Любомир Сагаев
Книга за операта (88)

Константин Илиев е български композитор от поколението, което се изяви и спечели първите си творчески успехи непосредствено след Втората световна война. Постоянно търсеща творческа личност, Илиев още с първите си произведения прояви явен стремеж към съвременен музикален език и новаторство и желание да допринесе за насочването на българската музика по нови пътища на развитие. Без да се придържа строго към някои от съвременните направления в музиката, той се ориентира към използуването на различни композиционни техники. Константин Илиев е овладял в най-висока степен професионалното майсторство и произведенията му винаги са безупречни в композиционно-техническо отношение. В дългия си творчески път композиторът е изживял сериозна еволюция по отношение на тематиката и националния облик. Българската тема заема все по-голямо място в творчеството му и националният колорит е все по-осезаем. Константин Илиев е написал голям брой произведения в почти всички жанрове — пет симфонии, симфонични пиеси, между които Дивертименто, Вариации, Кончерто гросо, Фрагменти, Китка, вокално-инструменталии произведения — кантатата „Септември 1923“, „Похвално слово за Константин Философ, наречен Кирил“, камерно-инструмеитални творби, песни и др. Автор е на оперите „Боянският майстор“ и „Еленово царство“. Към привършване е третата му опера „Време разделно“ по сюжет на едноименния роман от Антон Дончев.

Константин Илиев е роден на 9 март 1924 г. в София. Музикалното си образование е получил в Българската държавна консерватория, като ученик по композиция на Парашкев Хаджиев и Панчо Владигеров и диригентство на Марин Големинов. През 1947 г. заминава на специализация в Прага. Там учи композиция при проф. Ржидки и Алоис Хаба, а диригентство — при Вацлав Талих. След като се завръща в България Константин Илиев работи като диригент. Ръководи оркестрите в Русе и Варна, а от 1956 г., вече повече от четвърт век с малки прекъсвания е главен диригент на Софийската държавна филхармония. Като професор в Консерваторията Илиев, е подготвил голям брой млади диригенти. Освен музикални произведения Константин Илиев е написал редица статии по музикални въпроси. Той е автор и на една монография за Любомир Пипков. За заслугите си като диригент Константин Илиев е удостоен на два пъти с Димитровска награда и със званието „народен артист“.