Любомир Сагаев
Книга за операта (143)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Княз Николай Андреевич Болконски — бас

Княз Андрей Болконски, негов син — баритон

Княгиня Маря, сестра на Андрей — мецосопран

Граф Иля Андреевич Ростов — бас

Наташа, негова дъщеря — сопран

Соня, братовчедка на Наташа — мецосопран

Ахросимова, роднина на Ростови — мецосопран

Фелдмаршал Михаил Иларионович Кутузов — бас

Пиер Безухов — тенор

Елен Безухова, негова жена — алт

Анатол Курагин, брат на Елен — тенор

Поручик Долохов, приятел на Курагин — баритон

Кочияшът Балага — бас

Циганката Матрьоша — алт

Подполковник Денисов — бас

Платон Каратаев — тенор

Император Александър I — без пеене

Перонска — мецосопран

Домакин на бала — тенор

Домакиня на бала — сопран

Адютант на бала — баритон

Лакей на бала — тенор

Стар лакей на Болконски — баритон

Камериерка на Болконски — мецосопран

Камериер на Болконски — бас

Дуняша, камериерка на Ахросимова — мецосопран

Гаврила, лакей — баритон

Тихон Шчербатий — бас

Фьодор — тенор

Матвеев — баритон

Василиса — мецосопран

Тришка — алт

Ординарец на княз Андрей — тенор

Мавра Кузминична, икономка на Ростови — алт

Млад работник — тенор

Лавкаджийка — сопран

Иванов — тенор

Адютант на Кутузов — тенор

Генерал Бенигсен — баритон

Генерал Барклай де Толи — тенор

Генерал Ермолов — бас

Генерал Раевски — баритон

I щабен офицер — тенор

II щабен офицер — бас

Император на Франция Наполеон I — баритон

Метивие, френски доктор — бас

Френски абат — тенор

Маршал Бертие — бас

Маршал Коленкур — без пеене

Генерал Белияр — бас

Де Босе, министър на двора — тенор

Адютант на Наполеон — бас

Адютант на маршал Мюра — алт

Адютант на генерал Кампан — тенор

Адютант на принц Евгений — тенор

Глас зад кулисите — тенор

Маршал Даву — бас

Капитан Рембал — бас

Лейтенант Боне — тенор

Жерар — тенор

Жако — бас

Френски офицер — баритон

I френска артистка — сопран

II френска артистка — мецосопран

Часовой — без пеене

I луд — тенор

II луд — бас

Гости на бала, руски офицери, войници, партизани, опълченци, жители на Москва, френски офицери, френски войници, немски генерали.

Действието се развива в Русия от 1809 до 1812 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

В статията си „Художникът и войната“ Сергей Прокофиев говори между другото и за създаването на операта си „Война и мир“. Той казва: „Лятото на 1941 г. с жена ми бяхме на курорт в Кратов, край Москва. Там пишех балета «Пепеляшка», поръчан ми от Ленинградския театър «Киров». В топлото слънчево утро на 22 юни аз седях на работната си маса. Изведнъж дойде жената на пазача и с развълнуван вид ме попита истина ли е, че «немецът ни е нападнал и, както казвали, бомбардирали градовете». Известието ни зашемети. Ние отидохме до живеещия наблизо Сергей Айзенщайн. Да, това се оказа истина… Първият отклик на композиторите за ставащите събития естествено беше появяването на песни и маршове с героичен характер, т.е. тази музика, която можеше да прозвучи на фронта. Аз написах две песни и един марш. В тези дни мислите ми да напиша опера върху сюжета на романа на Толстой «Война и мир» добиха ясна форма. Страниците, разказващи за борбата на руския народ с пълчищата на Наполеон през 1812 г. и за прогонването на Наполеоновата армия от руската земя, ми станаха някак особено близки. Стана ясно, че именно тези страници трябва да легнат в основата на операта. Със събитията от войната е свързана най-тясно съдбата на основните действуващи лица: Наталия Ростова, Андрей Болконски, Пиер Безухов, Василий Денисов …“

