Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 20гласа)

Информация

Основна корекция
ira999(2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6

История

  1. —Добавяне

ЦАРСКА ГОДЕНИЦА

Опера в четири действия

Либрето Игор Ф. Тюменев

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Василий Степанович Собакин, новгородски търговец — бас

Марфа, негова дъщеря — сопран

Григорий Грязной — баритон

Малюта Скуратов, опричници — бас

Боляринът Иван Сергеевич Ликов — тенор

Любаша — мецосопран

Елисей Бомелий, царски лекар — тенор

Домна Ивановна Сабурова, жена на търговец — сопран

Дуняша, нейна дъщеря, приятелка на Марфа — мецосопран

Петровна, домакиня на Собакин — мецосопран

Царски огняр — бас

Прислужничка — мецосопран

Млад момък — тенор

Двама знатни конници, опричници, конници, боляри, болярки, певци и певици, танцьори и танцьорки, прислужнички, прислужници, войници, монаси, народ.

Действието се развива в свободното селище (слобода) Александровско, недалеч от Москва, през есента на 1572 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Двете години, които разделят „Садко“ (1896) от „Царска годеница“ (1898), са особено плодотворни за Римски-Корсаков. През това време той създава над 45 романса, операта „Моцарт и Салиери“ и едноактната опера „Болярката Вера Шелога“.

Идеята за написването на „Царска годеница“ не е нова; преди повече от две десетилетия Милий Балакирев обръща вниманието на Римски-Корсаков на този сюжет. Операта е създадена върху едноименната драма на руския поет и драматург Л. А. Мей (1822–1862). Мей е автор на три исторически драми: „Царска годеница“, „Псковитянка“ и „Сервиля“. Върху техните сюжети Римски-Корсаков написва четири опери — трите със същите заглавия, а четвъртата — „Болярката Вера Шелога“ — върху първо действие на драмата „Псковитянка“, което е било изхвърлено от операта.

Когато Римски-Корсаков се спира на сюжета на „Царска годеница“, той сам написва сценария на операта си, като се придържа стриктно към драмата на Мей. След това го изпраща на своя приятел и ученик по композиция Игор Ф. Тюменев с молба да напише либретото. По този повод Тюменев отбелязва в своите спомени: „… По тази драма той (Римски-Корсаков) сам нахвърли сценария, а окончателната изработка на либретото с разширените лирични моменти и допълнителните сцени възложи на мене. В продължение на една седмица аз му приготвих и предадох първите две действия (в края на януари 1898 г.)“. Римски-Корсаков изисква множество поправки от Тюменев и започва да пише музиката към средата на месец април. До края на месеца той завършва първо действие. „През есента Николай Андреевич ми дойде на гости и ми изсвири останалите три действия на «Царска годеница»“ — пише Тюменев.

Както с предишните си опери, така и с тази Римски-Корсаков има затруднения по поставянето й. Императорският театър в Петербург след отхвърлянето на „Садко“ не изнася нито „Моцарт и Салиери“, нито „Болярката Вера Шелога“. И двете биват изпълнени за пръв път в Москва — в Мамонтовия частен оперен театър. Съдбата на „Царска годеница“ е същата. Нейната премиера също се изнася от частната московска опера на Мамонтов повече от година след завършването й — на 3 ноември 1899 г. Операта, дирижирана от Иполитов-Иванов, се посреща много сърдечно от публиката.

„Царска годеница“ се изнася за пръв път у нас в София през 1923 г. в постановка на диригента М. М. Златин и на режисьора Н. Д. Веков.

СЪДЪРЖАНИЕ

Царският опричник[64] Григорий Грязной е влюбен в Марфа. Той е изпратил сватове да я иска за жена, но бащата на девойката — търговецът Собакин, е отказал, тъй като дъщеря му отдавна вече е сгодена за болярина Иван Ликов. Грязной тежко изживява отказа на предложението си. Той не може да си представи, че Марфа ще бъде жена на друг, и решава да се бори с всички средства за спечелването й. Сега той е поканил гости и иска с веселие да се разсее. Постепенно поканените се събират. Тук са няколко негови колеги опричници, между които и Малюта Скуратов, боляринът Иван Ликов, неотдавна завърнал се от далечен път, лекарят Бомелий и др. Гусларите свирят весели песни, виното се лее, гостите изказват задоволството си от гостоприемството на Грязной. Иван Ликов разказва за чудните страни, които е видял при пътуванията си, и накрая вдига наздравица за цар Иван Грозни. Любаша — любовницата на Грязной, пее тъжна песен. Песните и танците продължават до разсъмване. Гостите си отиват. Грязной задържа лекаря Бомелий. Той го помолва да му даде някакво лекарство за любов, с което да завладее сърцето на жена. За такова лекарство опричникът е готов да заплати скъпо. След малко колебание Бомелий обещава да му даде необходимото лекарство. Щом лекарят си отива, при Грязной се втурва Любаша. Тя е чула разговора му с Бомелий и обхваната от ревност, иска да узнае коя е жената, в която той е влюбен. Смутен, Грязной не отговаря, а излиза от къщи. Любаша се заклева да открие своята съперница и да й отмъсти.

