Любомир Сагаев
Книга за операта (73)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Княза — тенор

Княгинята — мецосопран

Мелничаря — бас

Наташа, негова дъщеря, после Русалка — сопран

Олга, сираче, приближена на Княгинята — сопран

Свата — баритон

Русалчица, 12-годишна — без пеене

Боляри, болярки, придворни, ловци, слуги, селяни, селянки, русалки.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА.

След продължително пътуване в чужбина Даргомижски се завръща в Петербург, преизпълнен с творчески намерения. Срещите му с видни музиканти в Париж като Майербер и др. укрепват вярата му в собствените сили. Той решава да напише опера и се спира на сюжета на драматичната поема на Пушкин „Русалка“. Неприятностите, които има във връзка с постановките на двете му предишни опери, са забравени. Той написва сам либретото, като се придържа строго към Пушкиновия текст. Разбира се, направени са и някои изменения според изискванията на жанра: добавя финала, който липсва в поемата, тъй като поетът не е успял да я завърши; представя в по-добра светлина образите на Мелничаря и Княза и т.н. В процеса на работата си над музиката композиторът обаче отново се сблъсква с пренебрежителното отношение на ръководството на Императорския оперен театър и това едва не го накарва да се откаже от по-нататъшната работа върху произведението си. Помага му видният писател и музикален деец Владимир Одоевски. Той организира концерт с произведения на Даргомижски: романси, откъси от „Есмералда“, „Тържеството на Вакх“ и Сватбения хор от „Русалка“. Концертът преминава с огромен успех. Почитателите на композитора му подаряват по този случай една диригентска палка, украсена с изумруди. Трогнат от това внимание и признание, Даргомижски отново се залавя за работа. В едно свое писмо той споделя: „През месец юни аз отново ще се заема с «Русалка», която бях изоставил, защото не се надявах да бъде поставена. Обаче сърдечното внимание на петербургската публика ме задължава. Ще употребя всичките си сили, за да удовлетворя публиката“.

През пролетта на 1855 г. Даргомижски завършва операта си. Сега не се налага да чака толкова дълго за изнасянето й, както при първата си опера „Есмералда“. Още на следващата година, на 16 май, „Русалка“ е изпълнена от Мариинския театър в Петербург. Композиторът обаче не остава доволен от нейната постановка, счита я за повърхностна и формална. Той отбелязва, че макар и големият певец Осип Петров да е пресъздал ролята на Мелничаря гениално, общо спектакълът не го е удовлетворил. Реакционният печат посреща недружелюбно операта, а дворянството — студено, също както преди това „Иван Сусанин“ на Глинка. Девет години по-късно, през декември 1865 г. „Русалка“ е поставена отново в същия театър, вече с огромен успех и е оценена като тържество на руската реалистична музика.

За пръв път у нас са играни сцени от „Русалка“ през 1908 г. от Оперната дружба в София. Цялостната постановка е осъществена от Софийската народна опера през 1939 г. от диригента Асен Найденов и режисьора Драган Кърджиев. След това „Русалка“ се играе и от другите български оперни театри — в Пловдив, Стара Загора и др. С последната постановка на „Русалка“, реализирана през 1966 г., Софийската народна опера гостува в неаполитанския театър „Сан Карло“.

СЪДЪРЖАНИЕ

Мелница край брега на Днепър. Дъщерята на Мелничаря, Наташа, е разтревожена — нейният любим Княза, от няколко дни не е идвал. Случило ли се е нещо? Баща й я упреква, че не е достатъчно „практична“ — още не е поискала на Княза да се оженят, нито пък е успяла да го накара да й подари нещо. Думите му наскърбяват девойката. Дочува се конски тропот. Пристига Княза. Наташа, щастлива, се спуска към него и започва нежно да го кори, че я е забравил. Княза смутено се оправдава: така се е случило — работа, грижи. Той дава на Наташа една бисерна огърлица. Ала скъпият подарък не радва девойката. Защо любимият й е така неспокоен? Защо бърза да си върви? Селяните се връщат от работа. Но песните и игрите им не подобряват настроението на Княза. Най-после той се решава да каже истината: двамата повече не трябва да се срещат, защото скоро ще се ожени за една княгиня. Наташа е смаяна. Девойката не може да повярва, че нейният любим наистина ще си отиде. Тя му признава, че скоро ще стане майка. Напразно. Княза си тръгва. Отчаяна, Наташа разкъсва скъпата огърлица и се хвърля в реката. Безсилен да й помогне, баща й пада на земята.

В двореца е започнала сватбата на Княза. Болярите и гостите поздравяват младоженците. По стар обичай Княгинята трябва да се сбогува с дружките си, а те — да изпеят песен за нея. В този момент обаче някой запява тъжна песен за нещастната девойка, която се е удавила, защото любимият й я е изоставил. Княза познава гласа на Наташа и изпада в ярост: кой й е позволил да смущава щастието му? За да спаси положението, сватът запява „Горчиво“. Княза целува жена си … и вик на ужас и отчаяние процепва въздуха. Всички са смутени. Княза нарежда да бъде заловена Наташа. Никой вече няма желание да се весели.

