Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 20гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Основна корекция
- ira999(2008)
- Сканиране
- Ивайло Маринов
- Начална корекция
- Надежда Иванова
Издание:
Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта
Четвърто допълнено и преработено издание
Държавно издателство „Музика“, София, 1983
Редактор Николай Николов
Художник Григорий Зинченко
Технически редактор Лорет Прижибиловска
Коректори София Овчарова Мина Петрова
Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.
Подписана за печат на 27. V, 1983 г.
Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.
Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.
Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.
Литературна група III-8.
Код 09-9538571611/7090–18–83
Цена 4,46 лева.
Печат: ДПК „Д. Благоев“
ISBN: 954-8004-21-6
История
- —Добавяне
НЕДА
Опера в три действия (девет картини, пролог и епилог)
Либрето Сабина Тянкова
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Неда Загорска — сопран
Андрея Будинов, учител — тенор
Климент Будинов, лекар, брат на Андрея — баритон
Леандър Леге, вицеконсул на Франция в България — баритон
Виторио Позитано, вицеконсул на Италия в България — тенор
Филип Задгорски, брат на Неда — тенор
Радоя Задгорски, баща на Неда и Филип — бас
Дяко, български революционер — бас
Амир, турски полицейски капитан — бас
Сен-Клер, английски разузнавач на турска служба — бас
Госпожа Леге, майка на Леандър — мецосопран
Мис Джаксън, американска журналистка — мецосопран
Доктор Грийн — баритон
Паоло, камериер на Позитано — тенор
Поп — баритон
Руски офицер — говорна роля
Маркиза Позитано — без пеене
Шакир паша — без пеене
Генерал Бейкър — без пеене
Български селяни, граждани и гражданки на София, турски офицер, войници и заптиета, руски офицери и войници, гости на бала у Леге, народ.
Действието се развива в последните дни на месец декември 1877 г. и в първите дни на януари 1878 г. в София.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Идеята за написването на операта „Неда“ идва на композитора през 1974 г. по време на едно негово посещение в Съветския съюз. Посещението му е било по повод изпълнението на неговата втора симфония „Изпращане“ в един концерт от български произведения в град Куйбишев — бившия Самара, посветен на 30-годишнината от социалистическата революция в нашата страна. Градът Самара е един от символите на нерушимата българо-руска и българо-съветска дружба, тъй като жителите му подаряват на българското опълчение, участвувало наред с руските войски в Освободителната война, Самарското знаме, превърнало се в светиня за всеки българин. Именно тук се поражда щастливата идея за произведение, посветено на 100-годишнината от Освобождението. Либретистката Сабина Тянкова, съпруга на композитора, предлага за сюжет на бъдещата опера да се използува романът „Пътят към София“ от Стефан Дичев. След като взимат съгласието на Стефан Дичев (1920), Сабина Тянкова написва либретото, като се е придържала доста точно към главната сюжетна линия, като дори е използувала и цитати от пряката реч на романа. Да се преработи един такъв огромен повествователен материал в оперно либрето е твърде трудна работа, но либретистката се е справила добре, като в основата на оперния текст е залегнала линията на личната съдба на главната героиня. Оттам идва и наименованието на операта — „Неда“.
Когато Жул Леви започва да пише своята първа опера, той вече има значителен опит в жанра на музикалния театър. Той е автор на мюзикъли, оперета и един балет, а и като диригент той е придобил сериозни познания в областта на музикално-сценичните жанрове. Композитор и либретист са се справили успешно с трудната си задача, като са проявили верен усет към спецификата на оперната драматургия. Жул Леви завършва партитурата на „Неда“ през 1977 г., а на 5 април 1978 г. тя се изнася на сцената на Националния театър за опера и балет в София под диригентството на Недялко Недялков и с режисьор Михаил Хаджимишев.
СЪДЪРЖАНИЕ
София 1877 г. Декемврийска нощ. Българският революционер Дяко след започването на Руско-турската война действува като куриер на руското военно разузнаване. Той е изпратен в София, за да се свърже с учителя Андрея Будинов, от когото да получи сведения, интересуващи руското командуване. Дяко успява да се изплъзне от преследващите го заптиета и се доближава до къщата на Будинов. В тъмнината обаче обърква търсената къща с тази на Задгорски.
В дома на Задгорски. Тази вечер в богатия дом на Задгорски гостуват видни софиянци и чужденци. Италианският вицеконсул в София маркиз Позитано забавлява гостите с веселите си песнички. Неда, дъщеря на Задгорски, е сгодена за френския вицеконсул Леандър Леге. В момент, когато годениците остават сами, Леандър Леге изказва чувствата си към Неда. Девойката не е безразлична към младия вицеконсул. Сега тя е разтревожена от вестта за пристигането на майката на годеника й. Как ще се отнесе старата парижанка към нея? Не само обаче това я безпокои. Ако майката на нейния годеник каже нещо обидно за поробеното й отечество? Ако се сбъднат страховете й, тя ще предпочете да развали годежа си. Маркиз Позитано, който постоянно поддържа веселото настроение, запява весела злободневна песничка за „края на войната“. Песничката предизвиква оживление. Английският майор на турска служба Сен-Клер, за да помрачи радостта на българите и симпатизиращите на България чужденци от руските успехи, пуска слуха, че Русия щяла да сключи мир с Турция и да изтегли войските си отвъд Дунав.
