Дамян Дамянов
Лирика ’90

Поезия?… Сега не са на почит

разнежениет глезени слова.

Площадите като реки клокочат.

Бучи в тях проза зла. И то каква!

Тълпите бълват крясъци и ежби.

В гърла, в юмруци, в стъпки бъбне бунт!

И не отиват лирики и нежност

на тъмния им нелиричен грунд.

Кому е до любов във тези страшни

и нелюбовни времена-барут,

щом хлябът ни с купон е и с опашки,

а зимата ни чака с мрак и студ?

Поезия?… Непоетичен вее

предзимен вятър — остър, мразовит.

Дано снега от проза преживеем…

За лирика една душа копнее,

уви, ако коремът й е сит.