Когато хитлеристките войски наближават Москва, Прокофиев се евакуира в малкото кавказко градче Налчик. Композиторът продължава в статията си: „В Налчик работих върху първите шест картини на операта «Война и мир»…, през есента на 1941 г. ние се преместихме от Налчик в столицата на Грузия — Тбилиси … Основната ми работа тук беше завършването на операта. Предстоеше ми да напиша картините на борбата на руския народ, да пресъздам неговите страдания, гняв, мъжество и победата му над неприятеля, нахлул в Русия през 1812 г. Появяват се руският пълководец Кутузов, водачьт на партизанския отряд Василий Денисов, селянинът Тихон Шчербати, Василиса, погубила не малко врагове. Що се отнася до познатите ни от по-ранните картини лица, на мен особено ми се искаше да подчертая дълбоките изменения, станали в техните съзнания и в характерите им във връзка с опаността, надвиснала над родината.

Либретото написахме заедно с Мира Менделсон. Ние се стремяхме да запазим стила и езика на Толстой. Там, където на нас не ни достигаха Толстоевите диалози, ние пишехме такива по авторския текст на романа и характеристиките на героите, дадени от писателя. Освен Толстой ние използувахме записките на поета-партизанин Денис Давидов и се запознахме с редица книги по историята на войната от 1812 г. В чудесната сграда на градската библиотека в Тбилиси ние изучавахме руския народен фолклор, пословици, поговорки и песни, записани по времето на Отечествената война. В операта освен арии и дуети голямо място заемат хоровете на селяните-опълченци, войската, казаците, партизаните…“

После Прокофиев заминава за Алма Ата, където продължава работата си над „Война и мир“. Първият вариант на операта е в четири действия (единадесет картини) и е завършен окончателно през 1943 г. На следната година, на 16 октомври, творбата е изпълнена в концертно изпълнение на оперния ансамбъл на ВТО, но със съпровод на пиано. На 7 юни 1945 г. в голямата зала на Консерваторията в Москва „Война и мир“ се изпълнява пак на концерт под диригентството на С. Самосуд. Диригентът предлага на Прокофиев да допълни операта си с още две картини: втората — „Бал в дома на екатерински велможа“, и десетата — „Военният съвет във Фили“. Прокофиев възприема дадената му идея и започва нова преработка на операта си. „Война и мир“ става 13 картини, като се предвижда да се изнася в две вечери.

Първото изпълнение на сцена на „Война и мир“ е в Ленинградския Малий оперен театър, на 12 юли 1946 г. под диригентството на С. Самосуд. Изнесена е само първата част (първите осем картини). Операта на Прокофиев повдига много спорове. Някои критици и композитори пишат бляскави отзиви, други — отрицателни. След няколко години Прокофиев прави нова и последна преработка на „Война и мир“, завършена през 1952 г. След това произведението се изнася във всички големи театри на Съветския съюз, а скоро и в много други страни.

Операта „Война и мир“ е поставена за пръв път в България на сцената на Софийската народна опера през 1957 г. в специална редакция — без единадесетата картина, „Горящата Москва“ от диригента Асен Найденов и режисьора Борис Покровски от Болшой театър.

СЪДЪРЖАНИЕ

„Княз Андрей трябваше да се срещне с околийския началник по въпроса за рязанското имение… Граф Иля Андреевич (Ростов) живееше през 1809 г. в «Отрадно». Той радостно посрещна княз Андрей, както посрещаше всеки нов гост, и почти насила го задържа да пренощува… Вечерта, останал сам, княз Андрей дълго не можа да заспи …“^[56]

„Отрадно“. Граф Андрей Болконски стои на прозореца, обхванат от тежки мисли. Чудната майска лунна нощ не буди у него нищо радостно.

