Дашиъл Хамет
Алена жътва (10)

ТЪРСИ СЕ ПРЕСТЪПНИК — МЪЖ ИЛИ ЖЕНА

Половин час по-късно, когато излязох от залата, видях Дайна Бранд зад кормилото на малка светлосиня кола да разговаря със застаналия на пътя Макс Талер.

Квадратната брадичка на момичето бе вирната. Голямата й начервена уста оформяше брутално думите, а бръчките около нея бяха сурови и дълбоки.

Комарджията изглеждаше точно толкова непривлекателен, колкото и тя. Красивото му лице бе прежълтяло и грубо като кора на дъб. Когато говореше, устните му ставаха тънки като конец.

Приличаше на приятна семейна сцена. Нямаше да се присъединя, ако момичето не ме беше забелязало.

— За бога, мислех, че никога няма да излезеш — извика тя.

Приближих се до колата. Талер погледна над капака към мен без каквато и да е следа от благосклонност.

— Снощи те посъветвах да се върнеш обратно във Фриско. — Шепотът му бе по-остър, отколкото викът на който и да е друг човек. — И сега ти го казвам.

— Благодаря все пак — отвърнах аз и се настаних до момичето.

Докато тя палеше колата, той се обърна към нея:

— Това не ти е първият път да ме мамиш. Но е последният.

Тя включи на скорост, обърна глава към него и през рамо изчурулика:

— Върви по дяволите, любов моя! Скоро влязохме в града.

— Буш мъртъв ли е? — запита тя, докато завиваше по Бродуей.

— Определено. Когато го обърнаха, върхът на ножа се подаваше отпред.

— Трябвало е да размисли, преди да се реши на двойна игра. Хайде да хапнем нещо. От тазвечерните наддавания съм почти хиляда и сто долара плюс, така че ако на гаджето не му се нрави — прав му път. Ти как си?

— Не заложих. Значи на твоя Макс не му хареса?

— Не си заложил?! — извика тя. — Какъв идиот си ти бе? Да си чул някой да не залага при такава опечена работа?

— Не бях сигурен, че е опечена. И така, на Макс не му хареса развоят на нещата, а?

— Отгатна. Той загуби много. А и на мен се ядоса, защото имах достатъчно акъл навреме да превключа и пак да спечеля. — Тя спря рязко колата пред един китайски ресторант. — Да върви по дяволите тоя завързак и самохвалко!

Очите й блеснаха, бяха влажни. След като слязохме от колата, тя ги попи с носна кърпичка.

Боже, колко съм гладна — възкликна Дайна и ме затегли през тротоара, — ще ми поръчаш ли един тон чау-мейн^[1]?

Не изяде цял тон, но се представи доста добре, омитайки препълнената си чиния и половината от моята. После отново се качихме в колата и отидохме у тях.

Дан Ролф бе в хола. Водна чаша и кафява бутилка без етикет стояха на масата пред него. Той седеше изправен на стола, вперил поглед в бутилката. Стаята миришеше на лауданум.

Дайна Бранд изхлузи палтото си и го остави да падне половината на стола, половината на пода, щракна с пръсти към охтичавия и нетърпеливо запита:

— Прибра ли мангизите?

Без да вдига поглед от бутилката, той извади пачка банкноти от вътрешния джоб на сакото си и ги остави на масата. Момичето грабна парите, преброи ги два пъти, млясна с уста и ги набута в чантата си.

Сетне тя отиде в кухнята и започна да троши лед. Седнах и запалих цигара. Ролф се взираше в бутилката. Двамата, изглежда, никога нямаше да имаме какво да си кажем. Междувременно момичето донесе джин, лимонов сок, сода и лед.

Отпихме и тя се обърна към Ролф:

— Макс е дяволски вкиснат. Чул, че в последния момент си заложил на Буш и малкият пакостник смята, че съм го изиграла. А какво трябваше, да направя? Постъпих така, както би постъпил всеки разумен човек, заложих на печелившия. Невинна съм като младенец, нали? — запита ме тя.

— Да.

— Разбира се, че да. Работата е там, че Макс се страхува да не си помислят другите, че и той е вътре; че Дан е заложил не само мои, а и негови пари. Такъв му бил късметът. Не ми пука, ако ще да ходи да се катери по дърветата, завързакът му със завързак. Още по една чашка ще ни подействува добре:

Тя наля на себе си и на мен. Дан не се бе докоснал до чашата си. Все така втренчен в кафявата бутилка, той произнесе:

— Едва ли можеш да очакваш, че ще ликува. Тя заяви сърдито:

— Мога да очаквам каквото си искам. А той няма право да ми говори по този начин. Не съм негова собственост. Може и да смята, че съм, но аз ще му докажа противното. — Тя изпразни чашата си, трясна я на масата и се завъртя на стола с лице към мен. — Вярно ли е, че си взел десет хиляди долара от Илайхю Уилсън, за да прочистиш града?

— Да-а:

Зачервените й очи пробляснаха жадно.

— А ако ти помогна, ще получа ли част от десетте…?

— Ти не можеш да постъпиш така, Дайна. — Гласът на Ролф бе пресипнал, но сдържано строг, сякаш говореше на дете. — Това ще бъде направо долно.

Момичето бавно отмести поглед към него. На лицето й се появи същото изражение, както и при разговора с Талер:

— Точно така ще постъпя — произнесе тя. — Това ме прави долна, нали?

