Любомир Сагаев
Книга за операта (176)

Парашкев Хаджиев чрез своите музикално-сценични произведения си е извоювал всенародно признание на класик на българското оперно творчество. Неговото творчество е крупно явление в българската музикална култура. Музикално-сценичните творби на Хаджиев са жизнени страници от българската музика, в която се разкриват убедително и вълнуващо различни страни от живота на народа — неговия бит, историческото минало и настоящето, приказния свят. Творец с талант, богата фантазия, огромна култура и удивителна работоспособност, Парашкев Хаджиев е автор вече на над 20 музикално-сценични творби, от които 12 опери. Тези опери представляват основна част от българския репертоар на нашите театри. В този смисъл делото на композитора в областта на музикалния театър е безпрецедентно в българската музикална история. Още по-ценно е това, че почти всички се играят постоянно и са станали извънредно популярни сред любителите на музиката. Някои от тези негови опери отдавна вече са известни в редица европейски страни, поставяни са в много реномирани оперни театри и критиката им дава висока и ласкава оценка.

Жанровото разнообразие на оперите на Парашкев Хаджиев е твърде голямо. Те могат, макар и твърде условно, да се разграничат по следния начин: битово-комични („Имало едно време“ и „Луд гидия“), битово-психологични драми („Албена“ и „Майстори“), драматично-психологични („Юлска нощ“), комично-сатирични („Милионерът“ и „Рицарят“), исторически („Лето 893-то“, „Мария-Десислава“ и „Йоанис-рекс или Кучето Йоан“) и приказни („Златната ябълка“). Някои от тези опери са написани в масов план, други — в камерен. Реалната стойност на Хаджиевото творчество се определя от неговото високохудожествено ниво, от високия професионализъм, както и от неговата голяма достъпност, привлекателност и завладяваща сила. Музиката на композитора носи белези на ярка индивидуалност, български народностен дух и се отличава с подчертана яснота, сочна и лееща се мелодичност и майсторско изграждане.

Парашкев Хаджиев е роден на 14 април 1912 г. в София. Произхожда от семейство на музиканти. Майка му е оперна певица, а баща му — Тодор Хаджиев, е един от първите български диригенти, оставил дълбоки следи като организатор в създаването и издигането на художественото ниво на българския оперен театър. Парашкев Хаджиев от малък учи пиано, а след завършването на гимназиалното си образование постъпва в Музикалната академия в София, като ученик на проф. Панчо Владигеров. Още като студент той се изявява като превъзходен пианист и талантлив композитор. По съвета на своя професор Хаджиев заминава веднага след завършване на Академията на специализация в чужбина — отначало в Прага, а после във Виена и Берлин. През 1940 г. се завръща в България и веднага е назначен за преподавател, а от 1947 г. е професор по хармония и композиция в Българската държавна консерватория.

В дългогодишната си плодотворна педагогическа дейност Хаджиев е подготвил редица от днешните видни български композитори.

Първите си големи творчески успехи Парашкев Хаджиев завоюва в камерните и песенни жанрове. Едновременно той работи много успешно в областта на детската песен, прави обработки на народни песни. Създал е редица произведения за оркестър; Концертино за флейта, Концертино за цигулка, Младежка танцова сюита и др., както и струнни квартети, сонати, филмова и театрална музика.

Парашкев Хаджиев разкрива пълните си творчески възможности след социалистическата революция на Девети септември 1944 г. Още през 1952 г. той пише първото си музикално-сценично произведение — оперетата „Деляна“. Въпреки че тази творба носи твърде големи огорчения и разочарования на Хаджиев, тъй като е критикуван несправедливо за допуснати по тогавашните оценки — грешки в либретото, композиторът работи още по-упорито и настойчиво в областта на музикално-сценичните жанрове и успява да създаде неоценимо духовно богатство в областта на операта, оперетата, мюзикъла, балета, детската оперетка, радиооперетката. От години насам Хаджиев пише преди всичко театрална музика. Той казва: „… Пиша предимно в сценичния жанр, но симпатията ми към камерната музика остава. В паузите между две сценични произведения — особено когато либретото се забави, пиша камерна музика …“

За големия си принос в изграждането на новото българско музикално творчество Парашкев Хаджиев е удостоен с най-високи държавни отличия. Носител е на званието „герой на социалистическия труд“, лауреат е на Димитровска награда, удостоен е с титлата „народен артист“, награждаван е с високи ордени.