След раняването му при Аустерлиц и смъртта на жена му Лиза той не вярва в щастието. Скръбните му мисли се прекъсват от радостния глас на Наташа Ростова, която от горния етаж споделя възторга си от красотата на пролетната вечер с братовчедката си Соня. Искрената радост на девойките поражда надежди за бъдещето у княз Андрей. „Не, животът не свършва на 31 години“, мисли той.

„31 декември 1809 г. — бал в дома на виден екатерински велможа…“

Високопоставените гости танцуват в ярко осветената зала. След полонезата зазвучава радостна мазурка. Сред гостите са граф Ростов с дъщеря, си Наташа, Пиер Безухов с красивата си жена Елен, брат й Анатол Курагин. Настъпва оживление — в залата влиза император Александър I. Специален хор пее ода в негова чест. Императорът танцува мазурка и напуска залата. На бала пристига княз Андрей Болконски. Засвирват валс. Княз Андрей поканва Наташа. В танца той си спомня прекрасната лунна нощ в „Отрадно“. Обхващат го радостни чувства. Наташа се чувствува щастлива — това е нейният първи бал, нейният първи танц. Граф Ростов поканва княз Андрей Болконски да гостува в дома му.

„Княз Андрей Болконски реши да изпълни волята на баща си и да отложи сватбата си с една година… Наташа, която леко, дори весело посрещна раздялата със своя годеник, сега стана неспокойна и нетърпелива… По съвета на Маря Дмитриевна граф Иля Андреевич (Ростов) отиде с Наташа при княз Николай Андреевич (Болконски).“

В дома на княз Николай Болконски. Наташа вече е годеница на княз Андрей. Тя пожелава да се запознае с роднините на своя бъдещ мъж. Граф Ростов довежда дъщеря си в дома на стария княз, но той отказва да ги приеме. Ростови са дълбоко засегнати. Желаейки да заглади грубостта на баща си, княжна Маря идва при Наташа. Разтревоженият граф Ростов оставя дъщеря си при Маря и излиза. Маря също разговаря с Наташа твърде хладно. Изведнъж вратата се отваря и при тях влиза старият княз по халат. Старият Болконски изглежда Наташа от главата до краката, подхвърля язвителни забележки за тяхното семейство и излиза. Покрусената Наташа се обръща мислено към княз Андрей — само при него сега тя би намерила утеха. Граф Ростов се връща и извежда дъщеря си от този негостоприемен дом.

„Граф Мля Андреевич отведе своите девойки у графиня Безухова. На приема имаше много хора. Граф Иля Андреевич забеляза, че това общество се състои предимно от мъже и дами, известни със своите свободни обноски…“

Вечеринка у Елен. Сред гостите у Безухови цари веселие. Елен отвежда настрана Наташа. Тя прави топли комплименти на девойката, като й намеква за голямата любов на брат й Анатол Курагин към нея. Идва Курагин и Елен оставя. Наташа сама с него. Анатол прави на младото момиче пламенно любовно признание. Наташа е дълбоко смутена. Изпълват я противоречиви чувства. Кого обича — княз Андрей или Анатол? Станало е късно. Граф Ростов приканва Наташа и Соня да си ходят.

„В последните дни Анатол живееше у Долохов. Планът за отвличането на Наташа Ростова вече от няколко дни беше обмислен и изготвен от Долохов …“

В кабинета на Долохов. След весел гуляй Анатол лежи на дивана и мечтае за Наташа. Долохов внимателно брои парите, които са им останали, и пресмята дали ще стигнат за отвличането на девойката. Той разбира рисковете от това отвличане и се опитва за последен път да разубеди Курагин: това е голяма авантюра, тъй като Анатол е женен и съществува опасност да го съдят за многоженство. Курагин обаче е непреклонен. Той не мисли за нищо друго освен за Наташа. Влиза кочияшът Балага и съобщава, че бързата му тройка е готова. Дошло е време за тръгване. Всички изпиват чашите си. Анатол се прощава с циганката Матрьоша и тръгва с Балага.