Той не отвърна нищо, не вдигна поглед към бутилката. Лицето й се зачерви и придоби твърдо, жестоко изражение, а гласът й прозвуча нежно, гукащо:

— Много е лошо, че на джентълмен с твоята чистота, при все че е леко охтичав, му се налага да общува с такава долна твар като мен.

— Това може да бъде поправено — отвърна бавно той и стана. Беше се натряскал до козирката с лауданум.

Дайна Бранд скочи от стола си, бързо заобиколи масата и застана пред него. Той я погледна с празни, упоени очи. Тя приближи лицето си до неговото и запита:

— Значи сега за теб съм съвсем долна, така ли?

Той отвърна равнодушно:

— Казах, че да предадеш приятелите си на тази гад ще бъде направо долно и продължавам да мисля така.

Тя сграбчи тънката му китка и я изви, докато той падна на колене. Другата й ръка, разперена, удари няколко пъти хлътналите му страни, като разлюля главата му насам-натам. Той можеше да се предпази със свободната си ръка, но не го направи.

Тя пусна китката му, обърна му гръб и протегна ръка към джина и содата. Усмихваше се. Усмивката й не ми се понрави.

Премигвайки, Дан се изправи. Китката му бе зачервена там, където го бе държала, лицето му — наранено. Той успя да се изправи и запази равновесие. Погледна ме с празни очи.

Без да променя безизразността на лицето и погледа си, той скри ръка под палтото, измъкна черен пистолет и стреля в мен.

Твърде много трепереше обаче, за да е бърз или точен. Имах време да го замеря с чашата си. Тя го улучи в рамото. Куршумът прелетя някъде над главата ми.

Скочих, преди да е изстрелял втория, хвърлих се върху него — беше достатъчно близо, за да му избия пистолета. Вторият куршум се заби в пода.

Шибнах го по брадата. Той падна и застина неподвижно.

Обърнах се.

Дайна Бранд се канеше да ме удари по главата със сифона — тежка стъклена бутилка, която би направила черепа ми на каша.

— Недей — изкрещях аз.

— Не трябваше да го удряш така — озъби се тя…

— Е, станалото — станало. По-добре дай да го оправим.

Тя остави бутилката, а аз й помогнах да го пренесем до спалнята му. Щом той отвори очи, аз я оставих да продължи сама и се върнах обратно в хола. След петнадесет минути и тя се присъедини към мен:

— Добре е. Но можеше да се защитиш и без това.

— Вярно, но го направих заради него. Знаеш ли защо той стреля в мен?

— За да няма на кого да предам Макс.

— Не. Защото видях как го тъпчеш.

— Не проумявам. Та нали аз го направих.

— Той е влюбен в теб, а това не ти е за първи път да се държиш по този начин. Сякаш съзнава, че е безсмислено да си мери силите с теб. Но не можеш да очакваш от него да се наслаждава на факта, че и друг мъж е свидетел, когато го пляскаш.

— Мислех, че познавам мъжете — оплака се тя, — а то, господи, не! Всички са откачени.

— Затова го лепнах — да му върна част от чувството за собствено достойнство. Разбираш ли, аз се отнесох с него като с мъж, а не като с отрепка, която може да бъде пляскана наляво-надясно от момичета.

— Така да е — въздъхна тя. — Предавам се. Трябва да пийнем.

Пихме и аз продължих:

— Беше започнала да ми разправяш, че ще работиш с мен, ако от парите на Уилсън има и за теб. Има.

— Колко?

— Колкото си изкараш. В зависимост от стойността на твоя принос.

— Много неопределено:

— Такава е и помощта ти, доколкото ми е известно.

— Така ли? Много работи мога да ти разкажа, братко, купища и не мисли, че не мога. Аз съм момиче, което си познава града. — Тя погледна надолу към колената си, обути в сиви чорапи, размаха единия крак към мен и възмутено възкликна: — Виж това! Нова бримка! Виждал ли си някога подобно нещо? Кълна се в бога, ще тръгна боса!

— Краката ти са доста едри — обясних аз. — Много голямо налягане оказват на материала.

— Че какво друго да очаквам от теб? Каква е твоята идея за прочистването на нашето селце?

— Ако не съм бил заблуден, Талер, Пийт Финландеца, Лу Ярд и Нунан са хората, които са превърнали Пойзънвил в тази воняща каша. Старият Илайхю е дал също своя дан, но вината не е изцяло негова може би. Пък и той е мой клиент дори и да няма желание за това и искам да съм по-снизходителен към него.

Най-близкото до моята идея е да изровя всичко гнило, в което са замесени останалите, и да ги подгоня. Може би ще дам обявление: „Търси се престъпник — мъж или жена“. Ако са толкова безчестни, колкото си мисля, няма да ми е много трудно да разкрия едно-две неща, в които да ги обвиня.

— Към това ли се стремеше, когато обърна боксовия мач?

— Това беше само един експеримент — просто да видя какво ще се случи.

— Така работите значи вие, опитните детективи. Боже мой! За такъв дебел, застаряващ, закоравял вироглавец като теб това е най-съмнителният начин да се върши работа, за който съм чувала.

— Понякога е хубаво да се правят планове — отвърнах аз. — А друг път самото разбъркване на събитията върши работа… ако си достатъчно издръжлив да оцелееш и да си държиш очите отворени, за да забележиш това, което търсиш, когато излезе на повърхността.

— Това е добър повод за още една чашка — каза тя.