Дамян Дамянов
На мръкване

Стаята във тъмното се стапя.

Вечерта на пръсти, мълчешком

влиза и обира с черни лапи

всичко, що докосне в този дом.

Книгите, бюрото и дивана

бавно стават буци тъмнина.

В примка от последния лъч хванат,

в полилея беси се деня.

Утре пак в светлик ще побелеят

мебели и книги, и стени…

„Как — наум се питам — се живее

между толкова самоубийци-дни?“