Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 20гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Основна корекция
- ira999(2008)
- Сканиране
- Ивайло Маринов
- Начална корекция
- Надежда Иванова
Издание:
Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта
Четвърто допълнено и преработено издание
Държавно издателство „Музика“, София, 1983
Редактор Николай Николов
Художник Григорий Зинченко
Технически редактор Лорет Прижибиловска
Коректори София Овчарова Мина Петрова
Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.
Подписана за печат на 27. V, 1983 г.
Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.
Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.
Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.
Литературна група III-8.
Код 09-9538571611/7090–18–83
Цена 4,46 лева.
Печат: ДПК „Д. Благоев“
ISBN: 954-8004-21-6
История
- —Добавяне
КОРОНАЦИЯТА НА ПОПЕЯ
Опера в три действия (седем картини)
Либрето Джовани Бузенело
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Нерон, император на Рим — тенор
Октавия, негова жена — мецосопран
Попея — сопран
Отон, мъж на Попея — баритон
Сенека — бас
Друзила — сопран
Арналта, майка на Попея — алт
Амур — мецосопран
Либерто — тенор
Телохранител — бас
Патриции, приближени на Нерон, придворни на Октавия и Попея, ученици на Сенека, войници, народ.
Действието се развива в Рим през I в. от н.е.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
След написването на операта „Дафне“ се появяват много нови произведения от този вид, наречени „драма пер музика“ и всички върху гръцки митологични сюжети. Монтеверди също започва творчеството си в областта на „драма пер, музика“ и разработва легендите за Орфей и Евридика („Орфей“), за Ариадна — дъщерята на строителя на лабиринта Минос, която помага на Тезей да убие Минотавъра и да излезе от лабиринта („Ариадна“), за Прозерпина, жената на Плутон, царицата на подземното царство („Прозерпина“), за Одисей („Завръщането на Одисей“) и др. Обаче композиторът се убеждава, че тези произведения освен сюжетите си нямат нищо общо със старогръцката драма и вече не ги нарича „драма пер музика“, а просто „опера“, което значи труд, дело. Оттук идва и наименованието опера.
Заслугата на Монтеверди не се състои само в определяне името на жанра. Тя е преди всичко в усъвършенствуването на операта в професионално отношение, в превръщането й в художествен вид. На него се дължи обогатяването на музикалния език и изразните средства, той полага началото на музикалните характеристики, въвежда увертюрата и пр. Всичко това го навежда на мисълта, че такива произведения не трябва да се пишат само на митологични сюжети и той пръв разчупва тази ограничаваща рамка. В края на живота си Монтеверди написва „Коронацията на Попея“ — първата историческа опера. Така на 75 години той създава най-значителното си произведение. Високите художествени качества на „Коронацията на Попея“ й осигуряват живот през вековете. За съжаление не е запазен целият нотен материал и на тази опера на Монтеверди. Оригиналната партитура е загубена. До нас са достигнали едно либрето, манускрипт на автора на I и III действие, както и препис на операта, направена за изпълнение от Неаполския оперен театър. Тези документи, както и някои други намерени музикални откъси, дават възможност за почти автентичното й възстановяване. Много композитори, между които Франческо Малипиеро, Луиджи Далапикола, Ернст Крженек и др., са работили над нови редакции на „Коронацията на Попея“. Днес тази опера в различни редакции влиза а репертоарите на много европейски театри.
СЪДЪРЖАНИЕ
Отон, съпругът на прекрасната Попея, късно през нощта се завръща от далечната Лузитания. Той изгаря от нетърпение да се срещне по-скоро с любимата жена, но забелязва пред вратата на дома си императорската стража — знак, че в дома му нощува Нерон. Надеждите на Отон рухват окончателно, когато императорът излиза, придружен от свитата си. Попея е щастлива — тя вече се вижда в мечтите си като императрица на Рим. Майка й Арналта я заплашва с гнева на Октавия, жената на Нерон. Октавия вече е научила за измяната на мъжа си.
Покрусена от неверността на Нерон, Октавия оплаква нещастната си съдба и проклина своя съпруг. Тя моли дошлия при нея философ Сенека — учител на Нерон, да й осигури защитата от римския сенат.
