Дамян Дамянов
Август

Навън е пек. Навън е клада.

Зной августовски. Зной нечут.

А мен внезапно ме напада

един невероятен студ.

Необясним и непонятен.

Незнайно откъде дошъл.

И срам-не срам, със радиатор

се топля. Като зимен вълк

със вкочанени зъби тракам.

Дали преди мен на света

не е забравил, боже, някой

една отворена врата?

Дали напразно без умора

се мъча, мръзнейки, сега

след себе си да я затворя…

Незатворима си, тъга.

Ще скърцаш ти на свойте панти,

додето някой божи ден

един друг земен квартирант те

закрехне тъжно подир мен.