Любомир Сагаев
Книга за операта (121)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Дон Жуан — баритон

Командора — бас

Дона Анна, негова дъщеря — сопран

Дон Отавио, годеник на дона Анна — тенор

Дона Елвира, изоставена любима на Дон Жуан — сопран

Лепорело, слуга на Дон Жуан — бас

Мазето, селски момък — баритон

Церлина, годеница на Мазето — сопран

Селяни, селянки, слуги, гости, танцьори, танцьорки, музиканти.

Действието се развива в Испания към средата на XVII в.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Един от най-привлекателните образи за творците от всички области на изкуството е Дон Жуан. Той е станал герой на огромен брой художествени произведения — опери, балети, оперети, драми, комедии, романи, поеми, картини, скулптурни фигури, симфонични творби и други. Най-напред легендата за неуморимия авантюрист и покорител на женските сърца Дон Жуан намира място като сюжет на сценично произведение в пиесата „Севилският съблазнител“ (1630) от испанския драматург Тирсо де Молина (15711648). След него множество писатели, между които Молиер, Голдони, Хофман, Байрон, Мериме и Пушкин, композитори като Глук, Моцарт, Даргомижски и Рихард Щраус създават произведения върху същия сюжет. Едно от най-значителните от тях си остава операта на Моцарт. Големият успех на „Сватбата на Фигаро“ в Прага предизвиква радостни надежди у композитора. През януари 1787 г. Моцарт заминава за Прага с жена си на почивка у неговия приятел и почитател граф Тун. Там директорът на Пражкия театър Бондини предлага на композитора да напише опера срещу хонорар от сто дуката. Моцарт приема предложението и се обръща отново към придворния либретист Лоренцо да Понте. Поетът написва либретото в началото на 1787 г., като използува за сюжетна основа текстът на операта на Дж. Гацанига (либрето Бартали). Композиторът започва работа над музиката на „Дон Жуан“ през май 1787 г. и до края на септември с. г. завършва изцяло операта. За бързината, с която Моцарт написва музиката на тази си опера, се разказват редица анекдоти, от които най-разпространен е този, че композирал увертюрата (тази може би най-хубава негова оперна увертюра) в деня на премиерата. Първото представление на „Дон Жуан“ е на 29 октомври 1787 г. в Прага и преминава с невероятно голям успех. За премиерата във Виена Моцарт прави известни поправки в партитурата си. В австрийската столица „Дон Жуан“ се изнася на 7 май 1788 г., но с посредствен успех.

В София операта „Дон Жуан“ е изнесена за първи път през 1930 г. под диригентството на Херман Щанге в постановка на Н. Веков.

СЪДЪРЖАНИЕ

Нощ в Севиля. Слугата на Дон Жуан — Лепорело, стои на стража пред дома на Командора, където се е вмъкнал неговият господар. Той не е доволен от пълния си с неприятности живот при Дон Жуан. Ето и сега трябва да бди с часове и да мръзне в студената нощ. От къщата на Командора се чува шум. Дона Анна в стаята си е очаквала своя годеник Дон Отавио, а при нея се вмъкнал непознат мъж, който се е опитал да я спечели с ласки. Но Дона Анна оказва отчаяна съпротива и започва да вика за помощ. Дон Жуан се опитва да избяга. На виковете на дъщеря си се притичва Командора и призовава нощния посетител на дуел. Дон Жуан иска да избегне боя, тъй като нито Дона Анна, нито баща й са го познали. Обаче Командора пръв го напада и неканеният гостенин е принуден да се бие. След кратък двубой Командора пада, промушен от шпагата на Дон Жуан. Лепорело бързо избягва със смутения си господар. Дона Анна, която е отишла да повика годеника си на помощ, идва с Дон Отавио, но твърде късно: баща й е вече мъртъв. Дона Анна и Дон Отавио се заклеват да отмъстят на убиеца.