Нерон доверява на Сенека, че е решил да изостави Октавия и да се ожени за Попея. Напразно Сенека се мъчи да разубеди императора да не прави това. Страстта на Нерон към Попея е толкова силна, че той започва да изпитва ненавист към учителя си. Това го кара да отстрани от себе си Сенека, който си е позволил да го обвини в неморални постъпки. Отон успява да се види със своята жена. Той я моли да се откаже от намерението си и да остане при него, но Попея мечтае само за едно — да стане императрица. Влюбената в Отон Друзила иска да го успокои, но той я отблъсква. Неговото сърце принадлежи, единствено на Попея.
След разговора с учениците си Сенека изпада в дълбок размисъл. Неочаквано идва пратеникът на императора Либерто по решение на Нерон философът трябва сам да тури край на живота си. Сенека спокойно и твърдо приема ужасната вест. Той нарежда на робите да приготвят ваната му.
Нерон е щастлив, че всички пречки за отстраняването на Октавия от двореца и оженването му с Попея са премахнати. Но жена му не иска да се примири. Тя нарежда на Отон да убие Попея. Заповедта й го ужасява. Той по-скоро е готов да се самоубие, отколкото да посегне на живота на любимата си. Своите колебания Отон доверява на Друзила.
Попея, вече в императорския дворец, се готви за сън. Появява се Амур, за да бди над нея. Преоблеченият в дрехите на Друзила Отон се промъква, за да убие Попея. Обаче Амур му попречва и той избягва. Попея заповядва да настигнат „Друзила“.
Друзила е убедена, че Попея вече е убита. Изпълнена с радост и надежда, тя се унася в мечти. Втурва се Арналта и заповядва на робите да заловят младата жена, обвинявайки я, че се е опитала да убие Попея. За да спаси своя любим, Друзила поема пред Нерон вината върху себе си. Обаче Отон не може да приеме саможертвата на девойката и признава, че той е бил в стаята на Попея. Това кара Нерон да издаде неочаквано лека присъда. Отон и Друзила са осъдени на изгнание. Октавия трябва да напусне двореца. След това императорът обявява коронацията на Попея.
МУЗИКА
Монтеверди написва операта си „Коронацията на Попея“ върху великолепното либрето на Джовани Франческо Бузенело. За основа на либрето са послужили „Аналите“ на римския историк Тацит, както и някои епизоди от поезията на Вергилий и Хораций. В 37-те музикални сцени на последната си опера Монтеверди демонстрира художествените постижения от цялото си реформаторско дело: изразните възможности на хоровете; ариите, вече характеризиращи душевните състояния на героите; ролята на речитативите, изхождащи от интонациите на разговорната реч; контрастността между отделните сцени; ролята на оркестъра й пр. Като се има предвид, че „Коронацията на Попея“ е писана преди повече от триста години и е първата опера извън сферата на митологията, не можем да не изтъкнем удивителното майсторство на композитора да обрисува музикалните характеристики на своите герои и да създава подходящата емоционална атмосфера на техните преживявания. Много смела и интересна е концепцията на Монтеверди при обрисуването на образите на героите. Те не са разграничени на положителни и отрицателни. Например Нерон и Попея са дадени малко ограничено — Нерон, заслепен от страст към Попея, не се спира пред нищо и дори осъжда на смърт своя учител Сенека; Попея пък е обзета само от тщеславната мисъл да стане императрица. Музикалните им характеристики са изградени преди всичко чрез двата любовни дуета в първата и в последната картина. Образът на Нерон се допълва в сцената със Сенека, а на Попея — в диалог с майка й. Отон, Друзила и Октавия са обрисувани с най-топла и сърдечна музика. Те предизвикват искрено съчувствие. Особено, вълнуваща е изпълнената с копнеж ария на Отон при завръщането му. Дълбока лирика притежава и арията на влюбената Друзила. Най-ярката музикална характеристика е на Сенека. Неговата партия излъчва сила, гордост и спокойствие. Една от най-силните и завладяващи сцени е финалът на четвърта картина — предсмъртните мигове на Сенека.