Дашиъл Хамет
Алена жътва (13)

ДВЕСТА ДОЛАРА И ДЕСЕТ ЦЕНТА

Едва бях разкопчал жилетката си и телефонът иззвъня.

Беше Дайна Бранд, която се оплакваше, че от десет часа се опитвала да се свърже с мен.

— Направи ли нещо по това, което ти казах? — запита тя.

— Внимателно го премислям. Доста е добро. Мисля, че днес следобед може би ще го задвижа.

— Недей. Задръж, докато те видя. Можеш ли сега да дойдеш?

Погледнах към празното бяло легло и без особен ентусиазъм отвърнах: „Да.“

Нова вана със студена вода ми помогна дотолкова, че едва не заспах в нея.

На моето позвъняване се отзова Дан Ролф. Изглеждаше и се държеше така, сякаш предишната нощ нищо особено не беше се случило. Дайна Бранд излезе в антрето, за да ми помогне да си сваля шлифера. Беше облечена в жълто-кафява вълнена рокля, близо пет сантиметра разпорена по шева на рамото.

Тя ме въведе в дневната. Седна на малкото канапе до мен и каза:

— Ще те помоля да направиш нещо за мен. Ти ме харесваш, нали?

Признах. Тя преброи кокалчетата на лявата ми ръка с горещ показалец и обясни:

— Искам да не правиш нищо повече по това, за което ти разказах снощи. Почакай за минута. Почакай да свърша. Дан беше прав. Не трябваше да издавам Макс просто така. Беше направо долно. Освен това Нунан е този, който ти трябва, нали? Добре, ако си достатъчно мил и ако оставиш Макс този път, ще ти снеса достатъчно за Нунан, та да го пипнеш веднъж завинаги. Това ще ти хареса повече, нали? А и мен харесваш твърде много; за да се възползуваш от информацията, която ти дадох, и то само защото бях вбесена на Макс за приказките му. Не е ли така?

— Каква е мръсотията за Нунан? — запитах аз.

Тя опипа бицепсите ми и измърка: „Обещаваш ли?“

— Още не.

Нацупи се и рече:

— Скъсах с Макс завинаги, честна дума. Нямаш право да ме превръщаш в доносница.

— Кажи за Нунан.

— Първо обещай.

— Не.

Тя заби пръсти в ръката ми и ядосано запита:

— Ходи ли вече при Нунан?

— Да.

Отпусна ръката ми, намръщи се, сви рамене и унило продума:

— Е, какво повече мога да сторя?

Изправих се, но един глас изрече:

— Сядай.

Гласът бе дрезгав, шепнещ — на Талер.

Обърнах се и го видях пред вратата на столовата с голям пистолет в една от малките си ръчички. Зад него стоеше мъж с червено лице и белег на бузата.

Другата врата, към антрето, се изпълни с хора, докато сядах. Мъжът с увисналата устна и малката брадичка, когото бях чувал Шепота да нарича Джери, пристъпи една крачка напред. Носеше чифт пистолети. По-мършавият от двамата руси хлапаци, когото също бях видял в бърлогата на Кинг Стрийт, надзърташе през рамото му.

Дайна Бранд се изправи от канапето, обърна гръб на Талер и ми заговори. От ярост гласът й бе станал дрезгав:

— Това не е мое дело. Той дойде сам, каза, че съжалявал за думите си и че можем да направим много пари, като ти предадем Нунан. Всичко е било измама, обаче аз се улових Кълна се! Той трябваше да чака горе, докато те навия. Нищо не знаех за останалите. Не знаех…

Чу се безцеремонният, провлачен глас на Джери:

— Ако й забия една „карфица“ отзад, тя със сигурност ще седне, а може и да млъкне. А?

Не виждах Шепота. Момичето беше между нас. Той каза:

— Не сега. Къде е Дан?

Мършавият блондин отвърна:

— Горе, на пода в банята. Наложи се да го клъвна.

Дайна Бранд се обърна с лице към Талер. Ръбовете на чорапите й се бяха извъртели на „S“ по обилните й прасци.

— Макс Талер, ти си жалък, дребен…

Той хладнокръвно и бавно прошепна:

— Млъкни и се махни от пътя ми.

Тя ме учуди, като изпълни и двете и мълча, докато той ми говореше.

— Значи ти и Нунан се опитвате да ми припишете смъртта на брат му?

— Няма нужда от приписване. Звучи правдоподобно.

Той изкриви тънките си устни в гримаса и добави:

— И ти си непочтен като него.

— Ти знаеш по-добре — отвърнах аз. — Бях на твоя страна, когато се опита да те уличи несправедливо. Този път те е пипнал натясно, по всички правила.

Дайна Бранд отново кипна, размаха ръце в средата на стаята, разгорещи се:

— Марш навън, всичките! Защо да давам пет пари за вашите глупости? Махайте се!

Русият хлапак, който бе приспал Ролф, се промъкна покрай Джери и ухилено влезе в стаята. Хвана едната от разперените ръце на момичето и я изви зад гърба й.

Тя се извъртя към него и със свободния си юмрук го удари в корема. Достоен за уважение тупаник — мъжка работа. От удара той я изпусна и направи няколко крачки назад.

Младежът пое няколко глътки въздух с широко отворена уста, измъкна една палка от колана си и пак пристъпи напред. Усмивката му бе изчезнала.

Джери се изсмя с невидимата част от брадичката си.

Талер рязко прошепна: „Престани.“

Хлапакът не го чу. Той се зъбеше на момичето.

Тя го наблюдаваше с каменно изражение. Стоеше, прехвърлила по-голямата част от тежестта си върху левия крак. Досещах се, че русокосият ще бъде спрян с ритник, когато се приближи на подходящо разстояние.

