Любомир Сагаев
Книга за операта (2)

Адам е виден представител на френското оперно творчество от първата половина на XIX в. Той е създал над 50 оперни и балетни произведения, някои от които, като оперите „Пощальонът от Лонжюмо“ и „Ако бях цар“ и балетите му „Жизел“ и „Корсар“, са в постоянния репертоар на театрите по цял свят. Музиката им, написана със завидно професионално майсторство, покорява и днес ценителите на оперното и балетното творчество със своята мелодичност, достъпност, лирика и грациозна елегантност. Адолф Адам е роден на 24 юли 1803 г. в Париж. Въпреки несъгласието на баща си — немец по произход, композитор и професор по пиано в Парижката консерватория — Адам започва да учи музика още от съвсем малък. Когато постъпва в Парижката консерватория, той е 14-годишен. Там под влиянието на Франсоа-Адриен Боалдьо (автора на „Багдадският халиф“) се насочва към оперното творчество. На 25 години Адам вече е автор на операта „Пиер и Катерина“. Това е и първата му творческа сполука, с която той си спечелва симпатиите на публиката. Поставянето на „Пиер и Катерина“ през 1829 г. на сцената на Опера комик е успех както за автора, така и за театъра. През следващите няколко години младият композитор написва над десет опери, между които и „Пощальонът от Лонжюмо“ (1836). Тази творба му донася международен успех. Заслужава да бъдат изтъкнати също оперите „Кралят на Ивето“ и „Розата на Перона“. Най-трайно на сцената се задържа написаният през 1841 г. балет „Жизел“. През 1848 г. Адам е вече професор в Парижката консерватория, ала въпреки напрегнатата педагогическа дейност той продължава усилено да твори. През последните години от живота си създава едни от най-известните си произведения: оперите „Ако бях цар“ (1852), „Нюрнбергската кукла“ (1852), „Фалстаф“ (1856) и балета „Корсар“ (1856). Адолф Адам умира на 3 май 1856 г. в Париж.