У Будинови. В къщи е сам доктор Климент Будинов. Брат му Андрея още не се е прибрал. Идва Дяко да търси Андрея. Климент го помолва да почака. Когато Андрея се забавя много, Дяко решава да си тръгне. В този момент пристига Андрея пиян. Младият учител е отчаян, защото след провала на комитета той няма възможност да се включи в помощ на отечеството си. Дяко е възмутен. Той разбира, че не може да разчита на Андрея. Климент, който е учил в Русия, се досеща за какво е дошъл Дяко и му предлага своите услуги. Отначало Дяко не му се доверява, защото смята доктора за турски шпионин. Все пак Климент успява да спечели доверието му и с готовност му дава ценни сведения за русите.
В дома на Задгорски. Празненството е свършило и гостите са се разотишли. Неда остава сама с тежките си мисли. Идва брат й Филип и започва уж на шега да дразни сестра си като й дава напътствия как да се държи с бъдещата си свекърва, френската баба. Неда му отговаря напълно сериозно, че ако забележи, че не я харесват, тя ще върне годежа на Леандър. Сега Филип се ядосва и обвинява сестра си, че не за това е готова да върне годежа си, а защото още не е забравила Андрея. Идва старият Задгорски и прекратява спора. Той отпраща Филип и успокоява Неда. След като си отива бащата, Неда отново потъва в размисъл. Тя сега разбира, че все още обича Андрея.
Площад в София. Група шопи, дошли от близките софийски села, възбудено говорят за изгореното от черкезите село Горубляне. Андрея, като научава жестокостите на покорителя, е обзет от дълбоко негодувание и гняв. В това време през площада минава Неда. Двамата млади неочаквано застават един срещу друг. Андрея с огорчение упреква Неда, че в такъв тежък момент, когато черкезите изгарят българските села, убиват и отвличат жените и децата, тя ще показва на старата Леге живописни картини от ориенталска София. Идва Амир, капитанът на турските заптиета и започва нагло да ухажва Неда. Девойката побързва да си отиде, а Андрея непредпазливо и грубо се обръща към турския полицейски капитан. В този миг се приближава Климент, който като лекар на турска служба успява да заглади инцидента. На площада пристига Леандър Леге с майка си и техни придружители. Повежда се разговор с Климент и Андрея и вицеконсулът поканва двамата братя на бала във френското консулство.
Бал във френското консулство в София. Гостите се забавляват, но като че ли всеки се интересува от последните новини от фронта. Говори се, че Турция е решила да отбранява София както Плевен. Майката на Леандър се мъчи да убеди сина си, че Неда не е най-подходящата годеница за него. Идва капитан Амир и съобщава на френския вицеконсул, че руските войски напредват и вече са превзели Орхание. Андрея използува случая, че остава насаме с Неда и й предлага да се постарае да узнае по някакъв начин дали турците имат намерение да изпращат нови войски към София. В първия миг Неда не може да схване същността на молбата му, смята я за недостойна шпионска работа и я отхвърля. Обаче Андрея й казва, че да се служи на родината не е недостойно. Английският лекар на турска служба доктор Грийн споделя с колегата си Климент Будинов, че днес е бил свидетел на удивителен случай на проява на героизъм. Един арестуван български революционер е отказал да отговаря на зададените му въпроси. Затова турската полиция му е наредила да сложи някаква инжекция на задържания, която да отслаби волята му, за да направи признания. Когато след мъченията са сложили инжекцията на българина и той е почувствувал отслабването на волята си, той скача внезапно, взима ножа от ръцете на един полицай и го забива в сърцето ся. Климент изслушва колегата си с голямо вълнение. Той разбира, че арестуваният е Дяко и така нужните на русите сведения няма да достигнат до тях. Неочаквано идва Сен-Клер, прошепва нещо на турските офицери и те бързо излизат. За всички е ясно, че руските войски продължават победния си ход.
В училището. Андрея стои сам в класната стая, потънал в размисъл. В тези съдбоносни за отечеството дни той не може да остане бездеен. Неочаквано за младия учител, при него се вмъква Неда. Девойката е размислила над думите на Андрея и е решила да помогне с каквото може на родината си. Тя е научила много важни сведения за турските намерения и е побързала да ги съобщи на Андрея. Младият учител е обзет от радост и надежди. Той пламенно говори за своята любов. Неда също му признава, че обича само него. Братът на Неда я е проследил и става очевидец на любовната среща на младате.