Той се престори, че иска да я хване със свободната си лява ръка, а в същото време замахна с палката към лицето й.

Талер отново прошепна: „Престани!“ и стреля. Куршумът плесна русокосия под дясното око, завъртя го и засили нещастника назад, в ръцете на Дайна Бранд.

Сега бе подходящият момент, ако изобщо имаше такъв. Използувайки оживлението, аз бях сложил ръка на хълбока си. Сега измъкнах пистолета и щракнах един хап към Талер, като се целех в рамото му.

Това беше грешка. Ако се целех право в него, щях да го улуча. Смехът не бе заслепил безбрадия Джери. Изпревари ме с изстрела си, който ме парна по китката, и не улучих целта. Но пропускайки Талер, куршумът ми сбръчка червеноликия зад него.

Без да знам колко ми е засегната китката, прехвърлих пистолета в лявата си ръка.

Джери отново стреля в мен. Този път му попречи Дайна, като запрати трупа към него. Мъртвата руса глава се удари в коленете му. Използувах, че е загубил равновесие и скочих отгоре му.

Скокът ме изведе от траекторията на изстрела на Талер. Паднахме с Джери в антрето — две преплетени тела.

Не беше трудно да се справя с Джери, но трябваше да действувам бързо. Там, зад мен, бе Талер. Праснах два пъти Джери, ритнах го, ударих го поне веднъж с глава и търсех къде да го ухапя, когато той се отпусна под мен. Ритнах го още веднъж там, където трябваше да му е брадата — просто да съм сигурен, че не се преструва, — и на колене изпълзях навътре в антрето, извън очертанията на вратата.

Клекнах, опрян на стената, насочих пистолета към помещенията, заети от Талер, и зачаках. В момента не чувах нищо друго освен пулсиращата кръв в главата си.

Дайна Бранд пристъпи прага на вратата, през която се претъркулих, погледна към Джери, а после към мен. Усмихна се, прехапала език, направи ми знак с глава и се върна в дневната. Последвах я предпазливо. Шепота стоеше в центъра на стаята. Ръцете му бяха празни; лицето — безизразно. Ако не беше злобната му малка устичка, щеше да прилича на манекен от витрината на магазин за готово облекло. Зад него, насочил дулото на пистолета в левия бъбрек на дребния комарджия, стоеше Дан Ролф. Почти цялото му лице бе обляно в кръв. Русият хлапак, сега мъртъв на пода между мен и Ролф, добре го беше „клъвнал“.

Ухилих се на Талер и рекох: „Е, това е чудесно“, преди да забележа, че Ролф е центрирал друг пистолет в дебелия ми корем. Това не изглеждаше чак толкова чудесно. Но и моят пистолет лежеше достатъчно стабилно в ръката ми. Шансовете бяха почти наравно.

— Прибери си пистолета — нареди Ролф.

Погледнах Дайна с озадачен поглед, предполагам. Тя сви рамене и рече:

— Изглежда, Дан командува представлението.

— Така ли? Някой трябва да му обясни, че не обичам такива игри.

— Прибери си пистолета — повтори Ролф.

— Проклет да съм, ако го сторя — заявих сърдито аз. — Отслабнах с десет килограма, за да спипам това пиленце и поради същата причина мога да се лиша от още толкова.

— Не ме интересуват вашите отношения — заяви Ролф. — Освен това нямам намерение да давам на когото и да е от вас…

Дайна Бранд бе прекосила стаята. Когато се озова зад Ролф, аз прекъснах речта му и й заявих:

— Ако сега го спреш, със сигурност ще спечелиш двама приятели — Нунан и мен. На Талер повече не можеш да разчиташ; затова и не е нужно да му помагаш.

Тя се засмя:

— Говори в парични знаци, скъпи.

— Дайна — възнегодува Ролф. Попаднал бе в капан. Тя се намираше зад гърба му и бе достатъчно силна, за да се справи с него. Малко вероятно бе Ролф да стреля в нея, а още по-малко тя да се откаже от това, което си бе наумила.

— Сто долара — открих наддаването.

— Мили боже! — възкликна тя. — Ти наистина ми предложи пари. Но не е достатъчно.

— Двеста долара.

— Ставаш безразсъден. Но все още не достига до слуха ми.

— Опитай — рекох аз. — Толкова ще струва, за да не стрелям в ръката на Ролф — но само толкова.

— Добре започна. Не се предавай. Още едно наддаване все пак.

— Двеста долара и десет цента и това е всичко.

— Негодник — заключи тя. — Няма да го направя.

— Както желаеш. — Обърнах се към Талер и го предупредих: — Когато се случи това, което е предопределено, много внимавай да стоиш кротко.

Дайна извика:

— Почакай! Ти наистина ли възнамеряваш да стреляш?

— Независимо от всичко аз ще отведа Талер с мен.

— Двеста долара и десет цента?

— Да.

— Дайна — произнесе Ролф, без да отмества погледа си от мен, — ти няма…

Тя обаче се изсмя, приближи се до гърба му и го обгърна със силните си ръце, като свали неговите надолу и ги прилепи към тялото му.

Отместих Талер с дясната си ръка, без да свалям насочения срещу него пистолет, и измъкнах оръжията на Ролф от ръцете му. Дайна пусна отичавия.

Той направи две крачки към трапезарията, започна уморено: „Няма…“ и се строполи на пода.

Дайна се втурна към него. Избутах Талер през вратата на антрето покрай все още спящия Джери към нишата под стълбището, където бях забелязал, че има телефон.

Позвъних на Нунан. Казах му, че съм хванал Талер и къде се намирам.

„Света богородице! — възкликна той. — Не го убивай, докато дойда.“