Улица в Севиля. Разсъмва се. Дон Жуан вече е забравил нещастния дуел с Командора и отново се е впуснал в приключения. Сега той разказва на Лепорело последната си авантюра. Лепорело го упреква за неговите безкрайни увлечения. В този момент към тях се доближава Дона Елвира. В първия момент Дон Жуан не може да познае любовницата си, която е изоставил, и веднага започва да ухажва непознатата дама. След като тя сваля воала си обаче, наглият съблазнител побързва да се отърве от нея. Дон Жуан нарежда на Лепорело да обясни на Дона Елвира защо я е напуснал и незабелязано се измъква. Лепорело разказва на измамената девойка за безкрайните авантюри на своя господар и я съветва да не скърби за него. Дона Елвира, възмутена от циничността на бившия си любовник, се заканва да отмъсти.

Край Севиля. По пътя се движи весела селска сватба. Щастливите младоженци са Церлина и Мазето. Дон Жуан и Лепорело приближават, привлечени от веселото шествие. На Дон Жуан веднага му харесва хубавата младоженка и решава да приложи своето „изкуство“. Той поканва сватбарите на пиршество в замъка си и накарва Лепорело да ги води. Всички тръгват, а Дон Жуан остава с Церлина. Мазето не иска да остави младата си жена, но увещанията на знатния благородник и настояванията на Церлина го накарват да тръгне с другите. За Дон Жуан не представлява никаква трудност да плени наивната Церлина. Но в момента, когато я взима в прегръдките си, се появяват Дона Елвира, Дона Анна и Дон Отавио. Той е принуден да пусне Церлина. Дона Анна и Дон Отавио помолват стария си приятел Дон Жуан да им помогне в търсенето на убиеца на нейния баща. В разговора си с него обаче Дона Анна открива отдавна търсения убиец. Изпаднала в ужас, тя моли годеника си да й помогне да отмъсти.

Градина пред замъка на Дон Жуан. Въпреки неуспехите си през този ден Дон Жуан не се е отказал от намеренията си да съблазни Церлина. Той дава последните си нареждания на Лепорело: да не се скъпи виното и да се черпят гостите колкото се може повече. В това време Церлина успокоява ревнивия Мазето. Той се сърди на съпругата си за вниманието й към знатния и любезен господар. Още не довършили своя разговор, и отдалече се задава Дон Жуан. Церлина иска да избегне срещата, но Мазето я накарва да остане, а той се скрива в беседката. Щом Дон Жуан вижда Церлина, веднага започва да й говори нежни думи. Когато обаче иска да я вкара в беседката, оттам излиза разяреният Мазето. С присъщото си красноречие Дон Жуан успява да го успокои и поканва и двамата да влязат в замъка. В утихналия парк се появяват три маски. Това са Дона Елвира, Дона Анна и Дон Отавио, които са дошли тук, за да отмъстят на убиеца. Без да ги познае, Дон Жуан нарежда на Лепорело да ги покани в замъка.

Бална зала в замъка на Дон Жуан. Всички се веселят. Само Мазето стои обзет от тежки мисли. Той гледа непрекъснато след танцуващата Церлина. На сцената засвирва оркестърът. Отново започват танците. В този момент влизат трите непознати маски. Всички учудено гледат непознатите. Дон Жуан счита, че сега е най-удобният момент и увлича Церлина в танца извън залата. Но скоро от една от страничните стаи се чуват виковете за помощ на Церлина. Танците спират. Мазето се хвърля към вратата и я разбива. Оттам излиза уплашената Церлина и прегръща здраво Мазето. Дон Жуан иска да се измъкне от неудобното положение, като се представя за спасител на Церлина от нахалството на Лепорело. Но Дона Анна, Дон Отавио и Дона Елвира свалят маските си и го изобличават. Дон Жуан си пробива път с шпагата си и заедно с Лепорело избягва.

