Дамян Дамянов
Видяхте ме най-сетне унижен…

Видяхте ме най-сетне унижен,

предаден и разпънат, и напуснат…

И всички се отрекохте от мен,

припомняйки ми притчата с Исуса.

Вися сега на кръста и със жал

от него гледам вашта паплач мръсна.

И с устни питам: кой ме е предал,

не вярвайки, че утре ще възкръсна?

И с поглед питам: кой чрез мойта смърт

на Юда с ореола чер ще свети?

Трийсте зли сребърника с гняв лъщят

на всекиго един от вас в ръцете.

И всички, недочакали дори

и първите петли да се обадят,

сте ме посочили: „Върви и мри!“

…От вас разпънат, днес за вас пак страдам.

Измъчва ме ужасният въпрос:

зли, грешни, ваяни от мрака люде,

дали си заслужавате Христос,

след като спи у всичките ви Юда?

Простени да сте! Мога да заспя

спокоен над мътилката ви гъста.

На този свят е нужна и тълпа,

върху която да израсне кръста.