Дамянов
Почти любовно обяснение

Ах, колко си млада, ах, колко си хубава!

От хубост — очите ми — слепи!

Само че всичко е толкова глупаво,

толкова тъжно и смешно, нелепо.

Късна е срещата, късна е жаждата…

Пред теб е светът, аз го минах…

Точно когато ти си се раждала,

бил съм на твойте сегашни години…

Точно когато ти си прохождала,

разбрал съм: не ще да проходя…

Та и да исках дори, невъзможно бе

тогаз да те стигна… Предълги, безплодни

са всичките крачки между ни, напразни са…

Пътеката е неизвървима.

По-скоро изгрев догонил би залеза,

а пролетта — мразовитата зима,

отколкото нашто напразно гонение…

 

… Но стой ми в живота-тъмница. Свети ми

с духа си, с лицето си, с цяла вселена.

                                И…

нали ще ми дойдеш на погребение?

… Дано си на мойте сегашни години.

 

11.04.1991 г.