Свечерява се. Черковната служба е свършила и народът се прибира по къщите си. Хората са развълнувани, тъй като се говори, че тук в Александровско са дошли царските съгледвачи на девойки. Минава отряд опричници и се отправя към къщата на местния княз. От манастирската църква излизат Марфа и Дуняша заедно с Петровна. Марфа разказва за годеника си Иван Ликов и за любовта си към него. В това време край тях минават двама конници, облечени в богати дрехи. Марфа смутено отвръща очи пред властния поглед на единия от тях. Това е сам цар Иван Грозни. Девойката не може да предположи, че е царят, но очите на странния конник всяват у нея страх и смущение. Приятелките прекъсват разговора си и се прибират. На опустялата улица се появява Любаша. Тя е открила, че девойката, в която е влюбен нейният Григорий, е Марфа. Изоставената любовница се доближава до прозореца и крадешком поглежда вътре. Любаша вижда своята въображаема съперница и остава поразена от нейната красота. Обзета от злоба, тя решава да отрови Марфа. Любаша изтичва до отсрещната къща, където живее лекарят Бомелий, и яростно започва да чука на вратата. Когато Бомелий излиза, Любаша му поисква отрова. Подлият лекар веднага разбира каква е работата и обещава да даде отровата, но срещу любовта й. Любаша го отблъсква с възмущение. Тогава Бомелий й казва, че той ще разправи на Грязной за нейното желание. Любаша е обхваната от още по-голямо отвращение от низката постъпка на лекаря. В този момент от къщата на Собакин се дочува веселият и безгрижен смях на Марфа. Това довежда до истинско отчаяние младата жена и тя извиква на лекаря: „Дай лекарството, купувам го!“

В дома на Собакин цари тревога. При подбора на девойките царските съгледвачи са взели и Марфа. Това е попречило на сватбата между Марфа и Ликов. Тук при Собакин сега са дошли Ликов и Грязной. И тримата с вълнение очакват връщането на Марфа. Домна Сабурова, майката на Дуняша, се надява, че нейната дъщеря ще бъде избраницата на царя, тъй като той видимо я е бил харесал при огледа. Най-после Марфа се връща. Всички успокоени изслушват разказа на девойката и поздравяват годениците. В това време Грязной незабелязано сипва от праха на Бомелий в чашата на Марфа. Ликов е на върха на щастието: значи годеницата му не я заплашва никаква опасност и няма пречки за сватбата им. Внезапно веселото настроение е прекъснато от идването на Малюта Скуратов. Той донася страшна вест: цар Иван е избрал за своя годеница Марфа.

Марфа вече е доведена в царския дворец. Тя е заболяла от неизвестна болест и от ден на ден линее. Баща й със загриженост мисли за лошата й съдба. Неочаквано тук в двореца идва Григорий Грязной. Той казва, че носи съобщение от царя за Марфа и помолва да я повикат. Когато идва изтощената от болестта девойка, Грязной й съобщава ужасното известие: след дълъг разпит с изтезания Ликов бил признал, че отровил годеницата си, за да не я отстъпи на царя; по заповед на Иван Грозни лично Грязной изпълнил смъртната присъда над Ликов. Отначало Марфа не може да проумее тази новина, но след това страшното известие така я разтърсва, че девойката внезапно обезумява. На Марфа започва да и се струва, че Грязной е нейният годеник Иван Ликов и тя започва да му разказва за себе си. Грязной не може да понесе страданието на своята любима. Обхванат от разкаяние, престъпникът казва, че сам е отровил Марфа, а е наклеветил Ликов. В този момент се втурва Любаша и със злорадство му извиква, че тя е заменила неговата любовна билка с отрова. В пристъп на безумна ярост Грязной убива Любаша. Опричници залавят убиеца и го повеждат навън. Безумната Марфа все още мисли Грязной за годеника си и извиква след него: „Ела отново утре, Ваня.“

МУЗИКА

В „Царска годеница“ Римски-Корсаков разкрива своето огромно дарование на музикален драматург. Това е най-силната негова драма — стълкновение на бушуващи чувства и страсти. В нея обаче са разкрити и много страни от живота на руския народ от времето на Иван Грозни, както и положението на тогавашната жена. В „Царска годеница“ са обрисувани превъзходно лирични и поетични епизоди. В тази опера Римски-Корсаков се показва като дълбок психолог, познавач на интимните човешки преживявания.

