Любомир Сагаев
Книга за операта (184)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Борис-Михаил бивш български княз-монах — бас

Владимир-Расате, български княз — бас

Симеон, синове на Борис — баритон

Ермиара, жена на Владимир-Расате — мецосопран

Севина, любима на Симеон — сопран

Домета, болярин, баща на Севина — баритон

Токту, главен жрец на бога Тангра — тенор

Усвул, боил — говорна роля

Стражник — говорна роля

Послушник — говорна роля

Палач — говорна роля

Боляри, свита на Владимир-Расате, стражници, жреци, жрици, монаси, монахини, висши духовници, немски рицари, девойки — приятелки на Севина, роби, робини, народ.

Действието се развива в старите български столици Плиска и Преслав през 893 година.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

С всяка следваща своя опера Парашкев Хаджиев разнообразява и внася нови елементи не само в своето творчество, но и в цялостното развитие на този жанр в българската музика. Деветата му опера — „Лето 893-то“, е първа с исторически сюжет. С това си произведение композиторът поставя началото на поредица от три опери на историческа тематика, написани последователно — „Лето 893-то“, „Мария-Десислава“ и „Йоанис-рекс или кучето Йоан“. Особено важно е, че в основата на операта „Лето 893-то“ е залегнал сюжет, засягащ велик преломен момент от нашата история: възцаряването на Симеон, премахването на гръцкия език и обявяването на българския език за официален в светския и духовен живот на страната, което ще доведе до „Златния век на българската книжнина“ и до признаването на България за велика европейска държава. Тази величава епоха от нашата история все още не е намерила достойно отражение в нашето музикално творчество.

Паршкев Хаджиев и преди операта си „Лето 893-то“ работи съвместно с Банчо Банов, известен писател, либретист и сценарист. Той е автор на либретата на балета „Сребърните пантофки“ и мюзикъла „Службогонци“, по едноименната глума на Иван Вазов, но сега композиторът за първи път пише опера по негово либрето. Либретото на Банчо Банов е написано с голямо умение по отношение на драматургичното изграждане и динамичното развитие на действието. Особено ценно качество на либретото е майсторското преплитане на историческите случки и факти с художествената измислица в сюжета. Езикът е богат и разнообразен. В известна степен художествената стойност на либретото се принизява от вмъкването на някои твърде овехтели и банални оперни щампи при търсенето на допълнителни кулминации, например: момент, когато Севина подлага гърдите си под ножа на Ермиара, за да запази живота на Симеон. Оперната литература изобилствува с подобни саможертви.

Композиторът пише деветата си опера „Лето 893-то“ в годината на своето шестдесетилетие. Както, винаги работи бързо и с увлечение и я завършва за кратко време. През същата 1972 година се състоят премиерите на още две негови музикално-сценични произведения: операта „Златната ябълка“ в Софийската опера и мюзикълът „Службогонци“ в Музикалния театър.

Операта „Лето 893-то“ е изнесена за първи път от Русенската народна опера на 25 март 1973 г. в рамките на международния фестивал „Мартенски музикални дни“. Диригент е Ромео Райчев, а режисьор — Стефан Трифонов.

СЪДЪРЖАНИЕ

Килията на Борис-Михаил. Старият княз Борис-Михаил е обхванат от мрачни мисли. След покръстването на българския народ и заздравяването на държавата, той е абдикирал от престола в полза на големия си син Владимир и се е оттеглил в манастир. Дълбоката му тревога сега се дължи на вестта, донесена му от двама боляри: Княз Владимир иска да върне народа към старата му вяра, вече се титулува хан и отново приема своето езическо име — Расате. Борис-Михаил веднага изпраща да повикат по-малкия му син — монаха черноризец Симеон. Когато разказва на сина си какво е научил, Симеон му разкрива още по-страшни неща, произлезли от измяната на Владимир към делото на баща му и към народа. Той моли баща си да се намеси веднага, защото вече е крайно време да се действува за спасението на народа. Борис-Михаил прекъсва сина си: той не иска вече да чува за нови убийства и кръвопролития.

Езическото капище край Мадара. Княз Владимир, Ермиара и много боляри са дошли тук да присъствуват на жертвоприношението в чест на бога Тангра. Жреците величаят с химни хана Расате, жриците играят своя жертвен танц, а главният жрец Токту посича жертвеното куче. Токту тържествено произнася волята на Тангра: срещу Расате се надигат две черни змии, ханът трябва да ги убие. Обаче Владимир-Расате не вярва на Токту. Жрецът или лъже, или грешно тълкува думите на Тангра. Старият Борис и монахът Симеон никога няма да вдигнат ръка срещу него. Ханът напуща капището разгневен, последван от всички, само жена му Ермиара успява да се закрие зад една колона и остава на капището. Тя гори от желание за мъст срещу Борис и Симеон — смята ги за виновни за смъртта на баща си, който като противник на християнството е загинал заедно с всички, отказали да приемат новата вяра. Ермиара се заклева да отмъсти.

