Дамян Дамянов
Хляб

Болен, здрав, в сполука, в несполука,

залъче или комат голям,

аз съм длъжен днес да те изчукам,

утре на децата да те дам.

Само че, за да не ги отровя,

да не ги задавя с тебе, все

с чисти пръсти бедното си слово

гледам да омеся, та съвсем

да си свят на тяхната трапеза.

Хляб насущни, вярвай ми, едва

още смогвам. В този слят железен

страшна сила трябва за това.

Хляб насущни, мъко моя… Стига!

Някой ден и повален, и слаб,

ще се сгромолясам, цял застигнат

от пръстта, в която ще поникна

пак във стръкче житно, в залък хляб.

 

VIII. 1988 г.