В „Царска годеница“ композиторът изоставя речитативно-декламационния стил, в който е написана операта „Моцарт и Салиери“, и отново се връща към широко разгърнатата мелодичност в духа на руската народна песенност. В операта са вложени емоционално наситени моменти със завладяваща сила. Независимо, че операта е написана в отделни и завършени музикални номера дарии, дуети, ансамбли и др., — в музиката Римски-Корсаков използува редица лайтмотиви и лайттеми, които се видоизменят съответно с емоционалните състояния на героите. Особено силни са лайтмотивът на „отровата“, лайттемата на Грязной, лайттемата на Иван Грозни — единствената тема-цитат от народна песен (старинната песен „Слава“). Интересни са темите и на другите герои на отвратителния подлец Бомелий, лиричните теми и др. Интересно е, че тук композиторът използува и така наречената от него „лайтхармония“.

Музикалните образи на главните действуващи лица в операта са много релефни и живи. Особено силни са двата контрастни женски образа — на Марфа и на Любаша. Марфа е нежна, чиста и поетична влюбена девойка, а Любаша — страстна, пламенна, готова дори на престъпление, за да запази чувствата си. Първите щрихи в музикалната характеристика на Марфа се нанасят в нейната голяма ария във второ действие, наситена с дълбок лиризъм. Тя е една от най-хубавите женски лирични арии в цялото творчество на Римски-Корсаков. Това е прекрасен разказ за безгрижното детство, в който лириката и безгрижието се преплитат, а в края се долавя и някаква тревожност. Другата нейна голяма ария е в четвърто действие — сцената на обезумяването. Въпреки че оперната литература изобилствува със сцени на полудяване, това не е спряло композитора да използува в „Царска годеница“ този драматургичен похват. Обаче тук в епизода на полудяването няма нищо тривиално. Напротив, с дълбоко психологическо проникновение е доразкрит образът на нещастната девойка. Докато Марфа е някак постоянна, непроменена в своите мисли и чувства, Любаша търпи голямо и сложно душевно развитие, така задълбочено разкрито в музиката на Римски-Корсаков. Първата й ария в първа картина показва само една страна от нейния характер, разкрива влюбената жена, която се безпокои за своята любов. Още в същото действие, в терцета й с Грязной и Бомелий, нейната характеристика се допълва. Голямата сцена във второ действие — арията й и дуетът с Бомелий, е един от най-драматичните моменти в операта. Тук са разкрити с огромно майсторство душевната борба на героинята, взимането на фаталното решение, но същевременно и нейната душевна непоквареност. Страшно силно прозвучава фразата на Любаша „Купувам лекарството“. Тя знае какво прави и с каква цена откупува смъртта на съперницата си. Това подсказва, че и нейната съдба вече е решена. Любаша убива Марфа, но и самата загива.

Образите на Ликов и Собакин са завършени, но отстъпват пред женските. Разказът на Ликов в първо действие е интересен и поетичен. По своето благородство арията на Собакин от началото на четвърто действие напомня за музикалния образ на Сусанин от Глинка, но Сусанин от второ действие — сред семейството си.

Ярко и силно са обрисувани двамата отрицателни герои — гнусният и подъл лекар Бомелий и Григорий Грязной. Образът на Грязной е много сложен и противоречив. Опричникът не е само убиец, доносник и подлец. Той е мъж със силни чувства, който в началната си ария в първо действие показва, че е готов да стане друг човек. По-нататък обаче в своето развитие Грязной достига до страшни престъпления, подбуждан от бушуващи страсти. Макар че Иван Грозни само за момент се появява в операта, неговият образ тегне над цялото произведение.

Оркестрацията на „Царска годеница“ е написана с присъщото на Римски-Корсаков майсторство. В операта забележителни по своята художествена стойност са увертюрата и оркестровите встъпления.

Бележки

[64] Опричници — военни от времето на Иван Грозни, подчинени направо на царя и изпълняващи полицейски задачи.