В дома на болярина Домета. Севина и приятелките й се развличат с песни. Когато девойките си отиват, влиза Домета. Той се сърди на дъщеря си, че в дома му се чуват песни и смехове, а днес не е време за това. Той заръчва на Севина: Симеон не трябва да идва в техния дом, а и тя не бива вече да се среща с него. Поразената Севина признава, че обича Симеон и пита баща си какво се е случило. След колебание Домета й открива, че Симеон правя заговор, за да убие брат си и заеме неговия трон. Севина не може да повярва. В този момент Домета вижда, че Симеон се приближава и бързо излиза. Влиза радостен Симеон и буйно прегръща Севина, но забелязва, че е тъжна. Отначало девойката иска да скрие тревогата си, но внезапно добила кураж, запитва направо вярно ли е, че е решил да вдигне меч срещу брат си; нима не знае, че с това се обрича на гибел. Симеон спокойно й казва, че това е истина. Към дома на Домета приближава боилът Исвул. Севина помолва Симеон да си върви. Исвул съобщава на девойката, че трябва да тръгне с него, защото ханкинята Ермиара я вика.

В покоите на Ермиара. Исвул е довел Севина тук. Ермиара нежно упреква девойката, че вече не идва при нея. Но не й се сърди, защото я обича и знае какво е младост и любов. Севина чистосърдечно признава, че обича Симеон. Тогава Ермиара казва, че за да докаже обичта си към Севина, ще й помогне да спаси любимия си от грозящата го смърт, защото той е обвинен в измяна. След разговора с баща си Севина се е убедила вече, че Симеон действително е заплашен от опасност и моли Ермиара да й помогне. Ханкинята смята, че единственият начин да бъде спасен Симеон е Севина лично да помоли Владимир-Расате за милост. Ермиара е убедена, че князът заради Севина ще се омилостиви. Девойката сърдечно благодари и се отправя към покоите на княза. Ермиара тържествува. Сега невярващият Расате като чуе молбата на Севина ще се убеди във виновността на Симеон. Същевременно ханкинята дълбоко съжалява, защото знае, че нейният любим съпруг няма да устои пред красотата на Севина.

В двореца на Владимир-Расате. Князът дава угощение на пристигналите немски рицари и на своите боляри. Пирът е в разгара си, когато Исвул въвежда Севина. Владимир-Расате мигновено е завладян от красотата на девойката. Той е познал чия дъщеря е и я кани да седне до него. Севина му казва, че е дошла при него с голяма молба, но не може да я каже пред всички. Князът слага край на пира и отпраща гостите. Севина с неясни думи, изпаднала в дълбоко смущение, моли за милост. Владимир-Расате отговаря, че от целия брътвеж е разбрал само едно — това са сплетни на Токту и жена му и макар че не вярва в заговора, обещава на Севина да пощади Симеон. Още не успяла да се зарадва, тя чувствува грубата прегръдка на княза и опитва да се съпротивлява. Неочаквано князът я освобождава, като й казва, че ако тя по своя воля не остане тази нощ при него, утре сутринта ще получи като подарък на сребърно блюдо главата на Симеон.

Килията на Симеон. Черноризецът е потънал в дълбок размисъл. Изведнъж в килията се втурва като обезумяла Севина. Тя в полусъзнание го кара да бяга, защото е научила неговата присъда. Била е през изминалата нощ при брат му. Това е направила, за да го спаси. Симеон е поразен. Севина се опитва да се намуши с ножа си, но той успява да хване ръката й. В този миг в килията влиза Борис-Михаил. Симеон го моли да не разпитва за нищо, а да даде благословията си на Севина, която е решила да отиде в манастир. Получила благословията, покрусената девойка си отива. Симеон моли баща си да побърза с предотвратяването на злото, което тласка народа към гибел.

Владимир-Расате седи сам в една зала на своя дворец и не може да се освободи от мисълта за Севина. Изведнъж в съзнанието му проблясва смисълът на обърканата молба на Севина: значи предупрежденията на жреца Токту и на жена му Ермиара не са били само брътвежи. Влиза Борис-Михаил, посрещнат грубо и непочтително от Владимир. Баща му спокойно го предупреждава, че ако не се откаже от намеренията си, ще го свали от престола и допълва, че ще изправи княз Симеон. Владимир-Расате изпада в ярост и вика стражата. Но вместо стража в залата влиза Симеон. Расате го посреща със злобна радост и му казва, че е дошъл тъкмо навреме, за да прати и двамата на смърт. В този момент вместо стражи, нахлуват група монаси. Владимир се спуска към брат си, но монасите свалят расата си и пред изумения княз застават въоръжени воини. Симеон възпира воините и предлага на княза честен двубой. Започва жесток бой и Симеон успява да избие меча на брат си. Воините приветствуват победата му и го величаят като княз, но Симеон обявява, че той е само черноризец, а истинският княз на българите е Борис-Михаил.