В покоите на Княгинята. Напразно Олга се мъчи да развесели Княгинята. Изминало е доста време от сватбата й с Княза, а толкова малко са били щастливите дни в съвместния им живот. Споменът за тях натъжава още повече Княгинята. Сега мъжът й често я оставя сама, за да ходи на лов. Влиза ловецът, на когото е наредила тайно да се грижи за Княза. Той казва, че господарят му е заповядал да се върне, а сам е останал на брега на Днепър. Разтревожена, Княгинята извиква Олга и двете тръгват към реката.

Нощ на брега на Днепър край разрушената от времето мелница. Русалките с песни излизат от водата и започват да танцуват. Дочуват се стъпки и русалките се скриват. Приближава потъналият в тъжни спомени Княз. Изведнъж от клоните на стария дъб изскача Мелничаря. Смъртта на дъщеря му е станала причина да загуби разсъдъка си. От несвързаните му думи Княза разбира ужасната истина за края на Наташа. Мелничарят му казва още, че той не е човек, а врана, за която се грижи внучката му — една малка русалка. Князът предлага на стария безумец да дойде с него в двореца. Мелничаря не е съгласен. Той иска от Княза да му върне дъщерята и с думите: „Ти я похити и трябва да ми я дадеш“ се хвърля върху него и започва да го души. На помощ на Княза идват намиращите се наблизо ловци. Те с мъка го изтръгват от ръцете на лудия Мелничар.

На дъното на Днепър. Русалките се веселят и танцуват в своето подводно царство. Идва Наташа, която сега е тяхна царица. Тя нарежда на своите посестрими да извикат малката русалка — дъщеря й. Русалчицата разказва на майка си как е помагала на дядо си. Наташа още не може да прости на Княза, че й е изменил. Тя поръчва на дъщеря си да отиде на брега и да накара баща си, Княза, да влезе в реката.

На брега на Днепър все така унесен в спомените си седя Княза. Идват Княгинята и Олга, но щом го виждат, се скриват зад развалините на мелницата. Русалчицата излиза от реката и казва на Княза, че при него я е пратила майка й — тази, която някога е обичал и изоставил. Княза не може да повярва, че Наташа е жива. Русалчицата му казва, че може веднага да го заведе при нея. Той е готов да тръгне. Княгинята и Олга му преграждат пътя. Те го молят да не отива. В този миг прозвучава любовният зов на Наташа. Княза хваща русалчицата за ръка и се спуска към реката … Русалките запяват песен и довличат трупа на Княза пред своята царица.

МУЗИКА

„Русалка“ е върхът на творчеството на Даргомижски. Видният композитор и критик Серов окачествява произведението като „една от най-богатите и най-музикални опери в света“. Правдиво и с остро чувство за психологизъм той е изградил образите на своите герои. Даргомижски майсторски е предал и скръбта, и отчаянието на изоставената девойка, и трагедията на стария баща, и мъката за загубеното завинаги щастие на Княза, и тежките изживявания на пренебрегнатата млада съпруга, и т.н.

Музиката на операта е ту задушевна, ту напрегнато драматична и трагична, ту весела и жизнерадостна, но навсякъде е проникната от народностния дух на руското звукотворчество. В музиката на „Русалка“ са пресъздадени не само интонациите и орнаментиката, а и душата на руската народна песен. Разбира се, оперите на Даргомижски са началото на руския национален музикален стил и в тях, включително и в „Русалка“, се чувствуват отгласи на италианско и френско влияние. Един от най-вълнуващите моменти в операта обаче са тъкмо дълбоко руските — задкулисната песен на русалката Наташа по време на сватбеното тържество; игривата песничка на Олга в трета картина; масовата сцена от първа картина; сватбените песни от втора картина и мн. др. Композиторът е използувал и народни песни като теми песента на Наташа, с която моли царицата на Днепър да я вземе при себе си в края на първа картина, любовния зов на Наташа, с който примамва Княза да се хвърли в реката в последната картина, хор на селяните от първа картина и др.

Даргомижски е композитор, който умее да обрисува живо и релефно музикалните образи. Това той постига преди всичко с ариите и ансамблите. За него няма второстепенни образи. Отделни герои могат да играят по-малка роля в действието, но те са цялостно и детайлно обрисувани. Така например на Княгинята с трите й арии е дадена пълна, до най-малките нюанси музикална характеристика. Още по-пълни и релефни са образите на Наташа, на Княза и Мелничаря. Наситен с изключителен драматизъм е дуетът на Княза и полуделия Мелничар в четвърта картина. Освен ариите, ансамблите и масовите сцени в операта има оркестрови моменти на значителна висота. Увертюрата е наситена със страстни чувства и напрегнатост, също трябва да се отбележат някои от оркестровите встъпления, танците — особено циганският и славянският. Силно въздействуващи са музикалните номера с весело-безгрижен характер — песента на Мелничаря от I картина, песента на Олга от III картина и др. Не така убедителни са обаче сцените на дъното на реката.