Дамян Дамянов
Бях грозен…

Бях грозен, куц, непривлекателен.

Съдбата с лош печат дамгоса

лицето, тялото. Печата й

като каторжен белег носех,

тъй както носех мъжки зависти

и женски сутиени. В грозника

лепяха се безброй красавици,

жадуващи в стих да поникнат,

като в саксия за безсмъртия.

И, смъртен — сам, обезсмъртявах

жени, мъже. Чрез думи мъртви те

се готвят да ме надживяват.

Складират стриктно всички пръснати

писма, любовни тайнописи.

Умра ли, утре ще възкръснат те —

и сигурно света ще слисат.

И в хор съвсем доброжелателен

дори в надгробното си слово

ще се намерят куп приятели:

„… А беше куц, непривлекателен.

И с тъй неразбираем говор…“

 

23.04.1991 г.