У Будинови. Климент и Андрея спорят как да предадат ценните вести на руските войски отвъд Балкана. Куриерът Дяко е убит и някой от двамата трябва да извърши това. И двамата братя искат да извършат това. В спора надделява Климент, който смята, че с униформата си на турски лекар ще може по-лесно да премине турската отбрана. Климент заминава. При Андрея се втурва разтревожената Неда. Тя му казва, че брат й Филип ги е проследил. Сега смята да предаде Климент и Андрея на турците като ги обвини като шпиони на русите. Ненадейно пристига старият Задгорски. Той е узнал от Филип, че Неда се среща с Андрея. Бащата обвинява дъщеря си, че с постъпките си ще става причина за развалянето на годежа й. В този момент Филип довежда капитан Амир и две заптиета, за да арестуват Андрея. Андрея оказва съпротива — убива едното заптие и избягва. Полицейският капитан нарежда да се арестува Неда. Радоя Задгорски е дълбоко разстроен. Той е смятал, че синът му Филип само от желание да бъде добър брат на Неда е искал да я предпази от Андрея, а сега разбира, че Филип е турски агент.
В дома на маркиза Позитано. При италианския вицеконсул е дошъл Леандър Леге. Той е дълбоко разстроен от инцидента, станал със семейство Задгорски и арестуването на Неда. Преоблечен като турски офицер пристига Андрея и моли Позитано да се намеси и изиска освобождаването на Неда. Италианецът упреква Андрея и му казва, че той няма право да се бърка в живота на Неда. При тези думи Андрея избухва. Той гордо заявява, че на българския народ му е омръзнало да слуша, че няма право за нищо, а лично той има право да се бори за свободата на роднината си, както и има право да се бори за любовта си. Скритият зад вратата Леге чува всичко. За него става ясно, че той се вмесва в един свят, непознат за него. След като Андрея си отива, при Позитано се явява капитан Амир, който го предупреждава, че София ще бъде запалена и препоръчва на чужденците да я напускат своевременно. Позитано и Леге заявяват, че няма да напускат София.
Сред горящата София. Андрея е успял да поведе софиянци на борба за спасяването на града. Народът, предвождан от Андрея, се отправя към Черната джамия, за да освободи затворниците. Сред затворниците е и Неда. В килията на Неда е пристигнал капитан Амир и предлага на девойката да я освободи, при условие да тръгне с него. В този момент тук се втурва Андрея. Той убива Амир и освобождава любимата си.
Слънчева утрин в София. Народът се е събрал на площада, за да посрещне руските освободителни войски. Русите идват. Народът възторжено посреща своите освободители …
МУЗИКА
Жул Леви е написал музиката на операта си „Неда“ върху интересен, разнообразен и добре подбран тематичен материал. Този музикален материал е организиран умело, с професионална сръчност и с чувство за драматургично изграждане. Композиторът не е имал намерение да създаде голяма героична оперна епопея върху събитията от Освободителната война, обхванати в романа на Стефан Дичев, а просто да напише една лирико-героична опера. Именно това е причината произведението му да не носи наименованието на Дичевия роман, а името на главната героиня на операта. В музиката също двата плана — героичният и лиричният, са почти равностойни. Постигнат е осезаем интонационен конфликт в драматургичното развитие. Главните действуващи лица са обрисувани с ярки музикални характеристики. Не всички музикални образи са еднакво убедителни, но голямата част от тях имат своя индивидуалност. Образът на главната героиня на операта Неда е изграден в развитие — той става все по-жив, по-богат и с по-дълбок душевен мир. Обаче музикалният портрет на Неда, колкото и да е убедителен, отстъпва по динамичност и по сила на въздействие пред образа на Климент Будинов. Музикалният образ на Климент още след първата му ария във втора картина става безспорно най-яркият в цялото произведение. Силен и релефен е и образът на Андрея. Все пак и той остава на по-заден план пред този на Климент, въпреки силните сюжетни ситуации, които разкриват великолепни възможности за обрисуването на една бляскава музикална характеристика. Образът на Андрея, на Климент, на Неда и особено този на Дяко са носителите на героичното начало в операта. Главните двигатели на лиричния план са отново Андрея и Неда, както и образът на Леандър Леге. Музикалните характеристики на двамата чужди вицеконсули — Леге и маркиз Позитано, са много сполучливи. Разкрита е не само тяхната душевност, но и националната им принадлежност чрез колоритни фолклорни мотиви. Независимо от не голямата роля на революционера Дяко, неговият музикален образ е силно въздействуващ той се явява двигател на развитието на действието.
Операта „Неда“ е изградена на принципа на „номерната структура“. Сред музикалните номера преобладават арии и ансамбли с привлекателна мелодичност и емоционална сила; масовите сцени и епизоди са написани върху песенна основа: интересни са оркестровите интермедии. От музикалните номера се открояват с художествената си стойност голямата ария на Климент от втора картина — наситена с вълнуващи чувства; арията на Андрея в дома на Позитано, която може да се окачестви като „ария на протеста“, арията на Неда за спомена от първата й любов; дуетът на Неда и Андрея в училището, дуетът на Леандър, салтарелото на Позитано, както и шопският хор, епизодът „Горящата София“ и др. В музиката е сполучена една обща атмосфера, напомняща и въвеждаща във възрожденския дух на епохата, но само в онези епизоди, имащи пряка връзка с това. С много мярка е използуван ориенталският елемент. Оркестровата партия е написана с една многоцветна палитра от оркестрови багри, от плътна звучност, като на отделни места са използувани и по-нови изразни средства.