Любомир Сагаев
Книга за операта (186)

Тихон Хренников е именит съвременен съветски композитор. Той е създал голям брой произведения от всички области на музиката: симфонии, оперите „В бурята“, „Фрол Скобеев“ и „Майка“, балети, оперети, инструментални концерти, оркестрови пиеси, филмова музика, сценична музика, музика за деца, песни — хорови, солови, масови, детски, естрадни и др. Творбите на Хренников се отличават със своята бодрост, оптимизъм, жизнерадост, сърдечност и искреност. Неговите произведения са съвременни както по идейността си и своята целенасоченост, така и по изразните си средства. Бележитият съветски композитор Юрий Шапорин прави следната характеристика на Хренников: „На перото ми се натрапва неволно думата, която определя главната черта на композитора, ползуващ се с такава любов сред народа. Това е думата щедрост! Щедростта на таланта, на човешкото и художническото обаяние.“ И добавя, че с появата на Тихон Хренников в съветската музика, изведнъж в нея нещо закипя, зазвъня нещо ново, живо, твърде съвременно и в същото време твърде руско.

Хренников е роден на 10 юни 1913 г. в старинния руски град Елец, бивша Орловска губерния. Произхожда от семейство, в което музиката е била любимо занимание на всички. Момчето започва да учи пиано на деветгодишна възраст и показва голямото си дарование. През 1929 г. Хренников постъпва в музикалния техникум „Гнесина“, а след това в Московската консерватория. През 1936 г. той завършва с отличие консерваторията и името му бива вписано в почетната дъска на това реномирано учебно заведение. В консерваторията той учи пиано при проф. Г. Г. Нейгауз, а композиция — при В. Шебалин. Още като студент Хренников създава своите първи зрели творби, като Концерт за пиано и оркестър (1933), Първа симфония (1935), изпълнена под диригентството на Жорж Себастиян, сценичната музика към пиесата „Мик“ (1934), инструментални пиеси, песни и др. В годината на завършването на консерваторията (1936) младият композитор написва едно от най-популярните си и най-често изпълнявани произведения — музиката към комедията „Много шум за нищо“ от Шекспир. По това време вече той си е спечелил име на известен и талантлив музикален творец.

Именитият театрален деец Немирович-Данченко, който познава Хренников като автор на музиката към много пиеси, му предлага да напише опера. Окуражен от тази препоръка, през 1939 г. младият композитор завършва първата си опера — „В бурята“. Успехът на това произведение по естествен начин определя място на Тихон Хренников сред челната редица съветски композитори.

През време на войната Хренников отдава силите си в служба на отечеството. Той пише много патриотични песни, като „Всичко за родината“, „Марш на артилеристите“, които се запяват в цялата страна. По това време той успява да завърши и Втората си симфония (1942). През 1945 г. композиторът влиза в Берлин заедно с частите на Съветската армия. В следвоенните години той написва много произведения от различни жанрове и особено в популярните. От тези години са и изпълняваните и до днес песни от филмите „Свинарка и пастир“, „В шест часа след войната“, „Влакът отива на изток“ и др.

През 1950 г. в Москва се изнася комичната опера на Хренников „Фрол Скобеев“, по-късно поставена в нова редакция под наименованието „Безродният зет“. По случай 40-годишнината от Октомврийската революция в много съветски театри се представя третата опера на композитора — „Майка“ по Максим Горки, която както и „В бурята“, се играе и у нас от Русенската народна опера. През следващите години творческият каталог на Хренников се обогатява и разнообразява постоянно. Той пише инструментални концерти за цигулка, два за пиано, за виолончело, камерни произведения, двете оперети „Сто дявола и едно момиче“ и „Бяла нощ“ (играна в София) и много др. В последно време Хренников написа и два балета: „С любов за любов“ (игран в София) и „Хусарска балада“, детската опера „Момчето-великан“ и детският балет „Нашият двор“ и др.

Тихон Хренников е виден съветски обществен деец. Той оглавява Съюза на съветските композитори от десетилетия насам, депутат е на Върховния съвет на СССР, член е на ЦК на КПСС, носител е на най-високи отличия, като „герой на социалистическия труд“, „народен артист на СССР“ и мн. други.