„Тройката полетя по улица Арбатска …“

В богатия дом на Ахросимова. Наташа гостува у роднината си в Москва. Сега тя с нетърпение очаква Анатол, за да избягат и се венчаят тайно. Прислужничката Дуняша съобщава на Наташа, че братовчедка й Соня е издала пред Ахросимова тайната за бягството, но Наташа не вярва. Вратата откъм градината се отваря и във вестибюла влиза Анатол. Изведнъж между него и вратата застава лакеят. Отвън се чува викът на Долохов, който предупреждава Курагин да бяга. Анатол блъсва изпречилия се пред него човек и побягва. Наташа е покрусена от страхливото бягство на Анатол. Влязлата Ахросимова горчиво я упреква. Идва Пиер Безухов и Ахросимова му разказва всичко. Пиер разкрива на Наташа, че Анатол е женен. Отчаянието на девойката няма граници. Трогнатият Пиер в порив на нежност и съжаление й разкрива любовта си към нея, след което бързо си отива. Наташа е обзета от чувство за вина пред Андрей.

„Когато Пиер се завърна у дома, след като напразно бе обикалял Москва, прислужникът му каза, че княз Анатол Василевич е при графинята …“

В кабинета на Пиер. Елен има гости, когато влиза ядосаният Пиер. Елен помолва гостите си да отидат в другия салон. Пиер задържа Курагин. Той гневно го разпитва обещавал ли е на Наташа да се ожени за нея. Курагин отначало отказва, но когато вижда яростта на Пиер, гузно признава. Пиер му поисква нейните писма и го предупреждава да напусне Москва. Останал сам, Безухов изпада в дълбок размисъл. Идва полковник Денисов. Той носи страшна вест — Наполеон е нападнал Русия.

„Силите на дванадесет народа нахлуха в Русия…“

Преди сражението при Бородино. Група селяни-опълченци строят укрепления. Преминават войници. Идват командирът на Егерския полк княз Болконски и полковник Денисов. Денисов разкрива на Андрей плановете си за водене на партизанска война. Срещата на Болконски с Денисов връща мислите на княза към изневярата на Наташа. Тъжните мисли на Андрей са прекъснати от идването на Пиер Безухов. Той е дошъл лично да наблюдава сраженията. Появява се фелдмаршал Кутузов, приветствуван от войската. Кутузов предлага на Болконски да премине в неговия щаб, но князът помолва да остане в полка си при своите хора, които е обикнал. Дочува се силна канонада. Боят при Бородино започва.

„Играта започна.“

Шевардинският редут. Наполеон наблюдава Бородинското сражение. Обкръжен от генералите си, той вече си представя как ще влгзе в Москва и как ще бъде посрещнат с почести. Но един след друг идват пратеници и молят за подкрепления. Наполеон отказва да използува резервите си в боя, но после се вижда принуден да отстъпи пред своите военачалници. Той нервно пита защо досега генералите му не са спечелили битката. Започва да го обзема несигурност. Изведнъж пред самите крака на императора пада граната. Всички изтръпват. Наполеон нервно ритва гранатата, която не е избухнала.

„В просторната къща на селянина Андрей Севастианов се събра съвет …“

В селцето Фили се е събрало руското главно командуване. Обсъжда се въпросът дали, да се защищава Москва, или предвид численото превъзходство на противника да се опразни градът без бой. Мненията на генералите се разделят. Бениксен и Ермолов смятат, че трябва да се воюва, защото Москва е свещена за руския народ. Барклай де Толи и Раевски са за отстъпването на града; така ще се запази руската войска. Фелдмаршал Кутузов изслушва генералите и дава заповед за опразването на Москва. Всички се разотиват. Остава замисленият Кутузов, който и в тези тежки минути дълбоко вярва в крайната победа на своя народ.

