Любомир Сагаев
Книга за операта (185)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Иван Шишман III, български цар — баритон

Мария-Десислава, негова сестра — сопран

Иван Срацимир, брат на Иван Шишман от първата жена на Иван Александър, видински цар — баритон

Теодора Сара, майка на Шишман и Мария-Десислава — мецосопран

Царицата, съпруга на Иван Шишман — сопран

Мирослав, войвода, доверен човек на Иван Шишман — тенор

Василиса, приятелка на Мария-Десислава — сопран

Мурад I, турски султан — бас

Ахмед паша, посланик на Мурад I при Шишман — бас

Патриарх Евтимий — бас

Раксии, болярин — бас

Филип, болярин — бас

Първи болярин — баритон

Втори болярин — баритон

Трети болярин — тенор

Четвърти болярин — бас

Боляри, пратеници на Мурад I, страшници, пленници, слуги и др.

Действието се развива през последните десетилетия на XIV век в Търновград, на границата на Търновското и Видинското царство и в двореца на Мурад I.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

След драматичната опера „Лето 893-то“ Парашкев Хаджиев написва две музикално-сценични произведения, но рязко отличаващи се от операта. Това са мюзикълът „Сирано дьо Бержерак“ по едноименната пиеса на Едмон Ростан и приказно-сатиричната опера „Цар Мидас има магарешки уши“. Като се проследи цялото творчество на Парашкев Хаджиев в областта на музикалния театър, се забелязва редуване на контрастни по характер произведения. Така например след музикалната драма „Юлска нощ“ следва комичната опера „Милионерът“. После идва отново драма — „Майстори“, а след нея: комичната опера „Рицарят“, забавната приказна опера за деца „Златната ябълка“ и мюзикълът „Службогонци“. Така че втората опера от цикъла от три исторически — „Мария-Десислава“ е предшествувана от различни по натюрел творби и така ще продължи: след „Мария-Десислава“ ще дойде мюзикълът „Шумла-полка“ и тогава ще се роди „Йоанис-рекс или кучето Йоан“.

Десетата си опера композиторът създава по либретото, написано върху сюжета на драмата „Иван Шишман“ от Камен Зидаров. Драмата на Камен Зидаров е едно от българските драматични произведения, които са се задържали много дълго по театралните сцени и са издържали огромен брой спектакли. Изтъкнатият поет и драматург Камен Зидаров сам преработва драмата си в либрето за опера. Камен Зидаров разкрива това, което го е вълнувало при създаването на драмата в стихове:

„Животът и борбите на цар Иван Шишман III c поробителите турци, неговите ловки дипломатически ходове, войнственият му дух, пожертвуването на сестра му Десислава, която дава за жена на Мурад I c единственото желание да спаси народа от робство — всичко това е отразено в един прекрасен епос, в чудни народни песни, които съм слушал още като юноша от майка си по жътва. Тия песни са вълнували сърцето ми и палили въображението ми, аз съм ги пял и декламирал и най-накрая дойде време да претворя тая героична симфония в драма. Изключителният успех, който тя постигна и голямата любов, с която бе посрещната от зрителите, доказва красноречиво, че в нея с пълна сила звучи любовта към родината …“

Сбиването на една голяма драма в оперно либрето става за сметка на някои подробности, случки, епизоди и ситуации, а това довежда до някои неизяснени и немотивирани неща. Например отначало Шишман се заклева пред сестра си, че няма да я даде на Мурад, а после я дава. В други кулминационни моменти напрежението спада! в драмата една от най-силните сцени е срещата между двамата братя, а в операта тя не представлява кулминационен момент.

Хаджиев, както винаги, работи напрегнато, с любов към своите герои. „Мария-Десислава“ печели заслужено признание. Първата постановка е осъществена от Русенската народна опера на 23 март 1978 г., по времето на чествуването на стогодишнината от Освобождението на България, от диригента Ромео Райчев и режисьора Аврам Георгиев.

СЪДЪРЖАНИЕ

Зала в двореца Царевец. Есента на 1371 г. След смъртта на цар Иван Александър България се разпокъсва. Старият цар е оставил за свой наследник сина си Иван Шишман, от втория му брак е еврейката Теодора Сара; Иван Срацимир — син на Иван Александър от първата му жена, като владетел на Видинската област се е отцепил в самостоятелна държава. Сега в двореца на Иван Шишман се носят тревожни слухове — турците се настаняват на славянските земи. Мария-Десислава — сестра на Иван Шишман, с приятелката си Василиса също са обзети от вълнение: няма ли сила, която да спре нахлуващия неприятел. Внезапно в двореца се втурва младият войвода Мирослав, който е бил с българската войска, отишла на помощ на сърбите. Той пада изнемощял и моли да го заведат при царя. Царят идва сам и Мирослав разказва за поражението на сръбската войска при Черномен. Войските на крал Вълкашин са разбити. Иван Шишман разбира, че наближава поражението и на Търновското царство. Той дълбоко съжалява, че България е разпокъсана, за което вина носи и баща му.

В двореца Царевец. Иван Шишман е убеден, че един съюз между Търновското и Видинското царство ще може да предотврати опасността от нахлуването на турците. Той решава да изпрати войводата Мирослав при брат си Иван Срацимир, за да уреди среща помежду им. Когато остава сам, Мирослав изказва своите опасения, че една такава среща няма да даде резултат. Идва Мария-Десислава, която е научила за мисията, възложена на нейния любим Мирослав и е дошла да се прости с него.