Пред къщата на Дона Елвира. След последния скандал Лепорело е решил да напусне вече своя господар. Обаче Дон Жуан му подхвърля пълна кесия с жълтици и той се отказва от намерението си. Сега Дон Жуан е тук пред къщата на Елвира не заради бившата си любовница. Той е увлечен от красотата на нейната камериерка. Обаче вместо камериерката на балкона се показва самата Дона Елвира. За да може да се отърве от нея, Дон Жуан включва в играта и Лепорело. Хитрият авантюрист уж моли Дона Елвира за прошка. Той й предлага да слезе долу, за да отидат на разходка. Зарадваната Дона Елвира веднага се съгласява. Обаче докато се облече и излезе навън, Дон Жуан сменя с Лепорело шапката и плаща си. Когато Дона Елвира излиза от къщи, веднага се хвърля в обятията на „Дон Жуан“. Лепорело като верен ученик на господаря си умело играе своята роля и отвежда Дона Елвира на разходка. Останал сам, истинският Дои Жуан запява серенада на камериерката. Неочаквано към него се приближават група селяни начело с Мазето. Те търсят Дон Жуан, за да му отмъстят за оскърблението, което е нанесъл на Церлина. Дон Жуан, прикрит под дрехите на своя слуга, ги праща по следите на Лепорело и Дона Елвира. Когато селяните се спускат да търсят мнимия Дон Жуан, истинският задържа Мазето, набива го и избягва. Притичва Церлина, за да утеши оскърбения си мъж.

Лепорело се чуди как да се отърве от Дона Елвира. Неочаквано пред тях се появяват Дона Анна и Дон Отавио. След малко идват и Церлина и Мазето. Всички мислят Лепорело за Дон Жуан и искат веднага да го накажат. Дона Елвира напразно ги моли за милост. Оскърбените са неумолими. Дон Отавио изважда шпагата си и очаква, че и „Дон Жуан“ ще направи това. Но за изненада на всички той хвърля шапката и плаща и пред тях застава Лепорело. Отначало уплашеният слуга моли за милост, а после използува колебанието на другите и избягва.

Гробищата на Севиля. Тук след приключенията си се срещат господарят и слугата. По пътя си до гробищата Дон Жуан е успял да преживее още една пикантна история, която весело разказва на загрижения Лепорело. Изведнъж се чува страшен глас, който предупреждава Дон Жуан да не осквернява спокойствието на мъртъвците. Двамата се оглеждат. Оказва се, че те са се скрили край каменната статуя на Командора. Дон Жуан се подиграва със страха на Лепорело и поканва статуята на вечеря в къщи. За ужас на Лепорело статуята приема поканата.

Зала в замъка на Дон Жуан. Домакинът седи на наредената за вечеря маса. Оркестърът свири хубави мелодии. Дон Жуан безгрижно яде и пие. Неочаквано идва Дона Елвира. Тя го моли да остави този живот, но безгрижният авантюрист се шегува и я кани да вечеря с него. Възмутената Дона Елвира си отива. В този момент се чува чукане и за ужас на Лепорело в залата влиза каменната статуя на Командора. Стреснат е и самият Дон Жуан, но той не е страхливец. Овладявайки се, домакинът заповядва на Лепорело да даде прибор за ядене на статуята. Командора блъсва прибора и поканва Дон Жуан да се разкае за греховете си. Гордият авантюрист обаче отказва всякакво покаяние. Тогава Командора му подава ръка. Дон Жуан не се страхува и подава своята. Блясват светкавици. Статуята изчезва. На земята остава да лежи поразеният от гръм вечен авантюрист. В залата притичват Дона Елвира, Дона Анна, Дон Отавио, Церлина и Мазето, които са дошли, за да търсят разплата. Лепорело им посочва мъртвия Дон Жуан.

МУЗИКА

Докато Моцарт нарича „Сватбата на Фигаро“ комична опера, следващото си произведение — „Дон Жуан“, окачествява като „драма джокоза“ (весела драма). Ако в „Сватбата на Фигаро“ композиторът е използувал елементи и от сериозната, и от комичната опера, тук в „Дон Жуан“ различията между двата вида опера — „сериа“ и „буфо“ — са изцяло премахнати. В творбата има сериозни, дори трагедийни образи. Това са Дона Анна, Дона Елвира и Командора. Обаче има и комедийни — Лепорело, Церлина, Мазето. В главния герой са съчетани черти и от едните, и от другите. От цялостната музикална трактовка на сюжета се вижда, че това музикално-сценично произведение представлява едно рядко сполучливо съчетание между драматичната опера и операта-буфо.