„За запазване на армията, за осигуряване на победата над врага, за благото на отечеството да се отстъпи …“

Горящата Москва е завзета от неприятелите. Тъжен есенен ден. На празните московски улици стоят двамата френски офицери Рамбал и Боне и споделят впечатленията си от пустия и горящ град. Френските войници са се пръснали из къщите да грабят. Останалите в града московчани с ненавист гледат безчинствата на окупаторите. Тук е останал и Пиер Безухов, преоблечен като кочияш. Той се надява, че ще му се удаде случай да убие Наполеон. Пиер среща Дуняша, която му разказва, че Наташа с родителите си напуснала града, за да помага на ранените. Между ранените открили Андрей, когото също отнесли. Появява се маршал Даву. Той заповядва да бъде разстрелян всеки заподозрян в запалването на къща. Френските войници водят група пленници, между които и Пиер. На Пиер се удава да се измъкне от заплахата на разстрела. Пожарите се разрастват. Влиза Наполеон със свитата си. Той е поразен от силата на руския дух. Отвеждат руските пленници, които се кълнат да се бият до унищожаването на врага.^[57]

„Под Бородино княз Андрей беше тежко ранен…“

В тъмната селска стая лежи тежко раненият княз Андрей. Той бълнува. В болното му съзнание се редуват кошмар след кошмар. Андрей Болконски се съвзема за малко, но сега е измъчван от предчувствия за близката си смърт. Той си спомня за Москва, за Наташа. В този момент на вратата се появява Наташа, раздирана от скръб и разкаяние. Тя се спуска към него и го моли да й прости. Андрей я познава и благославя своето раняване, което му е дало възможност отново да я види. Успокоен и щастлив, Андрей умира.

„Сопата на народната война беше вдигната с цялата си страшна и величествена сила. Тя биеше французите дотогава, докато нашествието бе унищожено…“

Смоленският път. В суровата зима Наполеоновите пълчища отстъпват в пълен безпорядък, преследвани от руските партизани. Премръзналите френски войници едва се движат във виелицата, но въпреки това водят група руски пленници. Внезапно върху французите връхлита партизански отряд. Започва бой. Бързо нашествениците са унищожени и пленниците освободени. Сред партизаните са Денисов, Долохов и Шчербатий. Радостна е срещата им с освободения от плен Пиер Безухов. Пиер научава от Долохов, че жена му Елен е умряла. Той узнава и за смъртта на Андрей Болконски. Появява се фелдмаршал Кутузов, посрещнат с радост от партизаните. Кутузов благодари на народа за неговото участие в Отечествената война.

МУЗИКА

Операта „Война и мир“ е една от връхните точки на цялостното Прокофиево творчество. В тази огромна по замисъл и величественост творба се разкрива художествената мощ на композитора. В нея така сполучливо са съчетани творческите търсения на Про-кофиев в оперния жанр. Тук той умело е вложил и героиката на историческия епос, и нежната лирика, и вярата в щастливото бъдеще на народа, но всичко това пречупено през неговата ярка индивидуалност.

„Война и мир“ е произведение, в което са проявени ярко новаторските търсения на композитора, особено във вокалната ме-лодическа изразност. Мелодиите на певческите партии са така разширени и обогатени, че на пръв поглед създават впечатлението за несъобразяване с възможностите на човешкия глас. Обаче смелата начупеност на мелодичната линия допринася за по-релефната индивидуализация на музикалните образи, а големите скокове, като възходящи и низходящи септими, нони и др., всъщност не представляват особени затруднения за певците. Темите почти винаги са с разширен мелодичен диапазон и са наситени със силна емоционалност, а в някои случаи дори с експресивност. Отличителен белег на вокалните партии е народностният им характер. Музиката е напоена с аромата на руското народно звуко-творчество, което придава още по-силен национален колорит на цялата опера.