Залата на болярския съвет в Търновград. Болярският съвет се е събрал, за да чуе исканията на посланиците на Мурад. Пред неминуемата опасност от превземане на Търновското царство, Иван Шишман предлага мирно споразумение на султана. Влизат пратениците на Мурад начело с Ахмед паша. Те съобщават на царя мирните предложения на султана. Условията са тежки и унизителни, едното от тях е Шишман да даде сестра си Мария-Десислава, славеща се като най-голяма хубавица, за четвърта жена на султана. Всички остават като поразени от наглостта на условията. Отначало Шишман изпада в ярост, но скоро се овладява. След като посланиците си отиват, при царя идва Мария-Десислава и царицата. Той се заклева да опази честта на сестра си. Думите будят недоумение у Мария-Десислава, но старият болярин Раксин й съобщава за искането на Мурад. Мария-Десислава е поразена от страшната вест.

В придворната църква. Мария-Десислава търси утешение в молитвите. Царят също се чувствува зле от предложените му тежки условия. Той трябва да вземе решение. Мария-Десислава го моли да не и отрежда такава страшна участ. Идва Теодора-Сара — тяхната майка, която се мъчи да убеди Мария-Десислава да приеме предложението на Мурад, но напразно. Мария-Десислава отново се обръща с гореща молба към брат си. Иван Шишман като неин брат също горещо желае това, но той е и цар и трябва да мисли за доброто на своя народ.

Тесен планински проход на границата на Търновското и Видинското царство. Войводата Мирослав е успял да уреди среща между двамата братя. За Иван Шишман обединяването на силите на двете български държави е единственият изход от тежкото положение. Той идва при брат си с надежда. Иван Срацимир обаче е непреклонен: той не може да забрави несправедливото решение на баща си да направи по-малкия син наследник на престола, а той, истинският престолонаследник, да бъде онеправдан. Според него Иван Шишман е узурпатор на трона и предпочита да видя Търновското царство поробено, отколкото да влезе в съюз с брат си.

В двореца на Иван Шишман в Търновград. Тук са се събрали всички първенци. Иван Шишман съобщава решението на болярския съвет да се приемат условията на Мурад, като единствена възможност да се спаси страната. Мария-Десислава е чула решението на съвета и пада на колене пред Патриарх Евтимий. Патриархът обаче също я съветва да направи жертва за великата цел доброто на народа. Трогната от искрените слова на патриарха, Мария-Десислава взима решение; тя ще изтръгне от сърцето си любовта към Мирослав и ще се пожертвува в името на народа.

В двореца на Мурад след няколко години. Турците са загубили битката със сърбите при Плочник. Мурад идва при жена си Мария-Десислава и й казва, че в това сражение на страната на сърбите са участвували и българи. Това значи, че Иван Шишман, нейният брат, е нарушил договора с турците. Мария се опитва да успокои разгневения султан. Мурад заповядва да доведат една група пленници, заловени в битката при Плочник. Това действително са българи, които познават бившата княгиня. След това довеждат Мирослав, също пленен от турците. Мария изумена вижда своя любим и веднага решава с хитрост да спаси живота му. Тя казва, че това е враг на Иван Шишман, който царят търси, за да екзекутира и моли Мурад да го изпрати на българския цар. След като султанът излиза, двамата влюбени се хвърлят в прегръдките си. Мария-Десислава е щастлива, че е успяла да заблуди Мурад. Тя моли Мирослав като отиде в Търновград да предупреди царя, че Мурад готви ново нападение над България. Неочаквано Мурад, който е подслушал разговора им, влиза отново и заповядва: Мирослав да бъде убит, а Десислава да не се среща вече с българи…

МУЗИКА

Музиката на операта „Мария-Десислава“ е нова крачка напред в творчеството на Парашкев Хаджиев. Композиторът подбира такива изразни средства, каквито са необходими за вярното и точно музикално пресъздаване на сюжета. Трябва обаче веднага да се подчертае, че изразните му средства с всяка нова творба се обогатяват. Както в „Лето 893-то“, така и тук в „Мария-Десислава“, Хаджиев чувствува силно разграничаването на двете основни сфери на музикално превъплъщение — външните или събитийните и вътрешните или психологичните, като на много места двете се напластяват една върху друга. В операта „Мария-Десислава“ композиторът е вложил всичко най-ценно от дългогодишния си творчески опит, като нов процес на усъвършенствуване на реалистичното си художествено майсторство.

Да се пише опера върху широко известното драматично произведение, какъвто е случаят с драмата „Иван Шишман“ от Камен Зидаров, е сложна задача. В съзнанието на публиката са се напластили образи и ситуации, а в операта, чрез музиката съдържанието се възприема по съвършено различен начин. Разбира се, голямо значение има как са променени акцентите, няма ли друг нюанс основната идея и пр. Тук в операта главното действуващо лице вече не е Иван Шишман, а Мария-Десислава.

Главната идея на музикалното превъплъщение в тази патриотично-драматична опера не е трагедията на българския народ, предизвикана от турското нашествие, не е и упрекът към виновниците за разединяването на България, а вярата в бъдещето й и саможертвата пред олтаря на родината. Музиката се лее като единен поток от емоционално напрежение, със здраво и логично драматургично развитие. Певческите партии са написани великолепно и главно чрез тях се разкрива душевното състояние на героите. Редуват се контрастно-динамични ситуации, сменят се активно музикалните планове на операта, възложена е голяма роля на оркестровите епизоди, в които личи симфонично изграждане.