„Дон Жуан“ представлява един от върховете на творческите достижения на гениалния композитор. Драматургичното изграждане на творбата показва неповторимия усет на Моцарт към сцената и сценичното действие. Всички музикални номера са висше съвършенство на музикалната форма. Отделните образи са изваяни с неповторимо майсторство и са ярки, релефни и живи. Особено се откроява веселият, нагъл и същевременно горд и безстрашен Дон Жуан. Цялостно и пълнокръвно Моцарт обрисува и другите централни герои: страхливия, неуверен, безхарактерен, но практичен Лепорело, величествената в богатството на своите преживявания Дона Анна, неможещата да потуши огъня на чувствата си любвеобилна и малко безразсъдна Дона Елвира, наивно хитрата, кокетлива и заедно с това чиста Церлина и т.н. Увертюрата на „Дон Жуан“ е една от най-големите и най-значителните Моцартови увертюри. Написана е във форма на сонатно алегро с бавно встъпление. По своя характер тя е свързана с музикалните образи на операта. Тази увертюра е една от най-често изпълняваните оркестрови произведения на Моцарт.

Първата картина, независимо че започва с комичната малка ария на Лепорело „Ден и нощ покой не знам“, общо има мрачен трагедиен характер. Особено интересен е терцетът за трите ниски гласа: Дон Жуан, Командора и Лепорело. Втората картина всъщност се състои от три арии, свързани с речитативи: двете на Дона Елвира и прочутата великолепна ария на Лепорело „Мадамина, тоз регистър съдържа“. Това е музикален номер, чрез който не само композиторът прави пълна характеристика на Лепорело, но е и една от най-бляскавите арии за нисък глас. Докато в първите две картини комедийният план се застъпва само от Лепорело, в третата с появата на Церлина и Мазето тази линия се засилва. Дуетът на Церлина и Мазето с хор е свежа, оригинална и близка до народната песенност сцена. На нея контрастира великолепният дует на Дон Жуан и Церлина. Последвалата ария на Дона Анна е наситена с много благородство и задушевност; тя обрисува убедително и с голяма въздействена сила възвишената благородна душа на героинята. В следващата картина трябва на първо място да се отбележи прочутата ария на Дон Жуан, пълна с огнен темперамент и искряща веселост. С жизнерадостно настроение е пропита сцената между Церлина и Мазето. Тук особено интересна е и дяволитата ария на Церлина „Удряйте, удряйте Мазето“. При появата на трите маски музиката придобива напрегнат характер, но при менуета отново доминират светлите тонове. Убедителен финал на първо действие е големият секстет.

Второто действие започва с шеста картина, в която прави силно впечатление терцетът на Дона Елвира, Дон Жуан и Лепорело, характерен с широтата на вокалната линия и с интересните хрумвания на композитора в инструменталния съпровод. Последвалата известна серенада на Дон Жуан е подготвена от средната част на терцета, където прозвучава нейната мелодия. След идването на селяните Дон Жуан има още една ария, но тя рязко контрастира на нежността на предишната серенада. Следващият секстет — седма картина — между Дона Елвира, Дона Анна, Церлина, Дон Отавио, Мазето и Лепорело, е сцена, пълна с емоционалност, която блести с разнообразието си. В нея с неповторимо майсторство се разкриват различните вълнения и чувства на отделните герои. Това е наистина гениален оперен ансамбъл.

Важно място в драматургическото развитие на операта има сцената на гробищата. Тук Моцарт е използувал с изумително майсторство тембрите на музикалните инструменти. Веселият разказ на Дон Жуан е предаден чрез речитатив със съпровод на клавесин; изведнъж прозвучалият глас на Командора е съпровождан от тромбони, което създава страшен ефект. За тогавашното време това е истинско нововъведение в използуването на оркестровата палитра, което тук гениалният композитор поставя в услуга на драматургичното, изграждане на конфликта. (Бетховен за пръв път ще ги употреби в последната част на петата симфония.) Финалът донася трагичната развръзка на операта. Той се разделя на два рязко контрастиращи епизода: веселата вечеря, придружена с оркестър на сцената, и драматичната кулминация с появата на Командора и смъртта на Дон Жуан.