Сергей Прокофиев е изградил „Война и мир“ в два големи плана: лиричен и героичен. Композиторът е стигнал до това решение, тъй като се е стремил да се придържа към тази забележителна особеност на Толстоевия роман. Изхождайки оттук, той е подбрал и тематичния материал на операта си. В епично-героичния план на произведението централно място е дадено на хоровете на народа, опълченците и партизаните, а от отделните действуващи лица са изявени преди всичко Кутузов, полковник Денисов, Платон Каратаев, Шчербатий и др. Тук Прокофиев е предал силата на руския дух така, както той е обрисуван в най-значителните творения на композиторите от руската класика и преди всичко в композициите на Глинка, Бородин и Мусоргски. Картината „Преди сражението при Бородино“ е истинско олицетворение на величествения народен подвиг и духовната сила на Русия. Арията на Кутузов в тази картина и развитието й в следващия хор излъчва изумителна сила, мощ и дълбока вяра в правдата. Тази емоционална атмосфера се запазва и в ариозото на княз Андрей от същата картина. Величавата героична линия в партията на Кутузов се засилва още повече в неговата ария в картината „Военният съвет във Фили“. Това е една от най-вдъхновените патриотични страници в Прокофиевото творчество. Искряща сила излъчва и войнишкият хор в същата картина, който е сътворен в традициите на руската богатирска песен. Силно въздействени са още и хоровете от сцената на разстрела от единадесета картина, където са обрисувани не само страданията и гневът на народа, но и готовността му към подвиг. Във финалния апотеоз се достига до върха на епико-героичната наситеност.

На героичната линия в операта е противопоставена обрисовката на врага. Тук блясва стремежът на Прокофиев към психологическо углъбяване, умението му за правдиво изобразяване. Врагът не е страхлив: той е силен и безжалостен, носи смърт и разрушение. Композиторът е написал деветата картина — „Шевардинският редут“, с музика, съвършено различаваща се от другите — нервно-възбудена, тревожна, с къси и причудливо начупени музикални фрази. Ариозото на Наполеон в началото на картината рисува вярно високомерието на френския император и убедеността му в победата, а второто, в края на картината, е изпълнено с нервно-конвулсивни мелодични ходове. На него силно контрастира долавящият се отдалеч руски хор. Гротеската и сарказмът са вложени и в другите френски сцени, в картината „Горящата Москва“. Тук двамата французи в началото са весели и безгрижни, а в края — обхванати от панически страх. Те са осмени, но в присмеха личи гордото достойнство на автора.

Подигравката и иронията не са използувани само срещу врага. В гротесков маниер са обрисувани и някои от другите герои. Такива са например старият Болконски, чийто портрет е даден в духа на сатиричните песни на Мусоргски, кочияшът Балага и др.

Лиричната линия на операта „Война и мир“ е изключително богата. С неповторима сърдечност и топлота е предадена поетичната чистота в образа на Наташа Ростова, подкупващото обаяние на княз Андрей Болконски, великодушието на Пиер Безухов. Още в първата картина — „Отрадно“, слушателят бива завладян от искреността и чистотата на чувствата. Тази картина представлява истинско лирично откровение. По настроение тя е антипод на дванайсетата картина — „Смъртта на княз Андрей“, която пък от своя страна няма равна на себе си по силата, на своята трагедийност. Лиричното вдъхновение на Прокофиев е достигнало до връхната си точка в тия две картини, неповторими както по изразителност, така и по емоционална наситеност. И лунният пейзаж, и двата монолога на княз Андрей, и ариозото на Наташа, и прекрасният дует на Наташа и Соня са уникални по своята завършеност и сила на въздействие. Също така изключително въздействена е и сцената на смъртта на Андрей в дванадесетата картина. Тя притежава истински разтърсваща сила, особено при далечно звучащия хор, излъчващ някаква предопределеност с повтарящо се „пити, пити“.

Образите на Наташа и Андрей са най-богато разкрити. Андрей от изпаднал в скептицизъм човек преминава през редица контрастни душевни състояния. Не по-малко сложно е психологическото развитие на Наташа — от невинно весело дете, през чистата любов и огорченията от своенравния свекър, през колебанията и изкушенията до величествената душевна чистота. Един от най-привлекателните образи в операта е този на Пиер Безухов — свит, стеснителен, сърдечен и великодушен, — станал любим герой на слушателите. Ярки са и образите на бездушната красавица Елен, на развратния Анатол и др.