Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 20гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Основна корекция
- ira999(2008)
- Сканиране
- Ивайло Маринов
- Начална корекция
- Надежда Иванова
Издание:
Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта
Четвърто допълнено и преработено издание
Държавно издателство „Музика“, София, 1983
Редактор Николай Николов
Художник Григорий Зинченко
Технически редактор Лорет Прижибиловска
Коректори София Овчарова Мина Петрова
Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.
Подписана за печат на 27. V, 1983 г.
Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.
Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.
Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.
Литературна група III-8.
Код 09-9538571611/7090–18–83
Цена 4,46 лева.
Печат: ДПК „Д. Благоев“
ISBN: 954-8004-21-6
История
- —Добавяне
Александър РАЙЧЕВ
1922
Александър Райчев е най-крупна фигура в съвременната българска музика. Той е създал изключително по художествена стойност, обем и разнообразие творчество. Райчев е композитор с ярка индивидуалност, виртуозно професионално майсторство и буен темперамент. Богатството на неговата фантазия, оригиналната му музикална инвенция и огромната му ерудиция представляват неизчерпаем извор на идеи и творчески замисли, които той превъплъщава във вълнуващо емоционална и дълбоко национална по своята същност музика. Още в началото на своя плодоносен творчески път Райчев се утвърждава като талантлив музикален творен, а с течение на годините заслужено заема място сред най-именитите ни композитори и същевременно печели все по-голяма международна известност. Някои негови творби вече справедливо са смятани за образци в съвременната българска художествена култура. Райчев, опирайки се на здрава основа — нашата класика, — доразвива и обогатява в творчеството си най-добрите и най-прогресивните традиции на българската национална музикална школа. Райчев е създал произведения в почти всички области на музиката: пет симфонии (първата от тях, „Той не умира“; по текст на Ботевата балада „Хаджи Димитър“, и втората — „Новият Прометей“, са си спечелили завидна популярност), Концерт за оркестър, посветен на 50-годишния юбилей на Софийската филхармония — едно от най-бляскавите му постижения, което авторът смята за своя шеста симфония; симфонични пиеси, като „Ленински поколения“, „Лайпциг’33“, увертюрите „Светъл ден“, „Академична“, „Фестивална“, „Сияйна зора“; вокално-инструментални творби — ораториите „Дружба“, „Димитров е жив“, „България — бяла, зелена, червена“, баладата „Септемврийски реквием“; оперите „Мост“, „Тревога“ и посветената на 1300-годишнината на България „Аспарух“, радиооперата „Вашето присъствие“; балетите „Хайдушка песен“ и „Изворът на белоногата“; оперети, мюзикъли, детски оперетки, радиооперетки, сценична музика, филмова музика, инструментални пиеси, песни — солови, хорови, масови, огромен брой детски, както и други творби.
Александър Райчев е роден на 11 април 1922 г. в Лом. Произхожда от бедно семейство с прогресивни традиции. Родителите явно са били музикално надарени хора, тъй като и тримата им синове — Ромео, Виктор и Александър — стават музиканти. Музикалното си образование Райчев получава в Държавната музикална академия, като ученик на професор Панчо Владигеров. Още като студент Райчев има сериозен актив като композитор. След завършването на Академията е изпратен на специализация в Будапеща, където учи композиция и диригентство. След завръщането си в България работи като музикален сътрудник на Радио София, като диригент в Народния театър за младежта, а от 1962 г. е вече професор по хармония и композиция в Българската държавна консерватория. Освен с работата си на композитор, диригент и педагог Райчев се занимава активно и с музикално-обществена дейност. Бил е секретар и заместник-председател на СБК, ректор на Консерваторията, народен представител, заместник-председател на Комитета за култура. От 1980 г. е председател на Съюза на българските композитори.
Първото голямо произведение на Алекандър Райчев в областта на музикалния театър е балетът „Хайдушка песен“, написан върху свободно разработения сюжет на стихотворението „Хайдути“ от Христо Ботев. Тази творба получи най-голяма популярност и влезе трайно в репертоарите на оперните театри у нас и в някои други страни. За „Хайдушка песен“ Райчев бе удостоен с Димитровска награда. Творческата дружба на Райчев с рано загиналия млад и талантлив поет Владимир Башев даде обилни резултати. От съвместната им работа се родиха три музикално-сценични произведения: операта „Мост“, радиооперата „Вашето присъствие“ и оперетата „Славеят на Орхидея“. По-късно композиторът се свързва с поета Орлин Орлинов, с когото заедно създадоха няколко сценични произведения, най-важното от които е операта „Тревога“, по едноименната драма на Орлин Василев, Въпреки голямата си ангажираност, по случай славния 1300-годишен юбилей на България, Райчев написа през 1980 г. третата си опера „Аспарух“.
За своята огромна творческа и обществена дейност Александър Райчев е удостоен с най-високи правителствени награди и отличия: герой на социалистическия труд, народен артист, два пъти лауреат на Димитровска награда, носител на много ордени и др.