Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 20гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Основна корекция
- ira999(2008)
- Сканиране
- Ивайло Маринов
- Начална корекция
- Надежда Иванова
Издание:
Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта
Четвърто допълнено и преработено издание
Държавно издателство „Музика“, София, 1983
Редактор Николай Николов
Художник Григорий Зинченко
Технически редактор Лорет Прижибиловска
Коректори София Овчарова Мина Петрова
Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.
Подписана за печат на 27. V, 1983 г.
Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.
Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.
Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.
Литературна група III-8.
Код 09-9538571611/7090–18–83
Цена 4,46 лева.
Печат: ДПК „Д. Благоев“
ISBN: 954-8004-21-6
История
- —Добавяне
Джакомо ПУЧИНИ
1858–1924
Гениалният италиански оперен композитор Джакомо Пучини завеща на света безсмъртни творения. Почти всички негови опери веднага след създаването им влизат в репертоара на най-известните театри, като и до днес се играят с ненамаляващ успех навсякъде по света. Това е почти безпрецедентен случай. Огромният успех на Пучиниевото оперно творчество се дължи на мелодичната, емоционална и наситена с дълбока човечност музика, на ярката театралност на произведенията, на тяхната реалистичност и демократичност. Професионалното майсторство на Джакомо Пучини е изключително. Хармоничният му език е оригинален; в него ясно проличава подчертаната индивидуалност на автора. Пучини е композитор-драматург, който не само е тънък познавач на сценичните закони, но умее и виртуозно да изгражда драматургичното развитие на музикалния материал. Проявяващ се и като блестящ оркестратор, той влага в оркестровата партия чертите на истински симфонизъм. У Пучини личи една настойчива склонност към новаторство, която допринася значително за съвременното звучене на неговите произведения.
В своето творчество Джакомо Пучини изхожда от най-добрите традиции на италианската опера и предимно на Верди. Обаче той е близък и до тенденциите на веристичната италианска опера. Дори може да бъде смятан за творец, довел развитието на течението веризъм до нов етап на развитие. Жизнената правда, дълбокият психологизъм и изумително релефните и изпълнени с човечност музикални образи, неизтощимото богатство на настроения са направили оперите на Пучини любими за милиони слушатели от всички страни на света.
Джакомо Пучини е роден на 22 декември 1858 г. в Лука. Той произхожда от стар музикален род, няколко поколения от който са били професионални музиканти и композитори. Пучини започва отрано да учи музика, но смъртта на баща му лишава семейството от средства и неговата подготовка се затруднява. Още като дете той става органист в местната църква, после влиза в музикалния лицей в Лука. През 1880 г. постъпва в Миланската консерватория, където учи при известния композитор Понкиели (1834–1886). В лицея вече Пучини проявява склонността си към творчество, а в консерваторията написва и първите си зрели творби. В Миланската консерватория Пучини се сближава с Пиетро Маскани, който много по-късно отбелязва за тяхната дружба: „Ние бяхме приятели. Нас ни обединяваше ентусиазмът, общите идеи и общите мечти. Това по-късно не попречи да станем сериозни конкуренти на оперното поприще.“ Със завършването на консерваторията през 1883 г. Пучини завършва и първата си опера „Вилиси“ („Самодивите“), изнесена с успех в Милано. Втората негова опера „Едгар“, писана пет години по-късно, претърпява провал. Със следващата си музикално-сценична творба — „Манон Леско“ (1893), Пучини си спечелва световна слава на оперен композитор. Без да се бои от популярността на едноименната опера на Масне (по това време във върха на славата си), Пучини успява да завладее публиката. Само след три години композиторът поднася на слушателите първия си истински шедьовър — „Бохеми“ (1896). После идват: „Тоска“ (1900), която предизвиква искрен възторг, и „Мадам Бътерфлай“ (1904) — на премиерата освиркана, а след това приета триумфално. След едно посещение в Америка Пучини получава поръчка от Метрополитън опера за произведение върху американски сюжет. Той се спира на драмата на Беласко (1853–1931) „Момичето от Златния запад“. През 1910 г. операта „Момичето от Златния запад“ се изнася в Ню Йорк със сензационен успех. След това продуктивността на композитора постепенно намалява. През годините на войната той започва да пише една оперета, поръчана от Лехаровия театър във Виена — „Лястовичката“, която обаче в процеса на композирането се превръща в комична опера, изнесена през 1917 г. в Монте Карло. Тази творба предизвиква известно разочарование сред почитателите на композитора. Наскоро след това той създава прочутия „Триптих“, състоящ се от едноактните опери „Мантията“, „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“, изнесени в Ню Йорк през 1918 г. Последната творба на Пучини е операта „Турандот“, която той не успява да завърши окончателно.
Джакомо Пучини умира на 29 ноември 1924 г. в Брюксел.