Борис-Михаил се моли в манастира. При него довеждат Ермиара. Тя напада с остри думи Борис и иска да знае за съдбата на Владимир. Ермиара с ярост му казва, че не сина му е виновен, а тя самата и добавя, че цял живот мислила за отмъщение, защото помни как Борис е избил целия й род. Борис й казва само, че мъжът й е жив и утре ще се разбере каква ще е съдбата му. По време на разговора между двамата е влязъл незабелязано Симеон. След извеждането на Ермиара той обвинява баща си, че не се решава да убие сина си, а когато е избивал болярските родове, дори ръката му не трепнала. Развълнуван, Борис-Михаил изпъжда Симеон. Стражи въвеждат окования Владимир-Расате. Борис пита сина си дали е разбрал вината си, но Владимир отговаря гордо: „В окови съм, но пак съм хан“. Тогава Борис му казва, че е свободен и отваря вратата. Отвън долитат викове. Борис допълва: че ако народът го приеме, той ще стане княз. Виковете се засилват. Чува се „Долу Владимир! Да живее Симеон!“. Тогава Владимир отправя обвинение към баща си, че е погазил завета на дедите. Борис се овладява и казва: „Изслушах те, сега и ти изслушай своята присъда: затуй, че ти не можа да видиш светлината, ти ще останеш във вечна тъмнина“. Палачът извежда Владимир.

Пред катедралата в Преслав. Народ, монаси, военни приветствуват шествието на болярите и духовенството, начело на което са Борис-Михаил и Симеон. Борис-Михаил се обръща към народа и съобщава, че по решение на всебългарския събор се отхвърля гръцкото писмо и се заменя със славянската писменост. Народът възторжено приветствува радостната вест. Борис-Михаил провъзгласява свалянето на Владимир от престола и възкачването на Симеон. В този миг от народа се измъква Ермиара и с нож в ръката се спуска към Симеон. Из редиците на монахините изтичва Севина и с гърдите си запазва Симеон. Ножът на Ермиара се забива в нейните гърди. Монасите изнасят мъртвата Севина. Започва коронацията на Симеон …

МУЗИКА

Със създаването на операта „Лето 893-то“ Парашкев Хаджиев бележи нов връх в своето творчество. Да се напише оперна музика със сюжет, който може да бъде почувствуван изцяло само от българин, представлява изключително трудна задача. Историческите събития, залегнали в основата на сюжета, вълнуват дълбоко всеки българин. Макар че личните преживявания имат трагичен характер, операта всъщност има щастлив край — коронацията на Симеон. И всичко това е почувствувано и пресъздадено така точно, така убедително от композитора, което може да бъде направено само от творец със забележителен талант, огромно въображение и съвършен професионализъм.

Музиката на операта „Лето 893-то“ се отличава с дълбочина на чувствата, драматично напрежение, тънък психологизъм и българки дух. В това отношение тя може да се равнява по художествена стойност с друго едно върхово творческо постижение на композитора — операта „Майстори“. В „Лето 893-то“ образите на главните действуващи лица се открояват с ярки музикални характеристики. Особено, богато нюансиран е музикалният портрет на главния герой — Симеон. Той е представен едновременно като благороден и суров, нежен и безпощаден, който е в състояние да надмогне всичко лично за идеята, на която служи. И всичко е изразено съвършено ясно в музиката, особено в момента, като изпращането на Севина в манастир в края на шеста картина, смелостта да припомни на баща си жестокостта му в миналото, надживяването смъртта на Севина след саможертвата й и пр. Също така много релефен издържан в единни тонове е образът на Владимир-Расате: ограничен, жесток с неовладени страсти, но смел. С дълбока проникновеност е изграден и музикалният образ на Борис-Михаил; неговите силни чувства се долавят ясно под привидното спокойствие. Композиторът е майстор в изграждането на женските музикални образи. Двете героини са напълно контрастни една на друга: Севина, нежна, наивна, доверчива и влюбена до саможертва и Ермиара — коварна, движена от желанието за мъст във всички свои постъпки, но безпределно любяща съпруга.

Твърде трудно е да се изброят всички забележителни епизоди в музиката на операта „Лето 893-то“. Наситена с много енергия е арията на Симеон от първа картина, когато той разкрива на баща си положението, създадено в страната от постъпките на княза. Чудесна е цялата картина на езическото капище с ритуалния хор на жреците, с танците на девойките и зловещото предсказание на главния жрец Токту. Много силна е и сцената на заканата на Ермиара за отмъщение. Ярко контрастираща на всичко останало е началото на трета картина със своята чистота и идиличност — встъплението и песента на девойките и Севина. Краят на трета картина допълва характеристиката на Симеон и Севина — сцената между двамата влюбени. Една от най-интересните картини е пирът в двореца на Владимир. На фона на интересния танц на робините и робите и чудесния мъжки хор в ритъм на ръченица с голямо майсторство и дълбоко чувство е нахвърляна сцената между Владимир и Севина — драматична, завладяваща. Оттук нататък драматичното напрежение нараства непрекъснато до силно въздействуващи кулминации във всяка картина: сцената между Симеон и Севина в килията на Симеон след прекараната нощ с Владимир; двубоят в следващата картина; сцената между Борис и Ермиара и присъдата; последната картина, състояща се от два дяла: тържеството по случай въвеждането на българския език и провъзгласяването на Симеон за княз с драматичния си завършек — убийството на Севина и финалния апотеоз — коронацията на новия княз.