Любомир Сагаев
Книга за операта (190)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Мазепа, хетман — баритон

Кочубей — бас

Любов, негова жена — мецосопран

Мария, тяхна дъщеря — сопран

Андрей — тенор

Орлик, палач — бас

Искра, приятел на Кочубей — тенор

Пиян казак — тенор

Казаци, гости, слуги на Кочубей, войници, монаси и др.

Действието се развива в Украйна в началото на XVIII в.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Чайковски е на четиридесет години и е автор на шест опери, когато решава да пише „Мазепа“. След „Евгений Онегин“ сега композиторът за втори път се обръща в оперното си творчество към Пушкинов сюжет. Върху поемата „Полтава“ са правени и други опити за написване на опера, но са били несполучливи. Либретото на „Мазепа“ написва поетът Виктор Буренин (1841–1926) и го предлага на композитора Давидов — тогава директор на Петербургската консерватория. Обаче Давидов не се решава да пише опера върху сюжета на популярната Пушкинова поема и либретистът предлага текста на Чайковски. Композиторът се съгласява и започва работа над него през лятото на 1881 г. В процеса на работата обаче Чайковски прави много промени в текста, като го доближава по-близко до Пушкиновия оригинал. След две, години срок твърде дълъг за Чайковски — операта бива завършена. Премиерата на „Мазепа“ излиза почти едновременно в Москва — на 15 февруари, и в Петербург — на 19 февруари 1884 г.

„Мазепа“ е била изнесена за пръв път в България от Софийската народна опера през 1937 г. с диригент Емил Купер и режисьор Петър Райчев.

СЪДЪРЖАНИЕ

Мария, дъщерята на Кочубей, е влюбена в стария хетман Мазепа. Тя с трепет очаква идването на хетмана в дома на баща й. Младият казак Андрей разкрива на Мария силните си чувства, но тя го отблъсква. Пристига Мазепа, когото посрещат с почит в дома на Кочубей. Мазепа е доволен от вниманието, което му оказват в гостоприемния дом, и преди заминаването си поисква от Кочубей ръката на Мария. Бащата на Мария е дълбоко възмутен от предложението на седемдесетгодишния Мазепа и го изпъжда от дома си. Но разгневеният хетман повиква стражата си и пред всички предлага на Мария да му стане жена. Мария не може да устои на увлечението си към Мазепа и се хвърля в прегръдките му. Кочубей е покрусен от сполетялото го нещастие. Бащата на Мария е разбрал още, че Мазепа има намерение да откъсне Украйна от Русия и решава да уведоми за това царя. Той написва донесението си и го изпраща на цар Петър по Андрей.

Царят не е повярвал на Кочубей и го е предал в ръцете на Мазепа. Окованият във вериги Кочубей очаква смъртната си присъда. Хетманът е изпратил Орлик да го разпитва и да разбере къде е скрил съкровищата си. Кочубей казва, че е имал три богатства, които му е откраднал Мазепа. Това са честта му, честта на дъщеря му Мария и отнетата възможност за отмъщение.

Мазепа е смутен от мисълта, как ще постъпи Мария, когато разбере, че той, Мазепа, е осъдил на смърт собствения й баща. Това обаче не му пречи да нареди на Орлик да извърши екзекуцията на Кочубей още на другата сутрин. Мария нищо не знае за съдбата на баща си. Хладното отношение на Мазепа към нея я тревожи. Внезапно идва майка й, която тайно се е промъкнала тук, и съобщава на дъщеря си за готвената екзекуция на Кочубей. Ужасената Мария тръгва с майка си.

Мазепа е наредил да се събере народът, за да присъствува на обезглавяването на Кочубей и неговите привърженици. По негово нареждане довеждат осъдените. В момента, когато ги изкачват на ешафода, пристигат Мария и майка й. Но те не могат да попречат на убийството.

Руските войски са спечелили битката при Полтава и сега преследват бягащите шведи. Сред войниците е и Андрей. Той през цялото време е търсил Мазепа, но без успех. Изменникът е избягал. На бойното поле тихо се промъкват Мазепа и Орлик. Андрей ги вижда и се хвърля срещу омразния хетман, но той го пронизва със сабята си. Неочаквано се появява обезумялата Мария. Напразно Мазепа се опитва да я успокои. Тя не го познава. Орлик напомня на хетмана, че преследвачите им са наблизо, и двамата избягват. Мария се навежда над ранения Андрей, без да го познае. Казакът умира под звуците на приспивната песен на безумната Мария …

МУЗИКА

Чайковски е написал музиката на операта „Мазепа“ с желанието да разкрие дълбоко и пълно личните драми на героите. Историческата обстановка му е послужила само като фон за развитието на музикалното действие. Стремежът на композитора да изгради широки и богато нюансирани музикални образи на главните герои го е накарал да придаде на някои от тях и черти, които ги отделят до известна степен от Пушкиновите първообрази. Така например в характеристиката на Мазепа има повече лирични чувства, повече душевност, която в дадени моменти противоречи на неговите действия. Най-топъл и ярък е образът на Мария. Чайковски с особено голяма любов е обрисувал нейния душевен лик. У нея има толкова чистота, че това я прави по-наивна, по-заслепена в своята любов. В музиката на „Мазепа“ на оркестъра е поверена много по-широка роля, отколкото в която и да е предишна опера. Забелязват се и повече елементи на звукова живопис. Тук Чайковски използува и редица народни теми, които е разработил с блестящо майсторство. Особено впечатление прави оркестровото встъпление на операта и въведението към трето действие, известно и като симфонична картина под името „Полтавската битка“. Операта изобилствува от великолепни хорове, между които хорът на девойките от първа група, хорът в картината на екзекуцията и др.

В музиката преобладават две основни тенденции: напрегнатият драматизъм, често достигащ до трагедийност, и лириката. Като най-силни и въздействуващи епизоди могат да се посочат — решението на Мария да стане жена на Мазепа в края на първа картина, арията на Кочубей „Какво е смъртта“ от трета картина, сцената на екзекуцията — пета картина, и дуетът на Мария и Мазепа в последната картина. Изпълнени с нежна лирика са арията на Мария от първа картина, арията на Андрей от началото на последната картина, песента на Любов от втора картина и др.